-
Емпатията е ключът!
Не веднъж съм споделяла колко много се старая да помагам на децата да разпознаят, опознаят и разберат своите емоции и да намерят начин да се справят с всяка една от тях. Разбира се, книгите, до които се докосваме помагат в огромна степен в това ми начинатие. Разговорите след всеки прочит – също. Срещата ни с една конкретна детска книга, обаче, ми подаде “липсващото парче от пъзела”, ако мога да се изразя по този начин. “Опашати непознати” е дебютната книга на Събина Георгиева и издателство Меченосец. Срещата ми с нея беше мнооого по-различна, отколкото си я представях. Истината е, че това е книга, чията корица харесах изключително много. Това, заедно с…
-
Да си смел не означава да не изпитваш страх …
Сигурно няма човек, който да не се е страхувал като малък от тъмното, от чудовище под леглото (Турбалан беше на мода, когато аз бях малка) или дори от бури и гръмотевици. Повечето от тези детски страхове, разбира се, се израстват с времето. Знанието и разбирането за нещата, обаче, не винаги прави по-лесно справянето със страха в момента, в който той вече ни е завладял (и това важи не само за децата). Понякога, когато страховете продължават да тормозят съзнанието (или това е, което наблюдавам при моите деца), това обикновено води до липса на кураж и вяра, че могат да се справят с тези страхове. В тези моменти, съм разбрала за себе…
-
Когато правиш добро, дори да е малко, никога не е напразно
Приказките у дома никога не са били просто средство за приспиване на децата или начин да уплътним времето … Приказките винаги са били полет на съзнанието и въображението. Учител, който не просто да покаже на децата (а и да припомни на мен), че доброто и искрено сърце може да преобърне планини, но и пътешествие сред фантастични и непознати светове. Пътешествие, което ни дава шанс да опознаем необятната вселена на различните обичаи и култури, не само на Европа, но и на целия свят. И докато аз, като възрастен, имам някаква представа за света и културата на Древния изток, да видя как децата се срещат за първи път с неговата магия, беше…
-
..естественото му любопитство към света го подтиквало да задава въпроси..
Не знам дали съм ви споменавала за невероятното любопитство на Александра. Предполагам всички деца са любопитни и от един момент нататък постоянно задават въпроси. На една част от въпросите на Александра обаче, дори нямам отговор. В подобна ситуация попаднах, когато (четейки отново поредицата “Малки хора, големи мечти” на издателство Таймлайнс) Александра започна да разпита повече за мечтателката Амелия Еаърхарт. Колкото и да ми е неудобно – знам много малко за Амелия, за живота й и за нея като личност. По тази причина и въпросите на Алекс ме намериха неподготвена. Тогава си дадох сметка, че може би вече малкото ми момиче изобщо не е толкова малко. Извадих добре скритата поредица “Кратки…
-
Ако не вземеш съдбата си в ръце, ох, извинявай, в крака – ще си стоиш тук до края на света! Размърдай се, направи нещо!
Както вече съм споделяла, от появата на “Смели и различни” у дома, с Александра си имаме една традиция (ако мога да го нарека така) – да отделяме специално време “по женски”, което двете изкарваме заедно в занимания, които Алекс е избрала. Най-често това е време, в което четем различни книги и говорим за сюжетите, героите и това какво вижда тя и какво виждам аз във всяка история. Често започваме с четене, но преминаваме в разговори и всъщност в крайна сметка по-голямата част от времето сме изкарали в разговори. С всеки нов ден, виждам колко повече разсъждава Алекс и колко по-мислеща става. Всяка история, макар и прочетена за пореден път, й…
-
Първи юни – на пазар за подаръци
Остава едва седмица до най-детския празник и у дома вече започваме подготовката за него. Детето в мен се вълнува само при мисълта, че празникът е толкова близо. По-късно ще споделя и какво ми се върти в главата като идеи за това как да изкараме самия празник. Днес обаче ще насоча вниманието ви към няколко бюджетни идеи за истински хубав (и полезен) подарък за малките ни съкровища. И ако следите този блог, вероятно никак няма да ви изненадам с първото си предложение ☺️ Не веднъж съм споделяла, че за мен парите дадени за книги, ВИНАГИ са инвестиция и НИКОГА не са разход. Това е и първото ми предложение – адаптираните за…
-
Нямам никаква суперсила. Напълно обикновена съм!
Темата за суперсилите все по-често присъства у дома. Хубавото е, че все по-често Александра осъзнава, че да имаш суперсили не означава задължително да можеш да летиш или да имаш магическа пръчка, с която да правиш вълшебства. Понякога и търпението е суперсила (особено ако става въпрос за мен, хаха 😁) Но онзи ден Александра дойде при мен с книжката “Ана Ана. Операция “Супергерои” с желанието да я четем отново. Този път не ми даде да я чета, а седна до мен, за да ми я “прочете” тя. И тук не си мислете, че Алекс наистина може да чете на едва 5 години. Не може. Все още учи да разпознава буквите, но…
-
А тя можеше да приюти само едно, най-важното: самия него
Миналата седмица при нас пристигна една много специална книжка от издателство Ракета. Още с анотацията се влюбих в изданието, основно заради посланието и темата, която повдига. Господин Вървми е книжка, която поставя темата за материалното и истинското щастие; повдига въпросът кое е по-важно и към кое е хубаво да се стремим в живота. Това е и книжка, която прочетохме с Александра, без да имаме конкретен повод. Просто защото ми хареса анотацията и исках да видя дали ще се хареса и на Алекс (споменавам само Алекс, защото Константин, макар да слуша с кака си историята, е все още малък и не взе активно участие в последващите ни разговори). Щастлива съм да…
-
Можеш да опиташ да мислиш за света по различен начин – предложи Мечката – Може би просто трябва да … го приемеш.
За нагласата … към емоциите, към случващото ни се, към света и живота изобщо. За това да приемеш всичко и всички такива, каквито са и да намериш начин в себе си да обичаш заобикалящия те свят такъв, какъвто е. За това си мисля днес… И не само, но днес малко по-осезаемо. Защо ли? Снощи Алекс се прибра от градина тъжна, че нейната приятелка не е искала да играе с нея на лекари, а е предпочела конструктора. Мъничка е още … такива неща я натъжават, кото е нормално за нейната възраст. Обаче си мечтая с времето да не се натъжава от тях, а да намери силите в себе си да променя…
-
Приятно ми е, дами. Казвам се Рибка.
Нямаше как да не споделя усещанията и емоциите от великолепната и едноименна книжка на издателство Рибка – Рибка. Това е, може би, единствената детска книжка/история (открита в Storytel по някаква невероятна случайност), която децата изслушаха наведнъж още при първото слушане. И не само това, но след първото слушане, не искаха да им четем нищо друго, не искаха да слушат нищо друго в продължение на две седмици … Две седмици, в които се събуждаха и лягаха с Рибка 🙂 Дори след първите две седмици, не им омръзна. Просто ме помолиха да потърся и други на същата авторка, та наред с Рибка, започнаха да си проправят път и другите книжки на Катя…
