Тази книга се завъртя в интернет и успя да привлече вниманието ми не само с името си, но и с корицата (която е дело на Неда Малчева). Заглавието звучи забавно, а илюстрацията на Неда прави книгата още по-грабваща ☺️ Истината е, че имах някаква бегла идея какво ще намеря в нея, но не бях сигурна. Може би си представях повече нещо като книга за взаимопомощ от типа “направи това и това и ще получиш това”, както са структурирани повечето книги за самопомощ. “Как да не намразиш мъжа си след децата” обаче е структурира по-доста по-различен начин, което я прави и по-лесна за асимилиране и приемане. В книгата си Джанси Дън…

Тази ми година започна много силно още с първата книга, която прочетох тази година! “Един тъмен прозорец” на Рейчъл Гилик е дебютния роман на писателката … и е невероятен! Бях толкова погълната от историята, че не усетих как я прочетох за 3 дни 😊 Историята започва преди единадесет години, когато Елспет се заразява с рядка магическа болест и баща й я скрива в къщата на чичо й, за да избегне откриването от стражите на Кралството.Всеки заразен е обречен на смърт от краля, защото в кралство Блъндер нерегулираната магия се наказва със смърт. Единствената магия, която е разрешена за използване е тази на магичните карти, които мъглата в в гората наблизо…

“Да спасиш огъня” е първата ми среща с творчеството на бразилския автор Итамар Виейра Жуниор, макар това да не е първата му издадена книга на български език. Да си призная, имах високи очкавания, заради всичко, което се пише и говори за автора и за романът му “Торто Арадо” (който имаме и на български език). По принцип не е хубаво човек да тръгва с високи очаквания, защото вероятността да остане разочарован е по-гляма така. Обаче е и по-сладко, когато тези очаквания се покрият и дори надскочат ☺️ Харесах изключително много “Да спасиш огъня” и със сигурност ще прочета и другата книга на автора ☺️ “Да спасиш огъня” ни потапя в Бразилия,…

Влязох в някаква серия от невероятни по своя си начин книги. Тази, за която ви разказвам днес е поредната такава. “Седем дни през юни” е много различна от повечето книги до които се докосваме (и за които ни тръбят от всички медии). И искрено съжалявам, че толкова малко се говори за тази книга. Аз самата, ако не бях попаднала на подкаста на Диди, не знам дали щях да съм я прочела. А книгата заслужава внимание. Истински заслужава да бъде прочетена, да се говори за нея … да има повече шум около нея, защото далеч не е просто романтична история. Даже в по-голямата си час т далеч не е и романтична,…

Когато прочетох “Не тук и не сега” не знаех къде се намирам още доста време … Вече година по-късно, все още тази книга е една от най-впечатляващите, кито съм чела някога. Все още ме държи също толкова силно, колкото и когато я приключих и все още една от най-прпоръчваните от мен книги е именно тя. Предвид колко МНОГО бях впечатлена от първия ми досег с писането на Джилиън Макалистър, можете да си представите вълнението ми, когато разбрах че излиза втора нейна книга на български език ☺️ Започнах я почти веднага, след като си я купих … и ми беше изключително трудна за четене. Не за друго, а защото е толкова…

Поръчах книгата още с предварителните поръчки, като част от една страхотна кутия, която бяха подготвили от Orange books. Въпреки че я имам от известно време, отне ми време да се реша да я започна. Обаче когато я започнах, не можах да я оставя, докато не стигнах до края (а и известно време след това). Историята в книгата ни среща с две “приятелки” от университета – Джун Хейуърд и Атина Лу. Общото между двете е, че са учили заедно в Йейл и двете преследват писателска кариера. За разлика от Джун, обаче в писателската си кариера Атина е постигнала всичко – книгите й са с невероятен успех и освен финансов успех, Атина…

“Убийство в камбанарията” на Хелена Диксън е петата книга в поредицата за Г-жица Ундърхей, но е моята първа среща с въпросната госпожица ☺️ Хубавото на поредицата е, че въпреки че е препоръчително да се чете последователно (за да проследи читателя развитието на героите), може да бъде четена и като отдени истории. Това е и причината да посегна смело директно към петата книга, която да ми покаже дали поредицата ще е моята. Ами … моята е. Не само заради историята, времето и мястото, където се развива сюжета, но и заради точния момент, в който я прочетох (за което – специални благодарности на Любо, че ме нацели толкова добре с тази книга…

Поредната книга, след която ми трябва време да осъзная какво се е случило с мен след прочита й. “Нашето вечно утре” ме грабна още с първия ред и не ме пусна, докато не дочетох (а и след това). С всичките емоции, които предизвика у мен, историята буквално премина през мен като торнадо, оставяща ме да се чудя какво ми се е случило. Това не е една типична щастлива любовна история. Не! Историята в “Нашето вечно утре” е невероятно тъжна и на моменти чак болезнено истинска и изпълнена с много истински емоции. Книга, която ми се струва не възможно да остави читателя безразличен… Животът на човека се състоеше от изборите, които…

Не знам от къде да започна, когато говоря за “Трето царство”. Може би с това, че познавам Костадина Костова, чух и прочетох всичко хубаво, което се каза и написа за романа и подходих към него както с изключително високи очаквания, така и с много страх дали няма да остана разочарована и как ще призная пред човек, когото толкова харесвам, че не съм харесала първата му книга. Мисля, че това беше и причината да отлагам прочитането на “Трето царство” толкова много – повече от 9 месеца след излизането му от печат и получаването на моето си копие (с автограф ☺️). Сега само съжалявам, че не съм се докоснала по-рано до това…

Какъв край само! Знам, че е странно да започна ревюто с края на книгата, но … леле! След всичко, случило се в “БезДушни”, просто нямам търпение четвъртата (последна?) книга да излезе на български (намигване към Orange books ☺️) Шустърман е майстор на създаването на невероятно заплетени и интересни истории. Мисълта, вложена в темпото и сложността на книгата, е невероятна. Във всяка от трите книги всичко е точно на мястото си. Няма нищо излишно. Всеки малък детайл, всяко малко нещо, което се разкрива, е на съответното си място, защото е важно и от значение за цялостната картина. “БезДушни” (също както и “НеЦели”) започва точно там, където свършва предходната книга от поредицата…