“Доведената сестра”, Дженифър Донъли

От доста време заглеждам “Доведената сестра” на Дженифър Донъли в книжарници Orange, но все не се решавах да си я взема. За щастие, имах възможността все пак да прочета романа, благодарение на “Пътуващата книга” на Божи. Веднага щом започнах да я чета и се запитах “защо съм чакала до сега”?!

„Доведена сестра“ е някаква форма на преразказ на “Пепеляшка”, но историята ни разказва една от доведените й сестри. Казвам “някаква форма на преразказ”, защото историята отива отвъд точката, където тази на Пепеляшка обикновено спира, и прави читателите свидетели на това  какво всъщност се е случило с доведените й сестри, когато Пепеляшка се е омъжила за принца и се е преместила в двореца.

Романът започва с принца, който търси мистериозната си принцеса, оставила след себе си стъклена обувка. Трябва да имате предвид, обаче, че „Доведена сестра“ не следва плътно версията на Дисни, а оригиналната, в която доведените сестри отрязват собствените си пръсти и пети, за да вмъкнат краката си в стъклената обувка. В романът на Дженифър Донъли историята проследява живота на двете доведени сестри на Пепеляшка, но се фокусира повече върху едната – Изабел, която още в началото на книгата се принуждава да отреже пръстите си под натиска на собствената и майка (?!), за да може да обуе стъклената пантофка и да стане кралица. Всички знаем как се случва там. Принцът, естествео, разкрива измамата и оставя Изабел, сестра й Октавия и майка им да живеят в срам, презряни от всички, заради начина, по който са се държали с красивата Ела (Ella, съкратено от Cinderella)…

Следвайки основно съдбата на Изабела, Дженифър Донъли ни представя един по-различен “злодей”, който аз самата в края на романа вече харесвах невероятно много. 

Като дете, на Изабеля й е казано, че е грозна и това изказване променя цялата й съдба (фактът, че собстената й майка я смята за такава направо няма да коментирам 😡 ). Изабела е убедена, че животът ѝ щеше да бъде перфектен и може би все още може да бъде, ако тя просто беше … красива. Когато открива начин да постигне тази своя мечта, тя се заема да изпълнява задачите, поставени й от Добрата фея (да, тази същата, която помага на Пепеляшка). А задачата е “проста” – Изабеля трябва само да събере частите от сърцето си, които е изгубила пораствайки. Ако успее – ДОбрата фея ще изпълни най-съкровеното й желание, да я направи красива. Без изобщо да подозира, живота й обаче се оказва зависим от двама нови (за приказкаа) герои – най-възрастната от трите мойри и Маркис дьо Шанс. А те двамата имат много различни идеи за това как трябва да се развие животът на Изабел. Докато се бори да изпълни единственото си истинско желание, тя трябва да погледне в сърцето си, за да реши кое е всъщност най-съкровеното й желание.

„Доведена сестра“ носи усещането за приказка – изпълнена е с действие, но все пак е по-своему магична и причудлива. Това обаче далеч не означава, че книгата е детинска или за деца. Всъщност „Доведена сестра“, въпреки младежкия тон, носи важи послания към младите момичета. Ясни, силни и докосващи послания за свобода, себеприемане, лична ценност и женска позитивност. Следвайки Изабел в нейното пътуване към откриването, читателят разбира, че ние сме много повече от това, което другите хора мислят за нас и искат да бъдем. Този приказен роман учи младия читател, че е важно да слуша сърцето и мечтите си и да се бори за живота, който иска. Дженифър Донъли застава със своята версия на приказката за Пепеляшка и смело ни казва “Съберете изгубените парченца от себе си и приемете, че никога няма да бъдете това, което сте били преди, но това не означава, че не можете да бъдете по-добри. Не оцелявайте, живейте и го правете по своите собствени правила!”.

“Доведената сестра” не е приказка, но е приказен роман, който ни напомня какво всъщност ни прави хора – безкрайната до глупост смелост и сърцата ни, колкото чупли, толкова и невероятно силни. “Дведеата сестра” е роман, който всяк младо момиче, което живота е смачкал по някакъв начин, трябва да прочете!