„Всяка нощ сънища ме обгръщат. Опитвам да остана будна, за да видя откъде идват, но винаги се унасям…” “Моите сънища” на Ефи Лада е едно своеобразно бижу, което е трудно човек да подмине. Видях я още на Панаира на книгата в края на май и още с корицата си ме плени. След като разгледах и прочетох цялата книга, вече съм безнадеждно влюбена в нея. Книгата е своеобразна разходка из сънищата и мечтите на момичето от корицата, но говори много повече с картините, които пленяват от страниците, отколкото с текста. Не, че текста е лош или нещо, просто илюстрациите казват толкова много, колкото трудно може да бъде описано с думи. Историята,…

След края на учебната година някак естествено остана повече време за … приказки ☺️ Да, пораства изключително бързо Александра, но приказките са й все така любими и вълнуват малката й душичка. А Константин? Той все още е фен основно на приказките 😄 Та, можете да си представите вълнението и радостта от най-новата книга на издателство Миранда – “Малкия Мук и други приказки”. Както вероятно повечето от вас знаят, Миранда са се посветили последните няколко години, да ни подаряват щастие под формата на едни от най-милите и свидни детски спомени – четенето на любими приказки. В продължение на прекрасното им дело е и “Малкия Мук и други приказки” на Вилхелм Хауф.…

Винаги съм си мечтала да успея някак да запаля у децата пламъчето на любовта към класиката и изкуството. Посещавали сме няколко пъти театрални постановки за деца и Алекс и Коко буквално са като хипнотизирани, докато трае представлението. На опера, обаче, още не съм се престрашавала да ги заведа, защото усещането и цялостното преживяване е доста по-различно. Най-малкото дори адаптирани, представленията са по-сложни за разбиране и по тази причина – за преживяване също. Въвеждането на истории от световно известни пиеси чрез книги, обаче е може ни един от най-хубавите начини да се запознае едно дете и с този вид искуство… особено ако това е съпроводено с приказните илюстрации на Либико Марая.…

Четенето на приказки вечер преди лягане е един от най-вълшебните ми спомени от детството. Нещо, което опитах да пренеса и в детството на моите мъници. Приказките на Ханс Кристиан Андерсен са сред историите, които си спомням с огромно умиление и вълнение от времето, когато аз бях дете. Да, Андерсеновите приказки са различни от повечето детски приказки. Те са мрачни и изпълнени с какво ли не – от неочаквани зеленчуци в леглото, през зла магия, до смърт … И тук дори нямам предвид оригиналните текстове, а версиите, подходящи за деца. Децата, обаче, сякаш нямат проблем с целия този мрак (или поне това е моят опит с приказките на Андерсен). Това е…

Вече не веднъж съм споделяла, колко много у дома обичаме загадките и разгадаването им. Последно ви споделях за една страхотна книга-игра на издателсво Асеневци – “Разкрий мистерията: машина за чудовища”. Още преди нея съм споделяла за невероятно пленяващите книги на издателсво Миранда – “Кодово наименование: загадки на всеки етаж” и книгите за детектива Пиер. За наша огромна радост точно преди коледните празниците на пазара се появи още една книга със загадки от типа на по-горе изброените книги, а именно – “Детектив Самсон” (издателство Асеневци). Книгата е с меки корици и сякаш за една идея по-малките читатели (от тези на детектив Пиер например), поне съдейки по реакциите у дома. Когато гледаме…

Обожавам книгите, които по завладяващ начин ни учат за природата и ни разкриват повече за нейните тайни. Такива са и книгите за земеровката Випс. Първите две книги от поредицата на Оскар Йонсон вече могат да се намерят по книжарниците под логото на издателство Таймлайнс. Имаме ги и у дома и не мога да ви опиша с каква радост и вълнение бяха посрещнати от децата. Първоначално и Алекс, и Коко бяха пленени от прекрасните илюстрации, но след като ги прочетохме – се влюбиха във Випс и в интересните неща, които той разказва за заобикалящия ни природен свят. И двете книги представят пред децата (а и възрастните, които четат книгите с децата…