-
Убийство в камбанарията, Хелена Диксън
“Убийство в камбанарията” на Хелена Диксън е петата книга в поредицата за Г-жица Ундърхей, но е моята първа среща с въпросната госпожица ☺️ Хубавото на поредицата е, че въпреки че е препоръчително да се чете последователно (за да проследи читателя развитието на героите), може да бъде четена и като отдени истории. Това е и причината да посегна смело директно към петата книга, която да ми покаже дали поредицата ще е моята. Ами … моята е. Не само заради историята, времето и мястото, където се развива сюжета, но и заради точния момент, в който я прочетох (за което – специални благодарности на Любо, че ме нацели толкова добре с тази книга…
-
“Лятото, когато се научих да летя”, Ясминка Петрович
Имам книгата в библиотеката си от известно време, но не ми се искаше да прелетя през нея. Анотацията е такава, че нямаше как да я хвана в момент, в който не се чувствам готова да й отделя вниманието, което заслужава. Ето, че моментът дойде и нямам търпение да ви споделя повече за “Лятото, когато се научих да летя” на хърватския писател Ясминка Петрович (в България излиза благодарение на любимите ми Таймлайнс ❤️). Романът ни представя историята на лятната ваканция на дванадесет-годишната София, живееща в Белград, която отива заедно с баба си на хърватския остров Хвар. Хвар е родното място на бабата на София и отивайки там, двете трябва да изкарат…
-
“…там, където всички четат много, е място за ентусиазирани хора, които имат мисията да променят света, да го правят по-добър …”
Днес ви срещам с още един човек, на когото се възхищавам и който ме вдъхновява не само на тема книги и четене, но и в това да преследваме мечтите си. Соня Хачикян, която е и в основата на издателство Лемур, е един от примерите, че когато правиш това, което правиш с любов и сърце – то ти се отплаща със същото 🙂 Здравей, Сонче. Моля те, да се представиш за читателите, които все още не са имали щастието да се запознаят с теб. Коя е Соня Хачикян, какво вълнува сърцето и душата й? 🙂 Здравейте! 😊 Приятно ми е да се срещнем в този прекрасен блог. Напоследък обичайно ме представят…
-
По пътя към самостоятелното четене (нашата история)
Вече съм ви споменавала, че през последните няколко месеца, Александра все по-настойчиво изразява желание да се научи да чете сама. Една от грешките, които си отчитам е, че не започнахме с обяснение за това какво е звук, буква, сричка, дума, изречение и текст. Директно започнахме да помагаме на Алекс да прочете някоя и друга дума, скрита в книгите “за лека нощ” или тези, с които прекарваме времето си през почивните дни. Истината е, че Павлин си даде сметка, че опитвайки се да се полезни на Алекс, сме започнали от средата. И така, преди 3 месеца започнахме отначало с обяснението какво е звук, какво е буква и каква е разликата. После…
-
Шест години … майка!
Шест години по-малко сън! Шест години повече притеснение! Шест години сърцето и душата ми живеят извън тялото ми. Шест години вече знам какво е истинско щастие и гордост! Днес в 19:03 часа станаха точно шест години, откакто Александра ме избра за нейна майка ❤️ И не мога да опиша колко горда и безкрайно щастлива се чувствам от това, че именно тя е моя дъщеря. Тя, която е цялата сърце и душа! Тя, която пръска любов и обич! Тя, която прегръща дърветата и гледа цветата с такова обожание, че човек може да им завиди на тези цветя, защото не е на тяхно място. Тя, която смята, че няма по-хубав подарък книга.…
-
Когато “зима” предизвиква невероятно вълнение, въпреки слънчевото време навън …
Въпреки че аз вече си мечтая за пролет, лято и топли дни, моята малка голяма Александра е разгара на разговори и планове за зима и сняг 😆 Преди да си помислите нещо, не се е объркало детето. Просто тази година от градината им организират нещо като ски училище, което ще се случи следващата седмица. За да е готова за това напълно ново за нея приключение, у дома цялата седмица се четат книги на зимна тематика 😆 Ако трябва да съм честна, четат се точно две книги на зимна тематика – “Клод на ски” (разбира се) и “Коледата на Клод” (повече по желание на Константин, тъй като кака му се е…
-
Уорън 13-сти
Понеже все още сме на тема “страх” и “страшни неща/хора/предмети/животни … Днес се отбивам да ви споделя за една “страшна” детска книга, която обаче е за по-големи от моите деца 😊 Доста време ми отне да се реша да си купя първата книга от поредицата “Уорън 13” на издателство Таймлайнс. Понеже е детска, но не е за моите деца (защо все още са малки за нея). А в същото време е толкова красива (!) и излиза от едно от най-любимите ми издателства. Издателство, което предлага на младият български читател само изключително качествена чуждестранна литератуа. По принцип не ми трябва извинение, за да си купя детска книга за мен, но досега…
-
“Страх ме беше” – признава си момчето. “И мен”- кимва мама.
Може би няма родител ,който да не иска децата да му израстнат смели, борбени и упорити възрастни. Мисля, че всики правим каквото можем (или сме прочели или чули от някого), за да помогнем на децата да изградят способността да разчитат всяка различна емоция, която изпитват в даден момент, да съумяват да се справят с всяка една от тях по спокоен и рационален начин… и, разбира се, да имат спокойствието и увереността, че могат да споделят всяка болка, радост или страх с нас – техните родители. Вече не веднъж съм ви споделяла, че у дома използвам в огромна степен помощта на книгите за справяне със страха (напр. “Лошият цар е същински…
-
Гледай си в краката, Хана!
След като вече всички у дома обикнахме първите две книги на съвсем младото издателство Каничка букс, нямаше вариант да не се сдобием и с третата! “Гледай си в краката, Хана!” – едно истинско бижу, до което съм щастлива, че децата ми могат да се докоснат. Алекс и Коко се влюбиха в прекрасните илюстрации още от първия миг, в който я видяха. Мисля, че я разглеждаха целия ден, когато я получихме и вече не си спомням колко пъти я четохме. Историята на книгата се върти около хилядите щуротии, които прави Хана и … И възрастните, които често не харесват нейните игри, поради което се опитват да й наложат правила. Правила, моите…
-
Пътуване през историята на света …
Вече, предполагам, знаете, че съм пристрастна към всичко, което излеза от издателство Таймлайнс … Не само, защото до момента всяко тяхно издание, до което съм се докоснала, е изключително ценно и качествено изработено, но и заради Човека (с главно “Ч”), който е в основата на издателството ❤️ Днес искам да ви споделя за поредната колекция от книги, оставящи следа (не само в детското съзнание, но и в това на възрастните). А именно – Хроники на (обърнете внимание!) художника Петер Хус. Още с първия допир до “Хроники: Пътуване през историята”, бях изключително впечатлена от илюстрациите и цялостното визуално оформление на книгата. Във всяка една илюстрация има толкова много, че ако се…
