-
Когато порасна …
Честит празник на всички пораснали и не пораснали деца! Дано всеки от вас е запазил частица от детето в себе си, която да му позволява да се връща към прекрасните детски спомени, когато има нужда от това! В днешния прекрасен празничен ден двамата с Павлин се връщаме в детството като ще позволим и вие да се върнете с нас 😊 Темата е „Какъв исках да стана като порасна?“. Пресъздадох разговора ни като някаква форма на интервю, за да не преразказвам думите на Павлин, а и моята емоция от спомените. Някак си ми се вижда по-истинско 😊 Каква искаше да станеш, когато беше малък/малка? Павлин: Исках да последвам примерът на родителите…
-
Какво да направиш, ако …
Днес искам да ви споделя за една прекрасна поредица от две детски книги, които смятам за изключително полезни не само с информацията, която носят, но най-вече заради разбираемия и близък до децата начин на поднасяне на тази важна (поне за мен) информация. Става въпрос за поредицата “Какво да направиш, ако …” на издателство Миранда. Книгите дават полезни съвети на децата за това как да се измъкнат/справят с различни ситуации, в които може да попаднат, като съветите са разделени в две книги спрямо възрастовата група на читателя/слушателя. Първата книга е насочена към по-малките (макар че ние я четем с Александра и Константин и всеки от двамата намира по нещо за себе…
-
Октомври, Октомври
От няколко дни се опитвам да започна този текст, опитвайки се да изразя с думи всичките емоции и чувства, които събуди у мен най-новата книга на издателство Дъбови листа – “Октомври, Октомври”. Признавам си, че искрено съжалявам, че тази книга се появява чак сега на българския пазар. Това е поредната детска книга, която бих искала да можех да прочета още като дете, за да я усетя и изживея с цялата чистота на детските сърце и душа. На кратко, Октомври е името на едно малко момиче, което заедно с баща си живее в гората. Октомври не е типично за момиче, но като цяло и самата Октомври не е типичното дете. Заедно…
-
“Повечето „книги за деца“ всъщност припомнят много важни уроци и на възрастните.”
Направих тази секция за разговори със специални хора, с които ме е срещнал живота и които имам честа да нарека “вдъхновители” … защото променят света около себе си. Точно с такъв, изключително лъчезарен и положителен човек разговаряме и днес. Надали ще са много хората, които не познават Цвети. Но за тези от вас, които все пак не са имали щастието да се запознаят с нея – ще можете да промените това съвсем скоро на пролетното издание на Алея на книгата. Здравей, Цвети! Нека започнем за няколко думи за теб (за тези, които не те познават) – коя е Цветомила Димитрова, какво вълнува сърцето и душата й? 🙂 Цветомила е неуморна…
-
Обичате ли загадки и заплетени случаи за разкриване?
Кой не обича да влиза в ролята на детектив и да разрешава заплетени случаи на кражби, измами и дори … убийства? Със сигурност в нашето семейсвто обичаме детективските загадки. Не само децата се забавляват със случаите на детектив Пиер на издателство Миранда. Ние с баща им също обичаме да им правим компания в разрешаването на “заплетените” случаи. Съвсем различно е, обаче, когато вече случаите наистина станат заплетени и някак като за по-големи 😁 Благодарение на Тим Дедопулос и неговите “Детективски загадки”, преживяването за 16г.+ (хаха, влизам в категорията, защото няма горна възраст 😁) вече е съвсем различно и увличащо. Самата книга е джобен формат – супер удобна за на път,…
-
“… или иначе казано, модерно е да си с естествената си козина.”
Днес искам да ми разкажа за една много специална детска книга. Специална е не само заради посланията, които носи, но и поради изключително близкия до малчуганите език (преводът от полски е на Ненко Генов), който се използва в нея. Става въпрос за Тру на полякинята Барбара Космовска. Книгата е първа от поредица от две (втората е казва Тру – любовна история и все още я няма преведена на българески език). Същевеменно за България, книгата се издава от издателство Таймлайс по програмата „Творческа Европа“ на Европейския съюз и е първата от поредица от 12 детски книги на тема свобода, бъдеще, приятелство, страх и фантазия. Историята е за заек на име Тру,…
-
“Той искаше да стигне до всеки човек на света, докато тя отчаяно се опитваше да стигне до себе си.”
Историята и световното наследство, с което разполагаме днес винаги са ме омайвали. Винаги съм искала да знам повече и повече за това, което е било преди нас. Който ме познава знае, че обожавам също изключително много приказките и фентъзито като литературен жанр. „Порцелановата кукла“ съчетава най-доброто от два жанра, като вгражда завладяваща приказка в майсторски проучен магично-исторически разказ. Тази книга беше невероятно завладяваща, от корицата, през описанията, диалозите, та дори до начина, по който авторката евплела някои типично руски думи в цялото произведение, за да покаже на читателя малко повече от тази култура и манталитета, който идва с нея. Бях искрено очарована не само от множеството сложни и преплетени сюжетни…
-
“…там, където всички четат много, е място за ентусиазирани хора, които имат мисията да променят света, да го правят по-добър …”
Днес ви срещам с още един човек, на когото се възхищавам и който ме вдъхновява не само на тема книги и четене, но и в това да преследваме мечтите си. Соня Хачикян, която е и в основата на издателство Лемур, е един от примерите, че когато правиш това, което правиш с любов и сърце – то ти се отплаща със същото 🙂 Здравей, Сонче. Моля те, да се представиш за читателите, които все още не са имали щастието да се запознаят с теб. Коя е Соня Хачикян, какво вълнува сърцето и душата й? 🙂 Здравейте! 😊 Приятно ми е да се срещнем в този прекрасен блог. Напоследък обичайно ме представят…
-
Древногръцки митове и легенди, за мъници
От много малка винаги съм харесвала древногръцката митология (както и старата българска история, всъщност). Като цяло моята романтична душа обожава историите за свръхестествени същества (божества, царе, принцеси и друи подобни). Може би затова и любимият ми книжен жанр е фентъзи 😄 Но да се върна на темата за древногръцките митове и легенди. Винаги съм ги харесвала. Oще от съвсем малка. Все още ми е любимо да си ги препрочитам или да чета книги като “Ариадна”, или “Сърцето на вещицата”, които са основани на различни древни митове и легенди… Като човек, който търси сродни души, тайничко си се надявам да успея да запаля и децата по литературата, която аз самата харесвам…
-
“Честно казано” – прозорец в света на глухите
Има книги, които се насилваш да прочетеш, защото са толкова безлични и безинтересни, че се чудиш защо си го причиняваш. Има и такива, които прочиташ, но почти веднага след като затвориш корицата, забравяш за какво е ставало въпрос вътре. Има, обаче, и другият вид книги. Тези, които те грабват ! Тези, които остават в съзнанието ти дълго, след като си приключил с четенето им. Точно такава книга е и “Честно казано” на Сара Нович, която достига до българския читател благодарение на издателство Лемур! Сара Нович не пише леки, развлекателни книги. Тя директно фокусира погледа на читателя върху наболели, сериозни теми. Теми, за които предпочитаме да си затваряме очите, щом “не…
