По принцип много рядко чета разкази. Сборникът “Акорди” на Геори Връбчев, обаче е изключение (основно заради начина, по който ми беше представен ☺️). Открих, че сборникът с разкази е като да хапваш по едно парче шоколад вечер преди лягане – истинско удоволствие на хапки ☺️ В “Акорди” се срещаме с едно момиче, което се бори да оцелее в компанията само на своето виолончело и без каквато и да било подкрепа (дори от собствената й майка). От друг разказ пък ни посреща смел младеж, който, почти загубил всичко, намира надежда и любов в една уплашена девойка, бореща се с насилието (както физическо, така и психическо), което упражнява върху нея бившият й…