-
Ще ми бъдеш ли приятел? … Тъкмо сега много се нуждая от такъв
Едва ли има по-точно време от Коледните празници, когато да повдигнем темата за добрината и приятелството. Именно това прави и една от най-красивите книги, до които съм имала късмета да се докосна тази година – “Червеношийката и еленчето” на Роза Бейли (издателство Таймлайнс). “Червеношийката и еленчето” е книга, в която аз самата се влюбих още когато я видях за първи път, като част от мострите на книги, които предстои да излязат от издателство Таймлайнс. Много трудно е да не се влюбиш в приказните излюстрации и да не поискаш да имаш точно тази книга у дома (особено за възрастен). И за човек, който вече е успял да хване в ръце и…
-
Не тук и не сега
Аз наистина не знам откъде да започна като говоря за “Не тук и не сега” на Джилиан Макалистър (издателство Бениториал). За последните 3-4 години не са много книгите, които съм хващала и не съм пускала, докато не прочета до край … за максимум 3 дни, защото трябва и да се спи все пак (трябва ли?!). В момента дори с сещам само за 2 – “Тайните убежища” на Жером Лубри (издават Ентусиаст) и “Порцелановата кукла” на Кристен Лъш (която ми беше и първата среща с книгите на издателство Бениториъл). Та, “Не тук и не сега” я Започнах една вечер и четох цялата вечер, като в 12 вече реших, че ще е…
-
Малварина вече е вещица
Едва ли има по-удачно време от годината за четенето на вещерски истории. И едва ли има по-симпатична вeщица (която да не плаши малките читатели) от Малваринa (освен може би Беа от “Дневника на вещицата по неволя”) 😊 В момента, в който тези две малки вещици влязоха в къщи, тотално обсебиха съзнанието на Александра. Направо не мога да повярвам колко много е запалена днес по “вещерските неща” почти изцяло благодарение на прекрасните издания на издателство Асеневци. Предполагам си представяте с какво нетърпение очакваме у дома следващата книга от всяка от двете поредици. И имайки предивид това, можете да си представите с каква радост беше приета втората книга, разказваща историята на Малварина…
-
Фред кучето еко патул и Фред – борец срещу сушата
Обожавам всичко, което издават от издателство Timelines. Смисъл – нямат слаба детска книга (поне според мен), да не говорим колко много внимание обръща Боби на всеки детайл – от качествената хартия и твърдите корици, до покритието на въпросните корици, което дава усещане сякаш докосваш кадифе. Още с първия досег всички книги с това покритие влизат в графата “любими” на Александра, която преди да започне да чете нещо, винаги първо минава с длан по корицата (да я усети ипочувства тази книга), после през илюстрациите и чак накрая сяда в готовност да види за какво се разказва. Лирическо отклонение: изкрено ми пълни душата да я наблюдавам всеки път, която минава през този…
-
“Онова, което умира, никога не си отива. Остава, цялото, в малките неща.”
Изобщо не бях емоционално подготвена за това, което получих от тази книга. Очаквах някакво леко романче, с което да си почине мозъкът ми от другите книги, които прочетох последно време, а то се оказа … бърррр! В “Мъртвите романтици” е особена, и по шантав начин прекрасна книга за жена, която успява да намери своя път през мъката и тъгата по загубата на близък човек. Флорънс Дей е писател в сянка, който се бори да завърши своят последна книга като писател в сянка за една от най-известните автори на романтични романи. След като ужасна раздяла с “любовта на живота й”, обаче, че вече не вярва в любовта изобщо. Когато баща й…
-
“Наричаха я Грейс” – Маргарет Атууд
Не бях чела нищо на Маргарет Атууд докато не хванах “Наричаха я Грейс”. Не знам дали точно тази книга е най-добрия избор за първа среща с писателката 😀 Всички мои познати споделят, че е много различна от всичко друго, което са чели на Атууд, тааа да 😀 Да си призная и много се чудех дали изобщо да я чета точно поради всички шантави мнения на хората около мен, но се радвам, че все пак я прочетох. Започна ми трудно. Изобщо липсата на пряка реч е доста стряскаща, още като го погледнеш листа пълен с букви от край до край, почти без никакви празни местенца (като да си поемеш въздух). Овен…
-
Градината на Здравко
Вашите деца имат ли си село, на което могат да заровят ръце в градината или да се пресегнат и да си откъснат ябълка директно от дървото? Моите, за щастие и късмет, имат село и знаят какво е да си засадиш сам цветя, които да си поливаш и да плевиш. Или пък да си откъснеш грозде от лозата 😊 Но дори, когато не сме на село, се захващаме да съдим и отглеждаме у дома в саксия ягоди и различни свежи подправки. И да си призная, децата се забавляват изключително много именно с тези занимания. А наред със забавата задават и много въпроси и заедно (защото не на всички въпроси знам отговора)…
-
“Нали ти казах, че моята магия ще бъде незабравима?”
Има ли момичета, които да не са минавали през моментът, в който искат да бъдат вещици? Ако има – аз не съм от тях, а и Алесчето (дъщеря на майка си 😁) също. А прочитайки “Дневникът на вещицата по неволя” (изд. Асеневци), сякаш Алесандра още повече се влюби в идеята за малките момичета, които стават вещици (по неволя или съвсем осъзнато и по тяхно желание). Имайки предвид това, предполагам можете да си представите реакцията ни (и тази на Алекс, но и моята) като видяхме, че издателство Асеневци пускат още една детска книга на тема вещици (и подходяща за деца на 7г.) . Признавам си, че и двете се влюбихме първо…
-
Изведнъж от всички пръчки се понесоха малки вълни от искри …
Ох, когато стане въпрос за вещици, вампири и всякакви такива фантастични същества, детето в мен направопирува от щастие. Сега, обаче, и родителят в мен, който е запален читател, е още по-щастлив, защото дъщеря ми се е запалила по същите тези вълнуващи фантастични персонажи. Признавам си, че предид книгата, която подхванахме заедно с Алекс да четем, някак си е нормално едно дете да се влюби в героя и да се постави на въображаемо ниво на неговото място. Коя е книгата? Става въпрос за “Дневниците на вещицата по неволя” на издателство Асеневци. Книгата е част от поредица (се оказа, хихи 😁) и ние с Алексчето силно се надяваме съвсем скоро да видим…
-
Фуриите на Маделин Ру
Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много. Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението…. Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах…
