-
Емоции и чувства
Скоро споделях информация на тема емпатия и изграждането на емоциоална зрялост при децата. Темата за емоционалната интелигенствност ми е много на сърце (както вечроятно се забелязва и от множеството публикации, които имам тук свързани именно с нея). Иска ми се вътрешно да вярвам, че ще помогна на децата ми да изградят стабилна емоционална сигорност и благодарението на това (и другите ми услия в областта) ще бъдат емоционално зряли и интелигентни възрастни. Затова и имаме доста книги с тази насоченост у дома (любимата ми е “Двете кралства” на прекрасната Катя Антонова и издателство Рибка). Освен книгите (които препрочитаме по няколко пъти, или пък децата слушат в Сторител през заспиване), попаднах и…
-
Време за децата, за мен … за семейството
Покрай работата и многото командировки ми остава все по-малко “свободно време, което вероятно се усеща и тук. Наред с това, мозъкът ми работи на други обороти и честоти и буквално съм попаднала в някакъв застой в измислянето и прилагането на какви ли не игри и занимания с децата. И това определено ми тежи, а 100% и те го усещат 🥺 Пиша днес, обаче, не за да мрънкам или да се оплаквам, а за да споделя за една страхотна услуга за заети родители 😊 Услугата се казва Hobby box и преставлява кутия пълна с всякакви артистични материали за деца, с които да създават какви ли не ръчно изработени изделия. У дома…
-
Кодово наименование: Загадки на всеки етаж
Алексчето (както не веднъж съм споделяла) обожава всички видове книжки, карти и всякакви пособия, които чрез игри и загадки й помагат да научи нещо ново. Аз също обожавам всички подобни продукти (дори не само тези за деца, но предвид, че децата ми са душата ми – детските харесвам още повече). Понеже развиват не просто въображение и финна моторика (когато е свързано с проследяването пътечки в различни лабиринти), но също и логиката им. И понеже си познавам малката принцеса, в момента, в който видях “Загадки на всеки етаж” на издателство Миранда, бях убедена, че ще стане любима книга на Алекс. В “Загадки на всеки етаж” читателят (детето) се превръща в детектив,…
-
Буболечкотърсачи
Децата сякаш по природа са невероятно любопитни към всякакви пълзящи и/или летящи гадинки. Моите съвсем не са изключение от това правило 😀Понякога тичат след някое летящо бръмбарче и се опитват да го хванат и да ми го покажат. Друг път, въпреки, че може малко да се страхуват от буболечето (след като беше ужилена от оса, Алекс вече е с едно на ум за тях) пак застават малко в страни и любопитно наблюдават малката гадинка. Аз самата, вече като възрастен, съм с различна поносимост към различните видове буболечки, но дори въпреки това, имам ясен спомен как сме гонили калинки и божи кравички на поляната пред блока като малки, само за да…
-
Коледен календар 2021, с активности за мъници на възраст между 3 и 6 години + free printable
Отново е това време от годината. Отново се потапяме неусетно в магията на Коледните празници. Отново прави равносметки и мечтаем смело не само за празниците, но и за годината, с която предстои да се срещнем. Отново ставаме деца, връщайки се към топлите спомени от детството ни. За приказните Коледи, трепета и вълнението дали сме били послушни и какво ще намерим под елхата (в ботушкитени) сутринта на 25-ти декември. И покрай цялата приказност на това време от годината, аз отново искам да го направя забавно и магично за децата. Миналата година успях най-накрая да измисля и направя адвент календар за моите мъници (можете да прочетете повече за него и да го…
-
Да си смел не означава да не изпитваш страх …
Сигурно няма човек, който да не се е страхувал като малък от тъмното, от чудовище под леглото (Турбалан беше на мода, когато аз бях малка) или дори от бури и гръмотевици. Повечето от тези детски страхове, разбира се, се израстват с времето. Знанието и разбирането за нещата, обаче, не винаги прави по-лесно справянето със страха в момента, в който той вече ни е завладял (и това важи не само за децата). Понякога, когато страховете продължават да тормозят съзнанието (или това е, което наблюдавам при моите деца), това обикновено води до липса на кураж и вяра, че могат да се справят с тези страхове. В тези моменти, съм разбрала за себе…
-
Когато правиш добро, дори да е малко, никога не е напразно
Приказките у дома никога не са били просто средство за приспиване на децата или начин да уплътним времето … Приказките винаги са били полет на съзнанието и въображението. Учител, който не просто да покаже на децата (а и да припомни на мен), че доброто и искрено сърце може да преобърне планини, но и пътешествие сред фантастични и непознати светове. Пътешествие, което ни дава шанс да опознаем необятната вселена на различните обичаи и култури, не само на Европа, но и на целия свят. И докато аз, като възрастен, имам някаква представа за света и културата на Древния изток, да видя как децата се срещат за първи път с неговата магия, беше…
-
..естественото му любопитство към света го подтиквало да задава въпроси..
Не знам дали съм ви споменавала за невероятното любопитство на Александра. Предполагам всички деца са любопитни и от един момент нататък постоянно задават въпроси. На една част от въпросите на Александра обаче, дори нямам отговор. В подобна ситуация попаднах, когато (четейки отново поредицата “Малки хора, големи мечти” на издателство Таймлайнс) Александра започна да разпита повече за мечтателката Амелия Еаърхарт. Колкото и да ми е неудобно – знам много малко за Амелия, за живота й и за нея като личност. По тази причина и въпросите на Алекс ме намериха неподготвена. Тогава си дадох сметка, че може би вече малкото ми момиче изобщо не е толкова малко. Извадих добре скритата поредица “Кратки…
-
Ако не вземеш съдбата си в ръце, ох, извинявай, в крака – ще си стоиш тук до края на света! Размърдай се, направи нещо!
Както вече съм споделяла, от появата на “Смели и различни” у дома, с Александра си имаме една традиция (ако мога да го нарека така) – да отделяме специално време “по женски”, което двете изкарваме заедно в занимания, които Алекс е избрала. Най-често това е време, в което четем различни книги и говорим за сюжетите, героите и това какво вижда тя и какво виждам аз във всяка история. Често започваме с четене, но преминаваме в разговори и всъщност в крайна сметка по-голямата част от времето сме изкарали в разговори. С всеки нов ден, виждам колко повече разсъждава Алекс и колко по-мислеща става. Всяка история, макар и прочетена за пореден път, й…
-
Дни на българската книга
Един от най-любимите ми месеци – май, е към своя край. Обаче това не означава, че с него ще приключат и всички емоции покрай качествената българска литература, на която се радваме през последните години. Искрено, искрено съм щастлива, че за последната година у дома успяхме да се докоснем до толкова много невероятни български автори – не само на книги за деца, но и за върастни. И понеже за мен месец май е месеца на българската литература, исках да отделя един специален пост тук, посветен на нея. Та, днес ще споделя за няколко български книги (този път няма да говоря само за детски такива), които искрено ме впечатлиха и намерихa специално…
