Какъв край само! Знам, че е странно да започна ревюто с края на книгата, но … леле! След всичко, случило се в “БезДушни”, просто нямам търпение четвъртата (последна?) книга да излезе на български (намигване към Orange books ☺️) Шустърман е майстор на създаването на невероятно заплетени и интересни истории. Мисълта, вложена в темпото и сложността на книгата, е невероятна. Във всяка от трите книги всичко е точно на мястото си. Няма нищо излишно. Всеки малък детайл, всяко малко нещо, което се разкрива, е на съответното си място, защото е важно и от значение за цялостната картина. “БезДушни” (също както и “НеЦели”) започва точно там, където свършва предходната книга от поредицата…