друго

  • друго,  книги

    Защо е важо да четем на децата?

    Всеки, който има деца, предполагам е наясно, че децата са като гъби – попиват всичко, до което се докоснат; всичко, което ги заобикаля 😊 Ама наистина! Дори, когато им четем приказки, малките им мозъчета не спират да работят, обръщайки внимание на всички думи и всяка емоция, която те носят … всичко. Виждам го при Александра. Виждам го вече и при Константин. Виждам колко живо усещат всяка книга, до която сме се докоснали. Виждам как разказват историите (някои толкова добре научени, че чак ме поправят ако объркам някоя дума 😁). Когато четем на децата си още от бебета , със сигурност помагаме за развитието на малките им мозъчета. Но да четем…

  • друго,  козметика

    Елена Мелемова за грижата за кожата, възпитанието на такава грижа у децата и нейните лични хитринки за красота

    Преди време Ви представих Елена Мелемова. Предвид това, колко много използват моите деца Дермакс, реших отново да се свържа с Ели. Интересно ми беше да разбера как един човек, тясно свързан с конкретен козметичен бранд, възпитава децата си на тема козметика. А и ми беше любопитно да разбера какви са нейните лични хитринки за сияйна кожа, хихи. Та, днес отново си говорим с Ели Мелемова: Привет отново, Ели. Първо искам да ти благодаря за отзивчивостта, с която откликваш на всичките ми покани за разговор. Днес ми се иска да си поговорим за семейството, децата и ако е удобно – за някои твои лични хитринки в грижата за кожата. Имаш три…

  • време за мен,  друго

    За душата, която мечтае, няма нищо невъзможно!

    След шоковото пропадане в края на миналата година, тази започнах с много вълнение и въодушевление, както и с решимостта 2022-ра да бъде моята година. Под моята имам предвид, не само да преследвам мечтите си, но и да се обърна повече навътре съм себе си; да се намеря и да си помогна повече да не се губя така, както в края на 2021-ва. Както се досещате, просто да вземеш някакво решение, не променя нещата. Трябват си действия. За щастие, след като се заредих положително от изкараното време с децата, сестра ми и племенниците, имах първите три дни от годината, за да се позамисля и (най-малкото) да опитам да направя план за…

  • друго

    I can do anything, not everything

    Покрай цялата суматоха и лудница около празниците мисля, че получих първият си burn-out. И не беше свързан само с работата ми, а с всичко, което ми се събра през последния месец на изминалата година… Имах няколко дни преди Коледа, в които буквално усещах, че няма да се справя … със себе си (камо ли с всичко друго, с което трябваше да се справям не само на работа, но и у дома). Не знам как се справих с тази дупка, в която бях изпаднала. Иска ми се да мога да напиша, че децата са ме върнали към реалността, но наистина не си спомням какво ме издърпа (възможно е и те да…

  • време за мен,  друго,  занимания с деца,  козметика

    Подаръци с мисия и в подкрепа на малкия бизнес и българските творци

    През изминалите две години имах късмета и щастието да се запозная с различни хора, опитващи се да създават и поддържат собствен бизнес в България, предлагайки качествени продукти на потребителя. Благодарение на някои от тях, видях отблизо колко трудно е да правиш бизнес в условията тук, особено на фона на Ковид 19 … Малко или много всичко това промени начинът ми на мислене и подаръците, които избирам за близките си хора. И тъй като коледните празници са все по-близо, ако вие все още не сте предвидили подаръци за всички близки, ето няколко идеи за подарък в подкрепа на малкия бизнес 😊 Защото и мама е човек … Както вероятно се досещате,…

  • време за мен,  друго

    25-тия час на денонощието

    Надали има човек, сред четящите тук, който в даден момент да не си е казвал, че 24-часовото денонощие е прекалено кратко. И на мен ми се случва .. особено често след като се върнах от майчинство на работа. Със сигурност имам нужда от повече време с децата, повече време със семейството … и повече време, за да успея да завърша всички задачи в работа. И някак 24 часа в денонощието се оказват прекалено малко за всичко. И сега няма да ви баламосвам, че времето е започнало да ми стига след като … нещо-си. Сякаш времето никога няма да ми е достатъчно. Обаче … Обаче! Успях да направя така, че поне…

  • друго

    Малките – ГОЛЕМИ неща от живота

    Тази събота, след като излязох от банята ги видях ето така … На пръв поглед – нищо особено, ще си каже някой .. Не знам от възрастта ли или от какво, но сякаш ставам все по-сантиментална и с всеки изминаващ ден си давам сметка, че именно малки моменти като този са (всъщност) големите неща, за които живеем. Като съботните ни пътувания и традицията да обядваме, седнали в отворения багажник на колата по време на тези кратки бягства от столицата. Като правенето на палачинки в неделя сутрин – децата, подскачащи около баща си (понеже у дома прекрасният ми съпруг прави неделните палачинки) и питащи “Готови ли са вече?” и “Кога ще…

  • друго

    Изкуството да бъдеш “възрастен”

    Някой дни успявам да стана половин час преди всички вкъщи, да си направя сутрешната тренировка, след което дори да пия чаша кафе в светлината на пробуждащият се ден. В други дни едва успявам да стана с децата и набегом подготвяме раници, бутвам им по парче кекс в ръчичките и се изстрелваме от входната врата набегом към градината (за да не изпуснат закуската там 😊). Някои дни се радвам на порастващите ми, мислещи и чувстващи прекрасни деца. В други – ми идва да плача истерично гледайки ги как порастват … нещо, което ме прави както безкрайно щастлива, така и също толкова тъжна (усещайки как детството им прелита с всяко мигване на…

  • друго,  книги

    “Като забравен огън, детството може да пламне в нас във всеки един момент.” – Гастон Бачелард

    “А колко по-лесно е това да се случи, когато се потопиш в любимите си приказки от детството?”. Това беше първата ми мисъл, щом видях, че издателсво Миранда преиздават книги от детството на моите родители. Книги, с които съм израстнала и аз и които (преживели вече повече от 60 години четене, разлистване и и заспиване с тях) някак си сме съумяли да запазим – някои по-цели от други. Не мога да опиша вълнението си, когато попаднах на корицата на “Френски приказки” – такава, каквато я помня и пазя от майка си. Първото нещо, което прозвуча в ума ми бяха думите на мама, когато Александра се роди и започнахме да й четем…