-
Градината на Здравко
Вашите деца имат ли си село, на което могат да заровят ръце в градината или да се пресегнат и да си откъснат ябълка директно от дървото? Моите, за щастие и късмет, имат село и знаят какво е да си засадиш сам цветя, които да си поливаш и да плевиш. Или пък да си откъснеш грозде от лозата 😊 Но дори, когато не сме на село, се захващаме да съдим и отглеждаме у дома в саксия ягоди и различни свежи подправки. И да си призная, децата се забавляват изключително много именно с тези занимания. А наред със забавата задават и много въпроси и заедно (защото не на всички въпроси знам отговора)…
-
“Нали ти казах, че моята магия ще бъде незабравима?”
Има ли момичета, които да не са минавали през моментът, в който искат да бъдат вещици? Ако има – аз не съм от тях, а и Алесчето (дъщеря на майка си 😁) също. А прочитайки “Дневникът на вещицата по неволя” (изд. Асеневци), сякаш Алесандра още повече се влюби в идеята за малките момичета, които стават вещици (по неволя или съвсем осъзнато и по тяхно желание). Имайки предвид това, предполагам можете да си представите реакцията ни (и тази на Алекс, но и моята) като видяхме, че издателство Асеневци пускат още една детска книга на тема вещици (и подходяща за деца на 7г.) . Признавам си, че и двете се влюбихме първо…
-
“Светът не започва от нас и трябва да уважаваме тези преди нас.“
Продължавам да ви срещам с прекрасните хора, които са ме вдъхновили по един и друг начин. Днес разговаряме с Марин Канушев – човекът, които стои зад едно много любимо у дома издателство. А именно – издателство Миранда 😊 Марин Канушев е човек, които макар да познавам малко, чувствам много близък до душата си. Може би защото е изключително мил и човечен, но при всяка една среща на някоя Алея на книгата аурата около него е от тези на добрите хора. Тези хора, които просто като се запознаеш с тях и веднага усещаш колко мило и чисто сърце носят. Привет, привет. Моля те да се представиш с няколко думи – кой…
-
Какво да направиш, ако …
Днес искам да ви споделя за една прекрасна поредица от две детски книги, които смятам за изключително полезни не само с информацията, която носят, но най-вече заради разбираемия и близък до децата начин на поднасяне на тази важна (поне за мен) информация. Става въпрос за поредицата “Какво да направиш, ако …” на издателство Миранда. Книгите дават полезни съвети на децата за това как да се измъкнат/справят с различни ситуации, в които може да попаднат, като съветите са разделени в две книги спрямо възрастовата група на читателя/слушателя. Първата книга е насочена към по-малките (макар че ние я четем с Александра и Константин и всеки от двамата намира по нещо за себе…
-
Октомври, Октомври
От няколко дни се опитвам да започна този текст, опитвайки се да изразя с думи всичките емоции и чувства, които събуди у мен най-новата книга на издателство Дъбови листа – “Октомври, Октомври”. Признавам си, че искрено съжалявам, че тази книга се появява чак сега на българския пазар. Това е поредната детска книга, която бих искала да можех да прочета още като дете, за да я усетя и изживея с цялата чистота на детските сърце и душа. На кратко, Октомври е името на едно малко момиче, което заедно с баща си живее в гората. Октомври не е типично за момиче, но като цяло и самата Октомври не е типичното дете. Заедно…
-
“… или иначе казано, модерно е да си с естествената си козина.”
Днес искам да ми разкажа за една много специална детска книга. Специална е не само заради посланията, които носи, но и поради изключително близкия до малчуганите език (преводът от полски е на Ненко Генов), който се използва в нея. Става въпрос за Тру на полякинята Барбара Космовска. Книгата е първа от поредица от две (втората е казва Тру – любовна история и все още я няма преведена на българески език). Същевеменно за България, книгата се издава от издателство Таймлайс по програмата „Творческа Европа“ на Европейския съюз и е първата от поредица от 12 детски книги на тема свобода, бъдеще, приятелство, страх и фантазия. Историята е за заек на име Тру,…
-
“Той искаше да стигне до всеки човек на света, докато тя отчаяно се опитваше да стигне до себе си.”
Историята и световното наследство, с което разполагаме днес винаги са ме омайвали. Винаги съм искала да знам повече и повече за това, което е било преди нас. Който ме познава знае, че обожавам също изключително много приказките и фентъзито като литературен жанр. „Порцелановата кукла“ съчетава най-доброто от два жанра, като вгражда завладяваща приказка в майсторски проучен магично-исторически разказ. Тази книга беше невероятно завладяваща, от корицата, през описанията, диалозите, та дори до начина, по който авторката евплела някои типично руски думи в цялото произведение, за да покаже на читателя малко повече от тази култура и манталитета, който идва с нея. Бях искрено очарована не само от множеството сложни и преплетени сюжетни…
-
“…там, където всички четат много, е място за ентусиазирани хора, които имат мисията да променят света, да го правят по-добър …”
Днес ви срещам с още един човек, на когото се възхищавам и който ме вдъхновява не само на тема книги и четене, но и в това да преследваме мечтите си. Соня Хачикян, която е и в основата на издателство Лемур, е един от примерите, че когато правиш това, което правиш с любов и сърце – то ти се отплаща със същото 🙂 Здравей, Сонче. Моля те, да се представиш за читателите, които все още не са имали щастието да се запознаят с теб. Коя е Соня Хачикян, какво вълнува сърцето и душата й? 🙂 Здравейте! 😊 Приятно ми е да се срещнем в този прекрасен блог. Напоследък обичайно ме представят…
-
“Честно казано” – прозорец в света на глухите
Има книги, които се насилваш да прочетеш, защото са толкова безлични и безинтересни, че се чудиш защо си го причиняваш. Има и такива, които прочиташ, но почти веднага след като затвориш корицата, забравяш за какво е ставало въпрос вътре. Има, обаче, и другият вид книги. Тези, които те грабват ! Тези, които остават в съзнанието ти дълго, след като си приключил с четенето им. Точно такава книга е и “Честно казано” на Сара Нович, която достига до българския читател благодарение на издателство Лемур! Сара Нович не пише леки, развлекателни книги. Тя директно фокусира погледа на читателя върху наболели, сериозни теми. Теми, за които предпочитаме да си затваряме очите, щом “не…
-
Струваше ми се важно да продължавам да вървя, но краката ми бяха вдървени от шока …
Последната книга, която прочетох точно преди Коледа е “Момиче на Война” на Сара Нович, която излиза на българският пазар под логото на издателство Лемур. Признавам сиз че първоначално нямах идея каква е основната тема. Габна ме изключително красивата корица. След като я прочетох, обаче, мога смело да заявя, че книгата, е, меко казано, зашеметяваща. За разлика от повечето книги на тема война. които излязоха през последните 2-3 години, тази не е посветена на Първат или Втората световна война, а на една друга, за която сякаш няма достатъчно гласност, война. Война, която е много по-близка до нас, а именно тази в бивша Югославия, с която започва разпада на голямата Балканска държава.…
