-
“Повече от любов”, Радослав Гизгинджиев
От доста време се каня да си взема някоя от книгите на Радослав Гизгинджиев и понеже ми беше трудно да избера коя – се доверих на една препоръка на Анди и си взех “Повече от любов”. Книгата е меко казано невероятна, но уви думите не ми стигат да опиша точно колко невероятна е тя .. И тук е редно да напиша накратко за какво се разказва в книгата, за да прецените дали ви е интересна. Обаче не мога да напиша “анотация”, защото сюжетът на този роман просто не е за разказване. Тази книга трябва да се изживее! Затова ще ви говоря за чувства, за смисъл, за себе си след тази…
-
“Седем години между нас”, Ашли Постън
Много ми харесва как пише Ашли Постън. Под прикритието на лек любовен роман, залага дълбоки и важни теми. Така беше с “Мъртвите романтици”, така е и в “Седем години между нас”. “Седем години между нас” среща с Клементайн Уест – ръководител на отдела за връзки с обществеността в авторитетно издателство, която преминава през труден период след смъртта на леля си. Работейки на едно и също място през последните 7 години, тя е готова за огромно повишение, което ще отнеме повече часове и отдаденост, повече от времето и живота й. Нейното приключенско сърце, което тя заключва за всякакви емоции след смъртта на леля си, обаче, бавно започва да се раздвижва отново.…
-
“Ледената река”, Ариел Лоуън
Купих си “Ледената река” на Ариел Лоуън супер на сляпо, изцяло повлияна от едно видео на Хриси, в което тя споделяше положително мнение. Исината е, обаче, че след видеото на Хриси, бях убедена, че няма да съжалявам ☺️ Романът е исторически с елементи на мистерия, чието действие се развива в Мейн през 1789 г., въпреки че в историята на моменти авторката се връща около 35 години по-рано, за да разкаже историята на акушерката Марта Балард. Като млада Марта се жени, ражда девет деца, научава се да чете и пише (нещо изключително необичайно за времето, в което се развива романът) и с течение на времето става известна акушерка. През зимата на…
-
Мръсни дни, Геновева Димова
“Мръсни дни” привлече погледа ми още с корицата. После, като видях, че авторката е българка, веднага направих връзката с нашите “мръсни дни”, които са част от нашето наследство и легенди. Не се поколебах дори за миг, дали да си я взема, но си постоя у дома известно време, докато стигна до нейния прочит. Романът е мрачен и пълен с чудовищата на нашата митология, което го прави не толкова “ужасяващ”, колкото интересен и изпълнен с приключения от началото до самия край. Историята ни пренася в оградения град Черноград, където всеки знае да стои на закрито по време на Мръсните дни, когато новата година е родена, но все още не е кръстена…
-
Йелоуфейс, Р.Ф.Куанг
Поръчах книгата още с предварителните поръчки, като част от една страхотна кутия, която бяха подготвили от Orange books. Въпреки че я имам от известно време, отне ми време да се реша да я започна. Обаче когато я започнах, не можах да я оставя, докато не стигнах до края (а и известно време след това). Историята в книгата ни среща с две “приятелки” от университета – Джун Хейуърд и Атина Лу. Общото между двете е, че са учили заедно в Йейл и двете преследват писателска кариера. За разлика от Джун, обаче в писателската си кариера Атина е постигнала всичко – книгите й са с невероятен успех и освен финансов успех, Атина…
-
“Нашето вечно утре”, Габриел Зевин
Поредната книга, след която ми трябва време да осъзная какво се е случило с мен след прочита й. “Нашето вечно утре” ме грабна още с първия ред и не ме пусна, докато не дочетох (а и след това). С всичките емоции, които предизвика у мен, историята буквално премина през мен като торнадо, оставяща ме да се чудя какво ми се е случило. Това не е една типична щастлива любовна история. Не! Историята в “Нашето вечно утре” е невероятно тъжна и на моменти чак болезнено истинска и изпълнена с много истински емоции. Книга, която ми се струва не възможно да остави читателя безразличен… Животът на човека се състоеше от изборите, които…
-
“Трето царство”, Костадина Костова
Не знам от къде да започна, когато говоря за “Трето царство”. Може би с това, че познавам Костадина Костова, чух и прочетох всичко хубаво, което се каза и написа за романа и подходих към него както с изключително високи очаквания, така и с много страх дали няма да остана разочарована и как ще призная пред човек, когото толкова харесвам, че не съм харесала първата му книга. Мисля, че това беше и причината да отлагам прочитането на “Трето царство” толкова много – повече от 9 месеца след излизането му от печат и получаването на моето си копие (с автограф ☺️). Сега само съжалявам, че не съм се докоснала по-рано до това…
-
“Моите сънища” – пътуване между мечтите, сънищата и реалността
„Всяка нощ сънища ме обгръщат. Опитвам да остана будна, за да видя откъде идват, но винаги се унасям…” “Моите сънища” на Ефи Лада е едно своеобразно бижу, което е трудно човек да подмине. Видях я още на Панаира на книгата в края на май и още с корицата си ме плени. След като разгледах и прочетох цялата книга, вече съм безнадеждно влюбена в нея. Книгата е своеобразна разходка из сънищата и мечтите на момичето от корицата, но говори много повече с картините, които пленяват от страниците, отколкото с текста. Не, че текста е лош или нещо, просто илюстрациите казват толкова много, колкото трудно може да бъде описано с думи. Историята,…
-
Малкия Мук и други приказкиМал
След края на учебната година някак естествено остана повече време за … приказки ☺️ Да, пораства изключително бързо Александра, но приказките са й все така любими и вълнуват малката й душичка. А Константин? Той все още е фен основно на приказките 😄 Та, можете да си представите вълнението и радостта от най-новата книга на издателство Миранда – “Малкия Мук и други приказки”. Както вероятно повечето от вас знаят, Миранда са се посветили последните няколко години, да ни подаряват щастие под формата на едни от най-милите и свидни детски спомени – четенето на любими приказки. В продължение на прекрасното им дело е и “Малкия Мук и други приказки” на Вилхелм Хауф.…
-
Шах и мат – Али Хейзълуд
Да си призная честно Али Хейзълууд не е от авторите, които мога да кажа че истински харесвам и следя. Някак случайно (може би покрай много шум в социалните медии) попаднах на “Хипотеза за любов” и ми допадна до толкова, че не ме разочарова. Хареса ми колко лека и ненатоварваща беше (защото точно тогава търсех начин да изляза от друга доста тежка и замисляща книга). Хареса ми stem елемента, който в някаква степен дори ме накара да проверя истинността на някои неща ☺️ Не беше лоша като цяло. Когато прочетох следващата обаче (Love On the Brain) някак си ми дойде като повторение на предишната. Или не точно повторение, но … не…