-
Убийство в камбанарията, Хелена Диксън
“Убийство в камбанарията” на Хелена Диксън е петата книга в поредицата за Г-жица Ундърхей, но е моята първа среща с въпросната госпожица ☺️ Хубавото на поредицата е, че въпреки че е препоръчително да се чете последователно (за да проследи читателя развитието на героите), може да бъде четена и като отдени истории. Това е и причината да посегна смело директно към петата книга, която да ми покаже дали поредицата ще е моята. Ами … моята е. Не само заради историята, времето и мястото, където се развива сюжета, но и заради точния момент, в който я прочетох (за което – специални благодарности на Любо, че ме нацели толкова добре с тази книга…
-
“Нашето вечно утре”, Габриел Зевин
Поредната книга, след която ми трябва време да осъзная какво се е случило с мен след прочита й. “Нашето вечно утре” ме грабна още с първия ред и не ме пусна, докато не дочетох (а и след това). С всичките емоции, които предизвика у мен, историята буквално премина през мен като торнадо, оставяща ме да се чудя какво ми се е случило. Това не е една типична щастлива любовна история. Не! Историята в “Нашето вечно утре” е невероятно тъжна и на моменти чак болезнено истинска и изпълнена с много истински емоции. Книга, която ми се струва не възможно да остави читателя безразличен… Животът на човека се състоеше от изборите, които…
-
“Трето царство”, Костадина Костова
Не знам от къде да започна, когато говоря за “Трето царство”. Може би с това, че познавам Костадина Костова, чух и прочетох всичко хубаво, което се каза и написа за романа и подходих към него както с изключително високи очаквания, така и с много страх дали няма да остана разочарована и как ще призная пред човек, когото толкова харесвам, че не съм харесала първата му книга. Мисля, че това беше и причината да отлагам прочитането на “Трето царство” толкова много – повече от 9 месеца след излизането му от печат и получаването на моето си копие (с автограф ☺️). Сега само съжалявам, че не съм се докоснала по-рано до това…
-
БезДушни, Нийл Шустърман
Какъв край само! Знам, че е странно да започна ревюто с края на книгата, но … леле! След всичко, случило се в “БезДушни”, просто нямам търпение четвъртата (последна?) книга да излезе на български (намигване към Orange books ☺️) Шустърман е майстор на създаването на невероятно заплетени и интересни истории. Мисълта, вложена в темпото и сложността на книгата, е невероятна. Във всяка от трите книги всичко е точно на мястото си. Няма нищо излишно. Всеки малък детайл, всяко малко нещо, което се разкрива, е на съответното си място, защото е важно и от значение за цялостната картина. “БезДушни” (също както и “НеЦели”) започва точно там, където свършва предходната книга от поредицата…
-
Шепотът на пчелите
Отне ми известно време да преживея “Шепотът на пчелите” и да успея да се събера след прочита й, за да имам сили (и да намеря думите) да ви разкажа за този роман. Четенето на тази книга е едно уникално и поглъщащо преживяване. Просто София Сеговия пише толкова магично, че думите й изцяло обгръщат читателя и го потапят в историята. История, която усещаш сякаш е живо същество и диша до теб. Действието в романа се развива в едно малко градче в Мексико, а събитията, за които разказва обхващат десетилетия от мексиканската история. История, която виждаме през погледа на семейство Моралес и събитията, които се случват на и около тях. Когато Нана…
-
Книгите, с които ще запомним 2023 г.
Новата година започна преди почти месец, но магията на книгите, които прочетох през изминалата 2023-та все още витае наоколо и изпълва съзнанието ми. Определено помня книгите, които направиха миналата година специална, както и тези, който ме накараха да съжалявам за загубеното време 😁 Мда, има и такива книги. И с всяка следваща година някак си съм все по-малко склонна да давам шанс на нещо, което ме мъчи, докато го чета. Има толкова много книги, които да заслужават и без друго малкото ми време … И така. За себе си знам със сигурност, че запомням с хубаво 2023-та година, благодарение на поредицата “Къщата на Фуриите”, “Кари Скоро се завръща”, “Чета те…
-
Не тук и не сега
Аз наистина не знам откъде да започна като говоря за “Не тук и не сега” на Джилиан Макалистър (издателство Бениториал). За последните 3-4 години не са много книгите, които съм хващала и не съм пускала, докато не прочета до край … за максимум 3 дни, защото трябва и да се спи все пак (трябва ли?!). В момента дори с сещам само за 2 – “Тайните убежища” на Жером Лубри (издават Ентусиаст) и “Порцелановата кукла” на Кристен Лъш (която ми беше и първата среща с книгите на издателство Бениториъл). Та, “Не тук и не сега” я Започнах една вечер и четох цялата вечер, като в 12 вече реших, че ще е…
-
“Онова, което умира, никога не си отива. Остава, цялото, в малките неща.”
Изобщо не бях емоционално подготвена за това, което получих от тази книга. Очаквах някакво леко романче, с което да си почине мозъкът ми от другите книги, които прочетох последно време, а то се оказа … бърррр! В “Мъртвите романтици” е особена, и по шантав начин прекрасна книга за жена, която успява да намери своя път през мъката и тъгата по загубата на близък човек. Флорънс Дей е писател в сянка, който се бори да завърши своят последна книга като писател в сянка за една от най-известните автори на романтични романи. След като ужасна раздяла с “любовта на живота й”, обаче, че вече не вярва в любовта изобщо. Когато баща й…
-
“Наричаха я Грейс” – Маргарет Атууд
Не бях чела нищо на Маргарет Атууд докато не хванах “Наричаха я Грейс”. Не знам дали точно тази книга е най-добрия избор за първа среща с писателката 😀 Всички мои познати споделят, че е много различна от всичко друго, което са чели на Атууд, тааа да 😀 Да си призная и много се чудех дали изобщо да я чета точно поради всички шантави мнения на хората около мен, но се радвам, че все пак я прочетох. Започна ми трудно. Изобщо липсата на пряка реч е доста стряскаща, още като го погледнеш листа пълен с букви от край до край, почти без никакви празни местенца (като да си поемеш въздух). Овен…
-
Фуриите на Маделин Ру
Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много. Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението…. Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах…