“Хера”, Дженифър Сейнт

Съвсем скоро споделях колко много харесвам съвремените преразкази на древногръцките митове и легенди. Особено много харесвам преразказите на Дженифър Сейнт, която се придържа в по-голямата част от текстовете си към оригиналните митове и легенди. И въпреки това, историите й придават някакъв вид човечност на тези толкова далечни за нас герои, като ги правят по-разбираеми и близки до нас самите. Дали заради това или просто съм влюбена в начина, по който пише Дженифър Сейнт, нямм идея, но наистина изключително много харесвам нейните преразкази. До момента на български имаме историите на Ариадна, Аталанта и в някаква степен тази на Клитемнестра (но книгаа излиза под името Електра), а след 8-ми август ще имаме и тази на царицата на боговете – Хера 🤩

Аз имах щастието да получа предварителен екземпляр от българското издание и нямам търпение да ви споделя повече за този нов роман на невероятната британка ☺️

Романът започва с образа на Хера, която помага на брат си Зевс да свали баща им, титана Кронос, в една безмилостна и жестока война. След като Кронос и другите титани са победени и прогонени, Зевс разделя контрола над света между себе си и двамата си братя, Посейдон и Хадес. Хера не иска нищо повече от това да управлява редом със Зевс, така че докато сестрите ѝ Деметра и Хестия намират нови роли за себе си като богини на реколтата и огнището, Хера в крайна сметка остава с “празни ръце” и Зевс успява да я принуди да се омъжи за него. Дори като негова съпруга, обаче, тя не успява да получи властта, която желае. Зевс опитва да й “замаже” очите като я прави богиня на брака, макар техният брак далеч да не е за пример. И докато Зевз изневерява на Хера с други богини, нимфи и дори смъртни жени, всяка от които му ражда деца, Хера решава да си отмъсти (не само на велика бог, но и на жените и децата му) … Дали, обаче, това е правилния път към щастието й?

Романът е невероятен и въпреки, че Дженифър Сейнт не бяга от митовете за Хера (които я представят като злобна, огорчена и ревнива богиня, която излива яростта си върху жените, както смъртни, така и безсмъртни, с които Зевс й изневерява, и върху децата им, а не върху самия неверен Зев). В новият си роман, авторката не се опитва да извини държанието на великата богиня, а по-скоро да го обясни по начин, по който можем да го разберем. Не да оправдаем, но да разберем жената Хера … И докато ни разказва историята й, Джеифър Сейнт, всъщност чертае един невероятно богат женски образ – с всичките му плюсове и минуси; с добрите и лошите постъпки …

Във време, в което жените не просто не са имали власт, а са били третирани като слугини и материал за разплод, образът на гръцката богиня, който изрисува Джинифър Сейнт пред читателя е сложен и дори вдъхновяващ със своята сила и непримиримост. Образ, който си струва да познаваме ♥️