Едва ли има човек, който да ме познава и да не знае, че Доменико Дара е може би най-любимият ми съвременен писател. Ако все пак ти, който четеш в момента, не го знаеш – вече го знаеш. Този човек пише … дълбоко. Намира душата ми, както и да се чувствам. Стига до сърцето ми и романите му, макар и меланхолични (а може би и именно заради това) ги усещам като прегръдка от скъп човек.  “Записки по небесната механика” не се различава от първите два в това отношение. Романът връща читателя отново в родното градче на автора – Джирифалко. Ози път, обаче, главният герой не е пощальона (както беше в “Кратък…