-
Бъдни вечер в “Кранбъри Крос”, Кейт Форстър
Доста коледни романи почетох до момента ☺️ Сякаш декември само това четох … Имам още два, които съм си взела и ще прочета, но от всичко, което прочетох до момента “Бъдни вечер в Кранбъри Крос” на Кейт Форстър сякаш е този, който най-силно ме докосна и развълнува. Историята ни изпраща в имението “Кранбъри Крос” заедно с Ив Пилкинс. Ив е помощник редактор и очаква с нетърпение да изкара своята празнична Коледа със семейството си, особено след като на Бъдни вечер е не само нейният рожден ден, но и този на двмата й по-малки братя. Надеждите на Ив за щастлив празник, обаче, са попарени, когато нейната шефка й заявява, че вместо…
-
Седем дни през юни, Тия Уилямс
Влязох в някаква серия от невероятни по своя си начин книги. Тази, за която ви разказвам днес е поредната такава. “Седем дни през юни” е много различна от повечето книги до които се докосваме (и за които ни тръбят от всички медии). И искрено съжалявам, че толкова малко се говори за тази книга. Аз самата, ако не бях попаднала на подкаста на Диди, не знам дали щях да съм я прочела. А книгата заслужава внимание. Истински заслужава да бъде прочетена, да се говори за нея … да има повече шум около нея, защото далеч не е просто романтична история. Даже в по-голямата си час т далеч не е и романтична,…
-
Вилата, Рейчъл Хокинс
Винаги съм си мислела, че трилърите не са моето нещо … В същото време изключително много харесах и двата трилъра на Джилиан Макалистър! По тази причина и предвид анотацията на “Вилата” на Рейчъл Хокинс, реших да й дам шанс и определено съм супер доволна от това си решение ☺️ Оказва се, че по-умерените трилъри, в които има тръпка, но липсват много подробно описани гадости (които моето въображение веднага би визуализирало и нямат забравяне след това) са нещо, което чета с огромно удоволствие ☺️ “Вилата” е един многопластов роман, който се развива в две времеви линии – през лятото на 1974г и в наши дни. Историята започва с историята на Емили…
-
Тайният орден на мускетарите, Елен Делфорж и Кантен Гребан
Когато става въпрос за Кантен Гребан – аз съм пристрастна! Не само, защото аз изключително много харесвам прекрасните му илюстрации, но и защото те учат децата на вкус и око за красивото. Особено на фона на цялата пошлост, която ни заобикаля ежедневно – смятам, че е важно да научим децата си да виждат красивото и стойностното, и да могат да то различат от другото … Та, видя ли книга, на която илюстратор е Кантен Гребан – вече съм знам, че заслужава внимание. Обаче Кантен Гребан в комбинация с Елен Делфорж (авторката на книгите “Мама”, “Татко” и “Любов”)- това вече е сигурна комбинация за нещо невероятно . Най-новото им творение се…
-
Просто поредната безследно изчезнала, Джилиан Макалистър
Когато прочетох “Не тук и не сега” не знаех къде се намирам още доста време … Вече година по-късно, все още тази книга е една от най-впечатляващите, кито съм чела някога. Все още ме държи също толкова силно, колкото и когато я приключих и все още една от най-прпоръчваните от мен книги е именно тя. Предвид колко МНОГО бях впечатлена от първия ми досег с писането на Джилиън Макалистър, можете да си представите вълнението ми, когато разбрах че излиза втора нейна книга на български език ☺️ Започнах я почти веднага, след като си я купих … и ми беше изключително трудна за четене. Не за друго, а защото е толкова…
-
“Нашето вечно утре”, Габриел Зевин
Поредната книга, след която ми трябва време да осъзная какво се е случило с мен след прочита й. “Нашето вечно утре” ме грабна още с първия ред и не ме пусна, докато не дочетох (а и след това). С всичките емоции, които предизвика у мен, историята буквално премина през мен като торнадо, оставяща ме да се чудя какво ми се е случило. Това не е една типична щастлива любовна история. Не! Историята в “Нашето вечно утре” е невероятно тъжна и на моменти чак болезнено истинска и изпълнена с много истински емоции. Книга, която ми се струва не възможно да остави читателя безразличен… Животът на човека се състоеше от изборите, които…
-
“Трето царство”, Костадина Костова
Не знам от къде да започна, когато говоря за “Трето царство”. Може би с това, че познавам Костадина Костова, чух и прочетох всичко хубаво, което се каза и написа за романа и подходих към него както с изключително високи очаквания, така и с много страх дали няма да остана разочарована и как ще призная пред човек, когото толкова харесвам, че не съм харесала първата му книга. Мисля, че това беше и причината да отлагам прочитането на “Трето царство” толкова много – повече от 9 месеца след излизането му от печат и получаването на моето си копие (с автограф ☺️). Сега само съжалявам, че не съм се докоснала по-рано до това…
-
БезДушни, Нийл Шустърман
Какъв край само! Знам, че е странно да започна ревюто с края на книгата, но … леле! След всичко, случило се в “БезДушни”, просто нямам търпение четвъртата (последна?) книга да излезе на български (намигване към Orange books ☺️) Шустърман е майстор на създаването на невероятно заплетени и интересни истории. Мисълта, вложена в темпото и сложността на книгата, е невероятна. Във всяка от трите книги всичко е точно на мястото си. Няма нищо излишно. Всеки малък детайл, всяко малко нещо, което се разкрива, е на съответното си място, защото е важно и от значение за цялостната картина. “БезДушни” (също както и “НеЦели”) започва точно там, където свършва предходната книга от поредицата…
-
“Картографите” – Тамзин Мърчант
Трудно ми е да опиша с думи колко магична и вълнуваща е тази книга. Обикновено в поредиците първата книга е супер грабваща, но втората (и нататък) не успяват да достигнат нивото на първата. Разбира се, има изключения, но просто масово е така … Поредицата за Кордилия Хатмейкър обаче е от изключенията (при все, че е адресирана към подрастващи дори за мен, като възрастен беше невероятно преживяване да изчета и двете излезли на български език книги). Искрено съм запленена от тази поредица и нямам търпение Алексчето да порасне още мъничко, за да се потопи и тя в света на различните семейства Занаятчии и магичните предмети, които създават. В “Картографите”, както и…
-
Шепотът на пчелите
Отне ми известно време да преживея “Шепотът на пчелите” и да успея да се събера след прочита й, за да имам сили (и да намеря думите) да ви разкажа за този роман. Четенето на тази книга е едно уникално и поглъщащо преживяване. Просто София Сеговия пише толкова магично, че думите й изцяло обгръщат читателя и го потапят в историята. История, която усещаш сякаш е живо същество и диша до теб. Действието в романа се развива в едно малко градче в Мексико, а събитията, за които разказва обхващат десетилетия от мексиканската история. История, която виждаме през погледа на семейство Моралес и събитията, които се случват на и около тях. Когато Нана…