“Имената”, Флоънс Нап
Когато започнах да чета “Имената” на Флорънс Нап, нямах представа какво ме очакват между страниците на романа. Постарах се да се изолирам от всичката информация, която им в интернет за романа, за да вляза максимално НЕподготвена за това, което ще среща в него. И явно съм успяла доста добре да се опазя, защото започвайки да чета романа, нагласата ми беше да се говори основно за имената и техния смисъл. Не очаквах основната тема да е домашното насилие …
Концепцията на романа е достатъчно обикновена: оказва ли влияние името, което ни дават родителите ни, на това в какъв човек ще се превърнем, и на пътя, по който ще поеме на живота ни като цяло? Някога имената са били избирани много внимателно заради значението им, може би с надеждата да се вдъхнат на детето качествата на името. Аз лично, много мислих преди да избера финалните имена на моите деца, точно с тази мисъл в съзнанието – “ако мога да им подаря нещо с името, какво би било то”.
В романа, Кора е жена подложена на домашно насилие от съпруга си и когато отива да регистрира раждането на сина им, има пред себе си три имена, от които да избере това за новороденото. Дъщеря ѝ, Мая, иска бебето да се казва Беър (от английски – мечо), Кора много харесва името Джулиан, което означава небесен баща, но съпругът ѝ Гордън настоява детето да носи неговото име.
От тук историята се разделя на три части и ние проследяваме живота на това бебе – от момче до мъж, като всяка част показва алтернативна версия на живота за за всяко от трите имена. Историята ни е поднесена на части, като всеки път прескача през седем години напред. Изборът на име на Кора за сина ѝ има три различни резултата и води до три много различни живота за нея, сина ѝ и дъщеря й Мая. Привидно романът е за живота на новороденото бебе и как се развива живота му бидейки кръстено по различен начин. Въпреки това, обаче, основното, което остава у читателя е както темата за домашното насилие, така и последствията от решенията, които взимаме ежедневно и как всичко това влияе на най-близките ни.
Това, което обаче прави този роман изключителен, е фактът, че Флорънс Нап не се придържа към лесния за проследяване (и измисляне вероятно) сюжет. Нещата не се случват, както верояно предполагаме всички – в едната сюжетна линия Кора успява да напусне съпруга си и създава различен живот, хубав и положителен живот за себе си и за децата си, а в другата – не. Майсторството на Флорънс Нап минава много по-далеч от това, което е лесно и предвидимо, защото никоя вариация на развитие на сюжета не гарантира лесен живот за главните герои. Напротив, във всяка вариация има от всичко – както усложнения, така и хубави епизоди … точно както и в истинския живот всъщност. И именно това прави романа изключително сложен и реалистичен … Толкова, че да ме остави няма след последната страница.
Бях истински погълната от историята – толкова увлекателна и добре написана, че усещам как неусетно “Имената” се превръща в една от онези книги, които ще останат с мен години наред. Едно истински трогателно, емоционално и незабравимо четиво!
