-
Разбирам чувствата ти и ще се съобразя с тях …
Представяйки ви книгата на издателство Меченосец – Опашати непознати, засегнах темата за емпатията при децата като обещах един по-подробен текст, посветен конкретно на емпатията. Много експерти споделят, че емпатията е важен инструмент, който децата трябва да имат в своя емоционален инструментариум. Тя е важна, защото може да помогне на хората не само да изградят връзки с другите около тях, но също така да регулират емоциите си и да развият у себе си способността и желанието да са от помощ на хората около тях и на обществото като цяло. При децата – емпатията може да предотврати тормоза над другите, да им помогне да се сприятеляват по-лесно и да получат помощ от…
-
Елена Мелемова за грижата за кожата, възпитанието на такава грижа у децата и нейните лични хитринки за красота
Преди време Ви представих Елена Мелемова. Предвид това, колко много използват моите деца Дермакс, реших отново да се свържа с Ели. Интересно ми беше да разбера как един човек, тясно свързан с конкретен козметичен бранд, възпитава децата си на тема козметика. А и ми беше любопитно да разбера какви са нейните лични хитринки за сияйна кожа, хихи. Та, днес отново си говорим с Ели Мелемова: Привет отново, Ели. Първо искам да ти благодаря за отзивчивостта, с която откликваш на всичките ми покани за разговор. Днес ми се иска да си поговорим за семейството, децата и ако е удобно – за някои твои лични хитринки в грижата за кожата. Имаш три…
-
“Работя в сферата на козметиката,но мога да кажа, че не аз избрах нея, а тя избра мен” – Елена Мелемова, Дермакс ООД
dermax-interview-with-elena-melemova
-
Малкото ни бягство от голямата София
Както обещах – ще споделя повече информация за почивката ни през изминалия уикенд на Боровец. Както вероятно знаете, имаме си традиция и се стараем всяка свободна събота да си правим малки разходки около София с децата. Така неусетно у децата започва да се заражда очакване и любопитство къде ли ще идем “тази събота”. Покрай цялото Ковид затваряне и някакви лични неща в нашето семейство, тези “разходки” малко се поразредиха и не се случваха всяка събота. Или поне не по начина, по който бяха замислени. Но въпреки това, не сме се отказали от тази малко семейна традиция. Може би именно по тази причина, когато решихме да “избягаме” за един цял уикенд,…
-
Малките – ГОЛЕМИ неща от живота
Тази събота, след като излязох от банята ги видях ето така … На пръв поглед – нищо особено, ще си каже някой .. Не знам от възрастта ли или от какво, но сякаш ставам все по-сантиментална и с всеки изминаващ ден си давам сметка, че именно малки моменти като този са (всъщност) големите неща, за които живеем. Като съботните ни пътувания и традицията да обядваме, седнали в отворения багажник на колата по време на тези кратки бягства от столицата. Като правенето на палачинки в неделя сутрин – децата, подскачащи около баща си (понеже у дома прекрасният ми съпруг прави неделните палачинки) и питащи “Готови ли са вече?” и “Кога ще…
-
Първи юни – на пазар за подаръци
Остава едва седмица до най-детския празник и у дома вече започваме подготовката за него. Детето в мен се вълнува само при мисълта, че празникът е толкова близо. По-късно ще споделя и какво ми се върти в главата като идеи за това как да изкараме самия празник. Днес обаче ще насоча вниманието ви към няколко бюджетни идеи за истински хубав (и полезен) подарък за малките ни съкровища. И ако следите този блог, вероятно никак няма да ви изненадам с първото си предложение ☺️ Не веднъж съм споделяла, че за мен парите дадени за книги, ВИНАГИ са инвестиция и НИКОГА не са разход. Това е и първото ми предложение – адаптираните за…
-
Нямам никаква суперсила. Напълно обикновена съм!
Темата за суперсилите все по-често присъства у дома. Хубавото е, че все по-често Александра осъзнава, че да имаш суперсили не означава задължително да можеш да летиш или да имаш магическа пръчка, с която да правиш вълшебства. Понякога и търпението е суперсила (особено ако става въпрос за мен, хаха 😁) Но онзи ден Александра дойде при мен с книжката “Ана Ана. Операция “Супергерои” с желанието да я четем отново. Този път не ми даде да я чета, а седна до мен, за да ми я “прочете” тя. И тук не си мислете, че Алекс наистина може да чете на едва 5 години. Не може. Все още учи да разпознава буквите, но…
-
Подновяваме съботните приключения
Със затоплянето на времето, решихме да подновим семейната ни традиция а пътуваме някъде (сравнително) на близо до/около София, за да откриваме и покоряваме нови места заедно с децата. Вече съм ви споменавала, че се опитваме да създадем у децата стимул и любопитство за наближаващата събота. Защото събота е специален ден в нашето семейство. Ден, в който се хващаме сутрин (с подготвена раница с храна, заски и солени неща, напитки и плодове), качваме се в колата и отиваме някъде, за да изкараме целият ден заедно в нашето малко бягство от столицата 😊 Тази ни традиция се оказва и особено полезна в условията на локдаун, защото (както вече съм споделяла информацията от…
-
Отново в локдаун – няколко идеи за забава у дома за деца на 3 – 6 години
От утре отново влизаме в локдаун, в които деца и родители трябва да намерят начин да се справят не само физически, но и психически със затварянето у дома. И с това нямам предвид, че е проблем да изкараме повече време с децата си. А това, че трябва да намерим начин да работим така, че да са мотивирани работодателите да ни платят в края на месеца, като това следва да НЕ бъде за сметка на времето с децата и тяхното психично здраве. Факт е и, че с всяко последващо затваряне в домовете ни и липсата на социален контакт с връстниците им, децата стават по-изнервени и все по-трудно успяват да се справят…
-
Какво е любовта?
Александра много често пита “Мамо, какво е любовта?”. Не само сега. Питала ме е и преди … Пита си, от време на време 😊 А любовта е трудна за обяснение, нали? Особено на едно почти 5-годишно. Обаче моето 5-годишно се е родило такова – обичливо и добродушно (май всъщност всички се раждат такива, но после средата ги променя). Когато проходи, всяка разходка (колкото и близо до вкъщи да беше) отнемаше толкова много време … Защото Алекс искаше да прегърне всяко дърво по пътя. Да не бъде ли самотни. Искаше да прегръща всичко и всички. Беше внимателна към децата на площадката и ако чуеше някой да плаче – тичаше да му…
