-
Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка
Александра отдавна не се сеща за приказките, които имаме у дома, когато реши, че иска да четем нещо. Все повече интересът й будят книги като Феята от захарницата, Заек и Мечка или историите за мотовете. Приказките, в класическия им вариант, каквито ги помня от моето детство сякаш остава на по-заеден план. Може би пораства, не знам (макар аз да съм доста пораснала и все още да се радвам на творбите на Ханс Кристян Андерсен или на братя Грим) … Има две книги с приказки, обаче, които винаги успяват да си проправят път измежду новите книги и истории, които четем. За едната ви споделих в предишния си пост и вече почти…
-
“Като забравен огън, детството може да пламне в нас във всеки един момент.” – Гастон Бачелард
“А колко по-лесно е това да се случи, когато се потопиш в любимите си приказки от детството?”. Това беше първата ми мисъл, щом видях, че издателсво Миранда преиздават книги от детството на моите родители. Книги, с които съм израстнала и аз и които (преживели вече повече от 60 години четене, разлистване и и заспиване с тях) някак си сме съумяли да запазим – някои по-цели от други. Не мога да опиша вълнението си, когато попаднах на корицата на “Френски приказки” – такава, каквато я помня и пазя от майка си. Първото нещо, което прозвуча в ума ми бяха думите на мама, когато Александра се роди и започнахме да й четем…
-
Живееше вещица мила и кротка .Тя имаше пухкава питомна котка …
Пораствайки, децата променят вкуса си за книги и тези, които са харесвали като много малки – вече не са им интересни. Голяма част от “бебешките” им книжки, макр и изключителни мелодични, написани в рими, за да грабнат детското ухо, се наложи да подаря. Първо, защото вече не искат да ги ползват и второ, за да освободя място за нови … Една книга обаче, не спираме да прелистваме и четем откакто я имат (още от преди повече от 2-3 години) и това е “Патилата на метлата” на Джулия Доналдсън (в България, издадена от издателство Жанет). Това е книгата, която могат да слушат да м чета повече от 5 пъти един след…
-
Не мога … А защо да не мога? Мога ли? МОГА!
Има книжки, които по толкова простичък и готин начин казват всичко, че оставаш впечатлен от шамаросалата те истина … “Няма дракон в тази приказка” на издателство Хермес е една от тези книжки. Взехме книжката, без да имаме идея за каквосе разказва в нея. Александа я хареса, защото видя нарисувания дракон на корицата (а тя обожава дракони!). За нея драконите никога не са били лошият герой в приказката, а дори обратно – нейната Дракона (розовият дракон от снимката по-горе) е това, което й дава спокойствие нощем. Ляга да спи само, ако и плюшената играчка е в леглото, защото “тя гони кошмарите” и “пуска само хубавите сънища нощем” (по думите на Алекс).…
-
В сърцата на децата има място за всички нас и обичта към един не отнема от любовта към другите.
И преди съм ви споделяла за книгите на издателство Робертино. Всички техни издания, до които сме се докоснали у дома крият някакъв дълбок смисъл и душевност. И “Играчките на Моника” не е изключение. В книгата основния фокус е върху развиването на умението да разбираме другите и същевременно с това да се научим да не ги съдим (по външен вид, облекло или мнението на околните), а да съумеем да проявим съчувствие и разбиране към всеки. Всичко това е прекрасно показано чрез историите и живота на играчките в шкафа на Моника и е тоооолкова близко до Александра, че имам усещането, че още с първия прочит част от посланията намериха директния път към…
-
…сърцето на Филип не беше празно – Ванилия го чакаше там.
Досега не съм попадала на книга на Катя Антонова, в която да не се влюбим всички у дома (дори мъжа ми и малкия Коко, който все още не ги разбира съвсем, но ги слуша с огромно нетърпение и радост). Разказах Ви за Рибка, преди време. Мисля, че именно тя беше и първата среща на нашето семейство с изключителната авторка… Но днес искам да Ви разкажа за една друга нейна героиня – феята Ванилия. След като се бяхме докоснали вече до творчеството на Катя Антонова и всички у дома се влюбихме в Рибка, бързо намерихме следватата книжка на авторката в Storytel. Попаднахме на Феята от захарницата. Дори само заглавието беше достатъчно…
-
А тя можеше да приюти само едно, най-важното: самия него
Миналата седмица при нас пристигна една много специална книжка от издателство Ракета. Още с анотацията се влюбих в изданието, основно заради посланието и темата, която повдига. Господин Вървми е книжка, която поставя темата за материалното и истинското щастие; повдига въпросът кое е по-важно и към кое е хубаво да се стремим в живота. Това е и книжка, която прочетохме с Александра, без да имаме конкретен повод. Просто защото ми хареса анотацията и исках да видя дали ще се хареса и на Алекс (споменавам само Алекс, защото Константин, макар да слуша с кака си историята, е все още малък и не взе активно участие в последващите ни разговори). Щастлива съм да…
-
Отново в локдаун – няколко идеи за забава у дома за деца на 3 – 6 години
От утре отново влизаме в локдаун, в които деца и родители трябва да намерят начин да се справят не само физически, но и психически със затварянето у дома. И с това нямам предвид, че е проблем да изкараме повече време с децата си. А това, че трябва да намерим начин да работим така, че да са мотивирани работодателите да ни платят в края на месеца, като това следва да НЕ бъде за сметка на времето с децата и тяхното психично здраве. Факт е и, че с всяко последващо затваряне в домовете ни и липсата на социален контакт с връстниците им, децата стават по-изнервени и все по-трудно успяват да се справят…
-
Можеш да опиташ да мислиш за света по различен начин – предложи Мечката – Може би просто трябва да … го приемеш.
За нагласата … към емоциите, към случващото ни се, към света и живота изобщо. За това да приемеш всичко и всички такива, каквито са и да намериш начин в себе си да обичаш заобикалящия те свят такъв, какъвто е. За това си мисля днес… И не само, но днес малко по-осезаемо. Защо ли? Снощи Алекс се прибра от градина тъжна, че нейната приятелка не е искала да играе с нея на лекари, а е предпочела конструктора. Мъничка е още … такива неща я натъжават, кото е нормално за нейната възраст. Обаче си мечтая с времето да не се натъжава от тях, а да намери силите в себе си да променя…
-
Ако искаш да направиш нещо – направи го! Ще видиш колко далеч ще стигнеш!
Като всеки родител (предполагам), вярвам, че моите деца са способни да променят света. Виждам Александра, която не слуша понякога, груба е и посяга да удари дори Коко … Прави на въпреки, а дори няма 5 години навършени (какво ли ни чака в тийнейджърските й години, хаха 😁) … Но кой ли не е такъв понякога. Аз, за себе си, не мога да кажа, че не съм. И аз съм груба в някакви моменти, сърдя се или когато съм недоспала и изнервена повишавам тон. Обаче въпреки всичко това, Алекс е безкрайно добродушна и обичаща. И преди съм ви разказвала как като малка искаше да прегръща всяко дърво, за да не му…
