И МАМА Е ЧОВЕК
-
Да се чувстваш добре в своята кожа
Като говорим за това, човек да се чувства добре в кожата си, едно от основните важни предпоставки за това е все пак да полага грижа за тази кожа. Може би преди години е било нормално само възрастните да използват крем или да измиват лицето си вечер преди лягане. Сега обаче определено не е така. Грижата за кожата е грижа за себе си. А за мен е и моето лично време, в което (съвсем буквално) се откъсвам от ежедневието, от работата и всичкото напрежение на забързания живот, който водя, и позволявам на мозъка ми да си почине. За първи път съвсем осъзнато си дадох сметка за това, когато отидох на диагностика…
-
С ухание на диня и … моринга!
Знаете ли какъв е ароматът на лято за мен? Този на ягоди, диня и пъпеш 😍 С тези аромати асоциирам най-любимия си сезон. Тази година лятото посрещам малко по-рано, с аромат на диня и … моринга, благодарение на най-новата козметична линия на Dr. Schiller. Признавам си, че това е първата ми среща с натуралните продукти на Dr. Schiller, но съм истински влюбена в двата продукта от серията (особено в флуида!). Тук е и може би моментът да ви споделя малко повече за подуктите на Dr. Schiller. Основното за мен, което ми привлече вниманието е, че всички не съдържат силикони, парабени, изкуствени оцветители и изкуствено добавени аромати. Марката е немска, като…
-
Разговор със себе си …
Докато слушаме ежедневно за войната на Русия с Украйна, аз се изправям пред една моя лична война. И в нея, както във всяка война, няма победители. Но се опитвам да намеря най-малко болезнения път за изход от ситуацията … Иска ми се да вярвам, че от всичко, което се случва със света, от всичко, което се случва във мен, ще излезем (ще изляза) по-силни. Не мисля, да ви натоварвам с мрачни мисли, има достатъчно и навън (за съжаление). Покрай всичко, което ми се случва и личните ми борби все по-често се обръщам навътре към себе си, търсейки светлината някъде там. И успоредно с това търсене намирам, научавам повече и за…
-
Не е лично
Днес искам да ви споделя нещо, до което стигнах в огромна степен благодарение на мястото, където работя в момента и хората, с които работя там .. Нещо, което много лесно може да бъде приложено и към това да си родител и вече запозва да ми помага да се справям с емоциите и състоянията на децата … Не е лично! Константин, който ляга на пода и започва да се тръшка, само за да види дали ще реагирам и … как ще го направя, ако се случи. Алексанра, която решава да удари брант си, защото й е взел моливът от ръцете, толчно когато е “правила най-красивата част от рисунката”. Дори “Няма да…
-
За душата, която мечтае, няма нищо невъзможно!
След шоковото пропадане в края на миналата година, тази започнах с много вълнение и въодушевление, както и с решимостта 2022-ра да бъде моята година. Под моята имам предвид, не само да преследвам мечтите си, но и да се обърна повече навътре съм себе си; да се намеря и да си помогна повече да не се губя така, както в края на 2021-ва. Както се досещате, просто да вземеш някакво решение, не променя нещата. Трябват си действия. За щастие, след като се заредих положително от изкараното време с децата, сестра ми и племенниците, имах първите три дни от годината, за да се позамисля и (най-малкото) да опитам да направя план за…
-
I can do anything, not everything
Покрай цялата суматоха и лудница около празниците мисля, че получих първият си burn-out. И не беше свързан само с работата ми, а с всичко, което ми се събра през последния месец на изминалата година… Имах няколко дни преди Коледа, в които буквално усещах, че няма да се справя … със себе си (камо ли с всичко друго, с което трябваше да се справям не само на работа, но и у дома). Не знам как се справих с тази дупка, в която бях изпаднала. Иска ми се да мога да напиша, че децата са ме върнали към реалността, но наистина не си спомням какво ме издърпа (възможно е и те да…
-
Подаръци с мисия и в подкрепа на малкия бизнес и българските творци
През изминалите две години имах късмета и щастието да се запозная с различни хора, опитващи се да създават и поддържат собствен бизнес в България, предлагайки качествени продукти на потребителя. Благодарение на някои от тях, видях отблизо колко трудно е да правиш бизнес в условията тук, особено на фона на Ковид 19 … Малко или много всичко това промени начинът ми на мислене и подаръците, които избирам за близките си хора. И тъй като коледните празници са все по-близо, ако вие все още не сте предвидили подаръци за всички близки, ето няколко идеи за подарък в подкрепа на малкия бизнес 😊 Защото и мама е човек … Както вероятно се досещате,…
-
25-тия час на денонощието
Надали има човек, сред четящите тук, който в даден момент да не си е казвал, че 24-часовото денонощие е прекалено кратко. И на мен ми се случва .. особено често след като се върнах от майчинство на работа. Със сигурност имам нужда от повече време с децата, повече време със семейството … и повече време, за да успея да завърша всички задачи в работа. И някак 24 часа в денонощието се оказват прекалено малко за всичко. И сега няма да ви баламосвам, че времето е започнало да ми стига след като … нещо-си. Сякаш времето никога няма да ми е достатъчно. Обаче … Обаче! Успях да направя така, че поне…
-
За козметиката – искрено и лично
Скоро споменавах, че от както разбрах, че съм бременна, започнах да обръщам повече внимание на козметиката, която ползвам. Започнах да чета етикетите повече и постепенно започнах да премахвам синтетичната козметика у дома, като я заменям с натурална или максимално близка до натуралната. От както се помня, винаги съм обичала да се “контя”, да се гримирам и да се опитвам да се грижа за външния си вид. Никога не съм обръщала внимание какво точно слагам върху кожата си, стига да съм успявала да се направя така, че да се харесам (дали ще е крем, сенки, спирала, фон дьо тен …). Със забременяването с Александра обаче, това се промени. Освен, че бях…
-
Малките – ГОЛЕМИ неща от живота
Тази събота, след като излязох от банята ги видях ето така … На пръв поглед – нищо особено, ще си каже някой .. Не знам от възрастта ли или от какво, но сякаш ставам все по-сантиментална и с всеки изминаващ ден си давам сметка, че именно малки моменти като този са (всъщност) големите неща, за които живеем. Като съботните ни пътувания и традицията да обядваме, седнали в отворения багажник на колата по време на тези кратки бягства от столицата. Като правенето на палачинки в неделя сутрин – децата, подскачащи около баща си (понеже у дома прекрасният ми съпруг прави неделните палачинки) и питащи “Готови ли са вече?” и “Кога ще…
