-
Емоции и чувства
Скоро споделях информация на тема емпатия и изграждането на емоциоална зрялост при децата. Темата за емоционалната интелигенствност ми е много на сърце (както вечроятно се забелязва и от множеството публикации, които имам тук свързани именно с нея). Иска ми се вътрешно да вярвам, че ще помогна на децата ми да изградят стабилна емоционална сигорност и благодарението на това (и другите ми услия в областта) ще бъдат емоционално зряли и интелигентни възрастни. Затова и имаме доста книги с тази насоченост у дома (любимата ми е “Двете кралства” на прекрасната Катя Антонова и издателство Рибка). Освен книгите (които препрочитаме по няколко пъти, или пък децата слушат в Сторител през заспиване), попаднах и…
-
Разбирам чувствата ти и ще се съобразя с тях …
Представяйки ви книгата на издателство Меченосец – Опашати непознати, засегнах темата за емпатията при децата като обещах един по-подробен текст, посветен конкретно на емпатията. Много експерти споделят, че емпатията е важен инструмент, който децата трябва да имат в своя емоционален инструментариум. Тя е важна, защото може да помогне на хората не само да изградят връзки с другите около тях, но също така да регулират емоциите си и да развият у себе си способността и желанието да са от помощ на хората около тях и на обществото като цяло. При децата – емпатията може да предотврати тормоза над другите, да им помогне да се сприятеляват по-лесно и да получат помощ от…
-
Щастие – знаеш ли, много е просто …
Един от първите цитати, свързани с възпитанието на децата беше този по-долу. Това е и цитатът, който съм запомнола най-ясно и в който съм се хванала като мото на моето майчинство. “Не възпитавайте децата си да бъдат богати, образовайте ги да бъдат щастливи, за да знаят стойността на нещата, а не цената им.” Щастието обаче е такава величина, която не може да се опише и е трудно да се обясни … особено на дете. Истината е, че искрено не знам как да го обясня на децата, как да го кожа разбираемо така, че да си дадат сметка кое е важното в живота и кое е преходно. Това е и причината…
-
Емпатията е ключът!
Не веднъж съм споделяла колко много се старая да помагам на децата да разпознаят, опознаят и разберат своите емоции и да намерят начин да се справят с всяка една от тях. Разбира се, книгите, до които се докосваме помагат в огромна степен в това ми начинатие. Разговорите след всеки прочит – също. Срещата ни с една конкретна детска книга, обаче, ми подаде “липсващото парче от пъзела”, ако мога да се изразя по този начин. “Опашати непознати” е дебютната книга на Събина Георгиева и издателство Меченосец. Срещата ми с нея беше мнооого по-различна, отколкото си я представях. Истината е, че това е книга, чията корица харесах изключително много. Това, заедно с…
-
Да си смел не означава да не изпитваш страх …
Сигурно няма човек, който да не се е страхувал като малък от тъмното, от чудовище под леглото (Турбалан беше на мода, когато аз бях малка) или дори от бури и гръмотевици. Повечето от тези детски страхове, разбира се, се израстват с времето. Знанието и разбирането за нещата, обаче, не винаги прави по-лесно справянето със страха в момента, в който той вече ни е завладял (и това важи не само за децата). Понякога, когато страховете продължават да тормозят съзнанието (или това е, което наблюдавам при моите деца), това обикновено води до липса на кураж и вяра, че могат да се справят с тези страхове. В тези моменти, съм разбрала за себе…
-
Когато правиш добро, дори да е малко, никога не е напразно
Приказките у дома никога не са били просто средство за приспиване на децата или начин да уплътним времето … Приказките винаги са били полет на съзнанието и въображението. Учител, който не просто да покаже на децата (а и да припомни на мен), че доброто и искрено сърце може да преобърне планини, но и пътешествие сред фантастични и непознати светове. Пътешествие, което ни дава шанс да опознаем необятната вселена на различните обичаи и култури, не само на Европа, но и на целия свят. И докато аз, като възрастен, имам някаква представа за света и културата на Древния изток, да видя как децата се срещат за първи път с неговата магия, беше…
-
Ако не вземеш съдбата си в ръце, ох, извинявай, в крака – ще си стоиш тук до края на света! Размърдай се, направи нещо!
Както вече съм споделяла, от появата на “Смели и различни” у дома, с Александра си имаме една традиция (ако мога да го нарека така) – да отделяме специално време “по женски”, което двете изкарваме заедно в занимания, които Алекс е избрала. Най-често това е време, в което четем различни книги и говорим за сюжетите, героите и това какво вижда тя и какво виждам аз във всяка история. Често започваме с четене, но преминаваме в разговори и всъщност в крайна сметка по-голямата част от времето сме изкарали в разговори. С всеки нов ден, виждам колко повече разсъждава Алекс и колко по-мислеща става. Всяка история, макар и прочетена за пореден път, й…
