От доста време се каня да си взема някоя от книгите на Радослав Гизгинджиев и понеже ми беше трудно да избера коя – се доверих на една препоръка на Анди и си взех “Повече от любов”. Книгата е меко казано невероятна, но уви думите не ми стигат да опиша точно колко невероятна е тя .. И тук е редно да напиша накратко за какво се разказва в книгата, за да прецените дали ви е интересна. Обаче не мога да напиша “анотация”, защото сюжетът на този роман просто не е за разказване. Тази книга трябва да се изживее! Затова ще ви говоря за чувства, за смисъл, за себе си след тази…

Много ми харесва как пише Ашли Постън. Под прикритието на лек любовен роман, залага дълбоки и важни теми. Така беше с “Мъртвите романтици”, така е и в “Седем години между нас”. “Седем години между нас” среща с Клементайн Уест – ръководител на отдела за връзки с обществеността в авторитетно издателство, която преминава през труден период след смъртта на леля си. Работейки на едно и също място през последните 7 години, тя е готова за огромно повишение, което ще отнеме повече часове и отдаденост, повече от времето и живота й. Нейното приключенско сърце, което тя заключва за всякакви емоции след смъртта на леля си, обаче, бавно започва да се раздвижва отново.…

Купих си “Ледената река” на Ариел Лоуън супер на сляпо, изцяло повлияна от едно видео на Хриси, в което тя споделяше положително мнение. Исината е, обаче, че след видеото на Хриси, бях убедена, че няма да съжалявам ☺️ Романът е исторически с елементи на мистерия, чието действие се развива в Мейн през 1789 г., въпреки че в историята на моменти авторката се връща около 35 години по-рано, за да разкаже историята на акушерката Марта Балард. Като млада Марта се жени, ражда девет деца, научава се да чете и пише (нещо изключително необичайно за времето, в което се развива романът) и с течение на времето става известна акушерка. През зимата на…

“Мръсни дни” привлече погледа ми още с корицата. После, като видях, че авторката е българка, веднага направих връзката с нашите “мръсни дни”, които са част от нашето наследство и легенди. Не се поколебах дори за миг, дали да си я взема, но си постоя у дома известно време, докато стигна до нейния прочит. Романът е мрачен и пълен с чудовищата на нашата митология, което го прави не толкова “ужасяващ”, колкото интересен и изпълнен с приключения от началото до самия край. Историята ни пренася в оградения град Черноград, където всеки знае да стои на закрито по време на Мръсните дни, когато новата година е родена, но все още не е кръстена…

Поръчах книгата още с предварителните поръчки, като част от една страхотна кутия, която бяха подготвили от Orange books. Въпреки че я имам от известно време, отне ми време да се реша да я започна. Обаче когато я започнах, не можах да я оставя, докато не стигнах до края (а и известно време след това). Историята в книгата ни среща с две “приятелки” от университета – Джун Хейуърд и Атина Лу. Общото между двете е, че са учили заедно в Йейл и двете преследват писателска кариера. За разлика от Джун, обаче в писателската си кариера Атина е постигнала всичко – книгите й са с невероятен успех и освен финансов успех, Атина…

Поредната книга, след която ми трябва време да осъзная какво се е случило с мен след прочита й. “Нашето вечно утре” ме грабна още с първия ред и не ме пусна, докато не дочетох (а и след това). С всичките емоции, които предизвика у мен, историята буквално премина през мен като торнадо, оставяща ме да се чудя какво ми се е случило. Това не е една типична щастлива любовна история. Не! Историята в “Нашето вечно утре” е невероятно тъжна и на моменти чак болезнено истинска и изпълнена с много истински емоции. Книга, която ми се струва не възможно да остави читателя безразличен… Животът на човека се състоеше от изборите, които…

Не знам от къде да започна, когато говоря за “Трето царство”. Може би с това, че познавам Костадина Костова, чух и прочетох всичко хубаво, което се каза и написа за романа и подходих към него както с изключително високи очаквания, така и с много страх дали няма да остана разочарована и как ще призная пред човек, когото толкова харесвам, че не съм харесала първата му книга. Мисля, че това беше и причината да отлагам прочитането на “Трето царство” толкова много – повече от 9 месеца след излизането му от печат и получаването на моето си копие (с автограф ☺️). Сега само съжалявам, че не съм се докоснала по-рано до това…

„Всяка нощ сънища ме обгръщат. Опитвам да остана будна, за да видя откъде идват, но винаги се унасям…” “Моите сънища” на Ефи Лада е едно своеобразно бижу, което е трудно човек да подмине. Видях я още на Панаира на книгата в края на май и още с корицата си ме плени. След като разгледах и прочетох цялата книга, вече съм безнадеждно влюбена в нея. Книгата е своеобразна разходка из сънищата и мечтите на момичето от корицата, но говори много повече с картините, които пленяват от страниците, отколкото с текста. Не, че текста е лош или нещо, просто илюстрациите казват толкова много, колкото трудно може да бъде описано с думи. Историята,…

След края на учебната година някак естествено остана повече време за … приказки ☺️ Да, пораства изключително бързо Александра, но приказките са й все така любими и вълнуват малката й душичка. А Константин? Той все още е фен основно на приказките 😄 Та, можете да си представите вълнението и радостта от най-новата книга на издателство Миранда – “Малкия Мук и други приказки”. Както вероятно повечето от вас знаят, Миранда са се посветили последните няколко години, да ни подаряват щастие под формата на едни от най-милите и свидни детски спомени – четенето на любими приказки. В продължение на прекрасното им дело е и “Малкия Мук и други приказки” на Вилхелм Хауф.…