-
“…там, където всички четат много, е място за ентусиазирани хора, които имат мисията да променят света, да го правят по-добър …”
Днес ви срещам с още един човек, на когото се възхищавам и който ме вдъхновява не само на тема книги и четене, но и в това да преследваме мечтите си. Соня Хачикян, която е и в основата на издателство Лемур, е един от примерите, че когато правиш това, което правиш с любов и сърце – то ти се отплаща със същото 🙂 Здравей, Сонче. Моля те, да се представиш за читателите, които все още не са имали щастието да се запознаят с теб. Коя е Соня Хачикян, какво вълнува сърцето и душата й? 🙂 Здравейте! 😊 Приятно ми е да се срещнем в този прекрасен блог. Напоследък обичайно ме представят…
-
“Честно казано” – прозорец в света на глухите
Има книги, които се насилваш да прочетеш, защото са толкова безлични и безинтересни, че се чудиш защо си го причиняваш. Има и такива, които прочиташ, но почти веднага след като затвориш корицата, забравяш за какво е ставало въпрос вътре. Има, обаче, и другият вид книги. Тези, които те грабват ! Тези, които остават в съзнанието ти дълго, след като си приключил с четенето им. Точно такава книга е и “Честно казано” на Сара Нович, която достига до българския читател благодарение на издателство Лемур! Сара Нович не пише леки, развлекателни книги. Тя директно фокусира погледа на читателя върху наболели, сериозни теми. Теми, за които предпочитаме да си затваряме очите, щом “не…
-
За цветята и книгите … с любов!
Вече не веднъж съм споделяла за голямата любов на Александра към растенията, дърветата и цветята. Дали заради тази й любов или заради огромното любопитство, което таи в себе си, но винаги ме е питала да й разказвам и обяснявам за различните цветя. Аз, за съжаление, не съ експерт и постоянно търся информация в интернет, с която да мога да отговоря на безбройните въпроси, с които ме залива Алекс. За много от нещата в други сфери (космос, планетата земя, открития и откриватели) успявам да намеря енциклопедия по темата и не само да отговоря на конкретния въпрос, но и да мога да покажа картинките, които съпътстват текста в дадената енциклопедия. И определено…
-
“Пътечки”
Вероятно много от вас знаят за моя специален сантимент към издателство Таймлайнс и всичко, което излиза под тяхното лого. Вероятно, ако сте имали възможността да се докоснете до нещо излязло от тях, вие съо сте успяли да се влюбите така безрезервно. Дали обаче сте чували за издателство Дакелче? Ако не сте, искрено ви препоръчвам да се отбиете дали в сайта им, дали на някой Книжен панаиер в тяхната шатра. Книгите както на Таймпайнс, така и Дакелче, че са типичните детски книги, с типичните излюстрации. Книгите излизащи от тези две издателства са много различни и 100%-тово учат младия читател/слуател не само да познава хубавата литература, но и да разпознава красивото в…
-
Времето минава неусетно в компанията на тати и детектива Пиер
Привлякох ли вниманието Ви с това заглавие? 😊 Истината е, че тази година си дадох сметка колко МНОГО време Александра остава концентрирана, когато с баща й (някак се им стана традиция с него да минават през този вид книги) в книгити с различни видове лабиринти и загадки. Първата подобна книга, с която се сдобихме у дома беше “Кодово наименование: Загадки на всеки етаж” на издателство Миранда (за която вече съм ви споделяла 😊 ). Още с тази първа книга някак си с баща й направиха ешаването на заплетени загадки и различни мистериозни случаи като “тяхното си нещо” (като наред с това правят и различни експерименти из вкъщи де, но за…
-
Дори и да сме четирима, шестима или стотина, обичта ми към теб няма да се промени
Проблемът с ревността, когато децата са две и повече е доста сериозен. Излишно е да споменавам колко много съм изчела по темата и колко много се стараем у дома да покажем на децата, че ги обичаме еднакво… Вече не веднъж съм споделяла за препоръката на Радостина Стоянова (от център “Радости”) – да се опитваме всяко дете да има своето си време с всеки от родителите. И тук не мога да си изкривя душата и да не призная, че не всяка седмица успяваме да дадем на децата това време. Но се стараем по е всеки месец всеки да има своето си време и с мама и с тати, по отделно. Разбира…
-
Щастие – знаеш ли, много е просто …
Един от първите цитати, свързани с възпитанието на децата беше този по-долу. Това е и цитатът, който съм запомнола най-ясно и в който съм се хванала като мото на моето майчинство. “Не възпитавайте децата си да бъдат богати, образовайте ги да бъдат щастливи, за да знаят стойността на нещата, а не цената им.” Щастието обаче е такава величина, която не може да се опише и е трудно да се обясни … особено на дете. Истината е, че искрено не знам как да го обясня на децата, как да го кожа разбираемо така, че да си дадат сметка кое е важното в живота и кое е преходно. Това е и причината…
-
Шест години … майка!
Шест години по-малко сън! Шест години повече притеснение! Шест години сърцето и душата ми живеят извън тялото ми. Шест години вече знам какво е истинско щастие и гордост! Днес в 19:03 часа станаха точно шест години, откакто Александра ме избра за нейна майка ❤️ И не мога да опиша колко горда и безкрайно щастлива се чувствам от това, че именно тя е моя дъщеря. Тя, която е цялата сърце и душа! Тя, която пръска любов и обич! Тя, която прегръща дърветата и гледа цветата с такова обожание, че човек може да им завиди на тези цветя, защото не е на тяхно място. Тя, която смята, че няма по-хубав подарък книга.…
-
Когато “зима” предизвиква невероятно вълнение, въпреки слънчевото време навън …
Въпреки че аз вече си мечтая за пролет, лято и топли дни, моята малка голяма Александра е разгара на разговори и планове за зима и сняг 😆 Преди да си помислите нещо, не се е объркало детето. Просто тази година от градината им организират нещо като ски училище, което ще се случи следващата седмица. За да е готова за това напълно ново за нея приключение, у дома цялата седмица се четат книги на зимна тематика 😆 Ако трябва да съм честна, четат се точно две книги на зимна тематика – “Клод на ски” (разбира се) и “Коледата на Клод” (повече по желание на Константин, тъй като кака му се е…
-
Константин на 4 г, или любимите книги на едно малко, голямо момче ❤️
Днес моето малко момче става на 4 години. Още не мога да повярвам, че са минали 4 години от както за първи път го хванах в ръцете си ❤️ За тези 4 години, не само, че момчето ми порасна много, аз самата пораснах с него. Научи ме на вяра, на търпение и най-вече – да намирам сили в себе си, за които дори не съм подозирала, че притежавам, и да се справям с всичко, което животът запрати по мен 💞 Аз , в крайна сметка, успях да му предам (някак, и аз не знам как) любовта си към книгите 😊 И докато преди година и половина се чудех дали някога…
