-
“Тъмна звезда гори, бяла пепел се сипе”, Амели Уън Джао
Дадох си време, преди да прочета втората и заключителна книга от поредицата “Песен за последния народ”. Толкова много харесах героите, че не ми се искаше да приключва и затова ми отне доста време да се примира и да я прочета. Още толкова ми отне и да я преживея и да се почувствам готова да ви разкажа за моето преживяване с това невероятно азиатко фентъзи. След като в първия роман от дилогията светилището им е разрушено, в “Тъмна звезда гори, бяла пепел се сипе” Лан и Дзен са успяли да избягат и да се спасят, макар и по отделно. Всеки от тях поема на отделна мисия, знаейки, че другият е враг,…
-
“Трифена”, Костадина Костова
Не знам как да започна и как да завърша този текст… Тези от вас, които следят какво качвам тук, вероятно знаят колко емоционално преживях първия роман на Костадина Костова – “Трето царство”. Все още главата ми не побира как е възможно да напишеш подобно невероятно произведение и това да е първата ти творба. Не мога с думи да опиша колко силно ме докосна и разтърси “Трето царство”, както и нетърпението, с което чаках следващия й роман. Когато Любо от СофтПрес ми писа, да ми каже, че иска да ми изпрати едно предварително издание на новия роман на Костадина останах без дъх от радост и вълнение … и ето, че днес…
-
“Прокълнатият трон”, Кери Манискалко
“Прокълнатия трон” е първата ми среща с Кери Манискалко и начина, по който пише тя. Някъде четох, че това е и първата й книга за възрастни (вероятно заради spice сцените в нея …). Романът е самостоятелен и проследява историята на принц Завист. Книгата, обаче, дава начало на една нова поредица – „Принцовете на греха“, в която всяка книга ще е самостоятелна, разказваща за един от седемте принца на греха. Още в самото начало на романа, авторката ни запознава с Принц Завист, който е допуснал няколко доста сериозни грешки и когато за него пристига загадъчна покана да се присъедини към смъртоносна игра, Завист си дава сметка, че това е последният шанс…
-
“Доведената сестра”, Дженифър Донъли
От доста време заглеждам “Доведената сестра” на Дженифър Донъли в книжарници Orange, но все не се решавах да си я взема. За щастие, имах възможността все пак да прочета романа, благодарение на “Пътуващата книга” на Божи. Веднага щом започнах да я чета и се запитах “защо съм чакала до сега”?! „Доведена сестра“ е някаква форма на преразказ на “Пепеляшка”, но историята ни разказва една от доведените й сестри. Казвам “някаква форма на преразказ”, защото историята отива отвъд точката, където тази на Пепеляшка обикновено спира, и прави читателите свидетели на това какво всъщност се е случило с доведените й сестри, когато Пепеляшка се е омъжила за принца и се е преместила…
-
“Повече от любов”, Радослав Гизгинджиев
От доста време се каня да си взема някоя от книгите на Радослав Гизгинджиев и понеже ми беше трудно да избера коя – се доверих на една препоръка на Анди и си взех “Повече от любов”. Книгата е меко казано невероятна, но уви думите не ми стигат да опиша точно колко невероятна е тя .. И тук е редно да напиша накратко за какво се разказва в книгата, за да прецените дали ви е интересна. Обаче не мога да напиша “анотация”, защото сюжетът на този роман просто не е за разказване. Тази книга трябва да се изживее! Затова ще ви говоря за чувства, за смисъл, за себе си след тази…
-
“Седем години между нас”, Ашли Постън
Много ми харесва как пише Ашли Постън. Под прикритието на лек любовен роман, залага дълбоки и важни теми. Така беше с “Мъртвите романтици”, така е и в “Седем години между нас”. “Седем години между нас” среща с Клементайн Уест – ръководител на отдела за връзки с обществеността в авторитетно издателство, която преминава през труден период след смъртта на леля си. Работейки на едно и също място през последните 7 години, тя е готова за огромно повишение, което ще отнеме повече часове и отдаденост, повече от времето и живота й. Нейното приключенско сърце, което тя заключва за всякакви емоции след смъртта на леля си, обаче, бавно започва да се раздвижва отново.…
-
“Малинверно”, Доменико Дара
Преди повече от 2 години, когато прочетох “Малинверно” ми беше невъзможно да говоря за този роман. Знаех само, с този роман Доменико Дара влезе трайно в сърцето ми … Обаче, нямаше как да напиша само това за романа … Знаех, че ще ми е нужно повече време да осъзная как ми се случи и да го облека в думи … Близо 3 години по-късно с новината, че Доменико Дара отново ще идва в България – нямаше как да не се потопя в света на “Малинверно” отново и да се заредя с магията на книгата, преди срещата с невероятния човек, който го е написал този великолепен роман. И не че съм…
-
“Кратък дневник на съвпаденията”, Доменико Дара
Доменико Дара … Не знам откъде да започна и как точно да облека в думи всичко, през което премина душата ми, докато четях “Кратък дневник на съвпаденията”. Може би да започна от там, че така и не успях да се хвана в ръце и да разкажа за Малинверно (първата книга на Доменико Дара, която излезе на български език), когато я четох, но обещавам, че ще си я прочета втори път, за да изпитам отново емоциите, които провокира и ще пиша и за нея след това тук. Но е факт, че първата ми среща с Доменико Дара беше чрез неговата втора книга (която за нас в българия беше първа) – Малинверно…
-
“Ледената река”, Ариел Лоуън
Купих си “Ледената река” на Ариел Лоуън супер на сляпо, изцяло повлияна от едно видео на Хриси, в което тя споделяше положително мнение. Исината е, обаче, че след видеото на Хриси, бях убедена, че няма да съжалявам ☺️ Романът е исторически с елементи на мистерия, чието действие се развива в Мейн през 1789 г., въпреки че в историята на моменти авторката се връща около 35 години по-рано, за да разкаже историята на акушерката Марта Балард. Като млада Марта се жени, ражда девет деца, научава се да чете и пише (нещо изключително необичайно за времето, в което се развива романът) и с течение на времето става известна акушерка. През зимата на…
-
18 цитата за любовта в книгите или …
Празнуваме любовта с книга ♥️Днес си говорим за любов, но не за коя да е любов, а за любовта и нейното описание там, където аз се чувствам най-уютно, а именно – в книгите. Поразгледах книгите от библиотеката ми, които са ме докоснали най-силно и се поразтърсих за тези, в които любовта е била нещо истински осезаемо и емоционално (поне за мен). Спрях се на тези, като, разбира се, не мисля, че списъкът ми с книги, които могат да разтърсят, разчувстват и емоционално разрушат човек, не са само тези. Но пък това са първите, за които аз самата се сетих и с удоволствие ги споделям с вас. (няма някакъв принцип, който да съм спазвала в…