Вече споделях за първата книга от поредицата за младата вещица Айви Нют, която съвсем уютно се настани у дома като щура приятелка на Александра. Със завършването на училище, наред и със списъкът със задължителни книги след 1-ви клас, прочитането на втората малко се отложи във времето. Не толкова защото е изчела целия списък с книги за лятото, колкото че не й бяха толкова интересни, колкото тези, разказващи за вещици, магии и мачиески училища 😁 Бяхме се разбрали, че не е нужно да прочете всичко, а да си избере само три книги, които да изчете от начало до край. Покрай задължителните неща, обаче, някак приятните, свързани с четенето, сякаш останаха настрана.…

“Убийство в камбанарията” на Хелена Диксън е петата книга в поредицата за Г-жица Ундърхей, но е моята първа среща с въпросната госпожица ☺️ Хубавото на поредицата е, че въпреки че е препоръчително да се чете последователно (за да проследи читателя развитието на героите), може да бъде четена и като отдени истории. Това е и причината да посегна смело директно към петата книга, която да ми покаже дали поредицата ще е моята. Ами … моята е. Не само заради историята, времето и мястото, където се развива сюжета, но и заради точния момент, в който я прочетох (за което – специални благодарности на Любо, че ме нацели толкова добре с тази книга…

Поредната книга, след която ми трябва време да осъзная какво се е случило с мен след прочита й. “Нашето вечно утре” ме грабна още с първия ред и не ме пусна, докато не дочетох (а и след това). С всичките емоции, които предизвика у мен, историята буквално премина през мен като торнадо, оставяща ме да се чудя какво ми се е случило. Това не е една типична щастлива любовна история. Не! Историята в “Нашето вечно утре” е невероятно тъжна и на моменти чак болезнено истинска и изпълнена с много истински емоции. Книга, която ми се струва не възможно да остави читателя безразличен… Животът на човека се състоеше от изборите, които…

Не знам от къде да започна, когато говоря за “Трето царство”. Може би с това, че познавам Костадина Костова, чух и прочетох всичко хубаво, което се каза и написа за романа и подходих към него както с изключително високи очаквания, така и с много страх дали няма да остана разочарована и как ще призная пред човек, когото толкова харесвам, че не съм харесала първата му книга. Мисля, че това беше и причината да отлагам прочитането на “Трето царство” толкова много – повече от 9 месеца след излизането му от печат и получаването на моето си копие (с автограф ☺️). Сега само съжалявам, че не съм се докоснала по-рано до това…

Обожавам илюстрациите на Кантен Гребан! Може би затова и никога не съм се замисляла дали искам да имаме книгите с неговите илюстрации у дома … А може би и съм се уверила във времето, че няма книга с неговите илюстрации, за която да съм съжалявала, че е част от детската библиотека у дома. Същият е случая и с най-новата книга на издателство Дъбови листа – “Голямото шоу” на писателката Мод дьо Бел и илюстрациите на Гребан ☺️ “Голямото шоу” ни отвежда при малкия Жак, на кого му предстои голямо приключение – представление на целия му клас. Малкото пиленце си мечтае на него да се падне главната роля на Черния пират,…

Какъв край само! Знам, че е странно да започна ревюто с края на книгата, но … леле! След всичко, случило се в “БезДушни”, просто нямам търпение четвъртата (последна?) книга да излезе на български (намигване към Orange books ☺️) Шустърман е майстор на създаването на невероятно заплетени и интересни истории. Мисълта, вложена в темпото и сложността на книгата, е невероятна. Във всяка от трите книги всичко е точно на мястото си. Няма нищо излишно. Всеки малък детайл, всяко малко нещо, което се разкрива, е на съответното си място, защото е важно и от значение за цялостната картина. “БезДушни” (също както и “НеЦели”) започва точно там, където свършва предходната книга от поредицата…