-
Малките – ГОЛЕМИ неща от живота
Тази събота, след като излязох от банята ги видях ето така … На пръв поглед – нищо особено, ще си каже някой .. Не знам от възрастта ли или от какво, но сякаш ставам все по-сантиментална и с всеки изминаващ ден си давам сметка, че именно малки моменти като този са (всъщност) големите неща, за които живеем. Като съботните ни пътувания и традицията да обядваме, седнали в отворения багажник на колата по време на тези кратки бягства от столицата. Като правенето на палачинки в неделя сутрин – децата, подскачащи около баща си (понеже у дома прекрасният ми съпруг прави неделните палачинки) и питащи “Готови ли са вече?” и “Кога ще…
-
Можеш да опиташ да мислиш за света по различен начин – предложи Мечката – Може би просто трябва да … го приемеш.
За нагласата … към емоциите, към случващото ни се, към света и живота изобщо. За това да приемеш всичко и всички такива, каквито са и да намериш начин в себе си да обичаш заобикалящия те свят такъв, какъвто е. За това си мисля днес… И не само, но днес малко по-осезаемо. Защо ли? Снощи Алекс се прибра от градина тъжна, че нейната приятелка не е искала да играе с нея на лекари, а е предпочела конструктора. Мъничка е още … такива неща я натъжават, кото е нормално за нейната възраст. Обаче си мечтая с времето да не се натъжава от тях, а да намери силите в себе си да променя…
-
Приятно ми е, дами. Казвам се Рибка.
Нямаше как да не споделя усещанията и емоциите от великолепната и едноименна книжка на издателство Рибка – Рибка. Това е, може би, единствената детска книжка/история (открита в Storytel по някаква невероятна случайност), която децата изслушаха наведнъж още при първото слушане. И не само това, но след първото слушане, не искаха да им четем нищо друго, не искаха да слушат нищо друго в продължение на две седмици … Две седмици, в които се събуждаха и лягаха с Рибка 🙂 Дори след първите две седмици, не им омръзна. Просто ме помолиха да потърся и други на същата авторка, та наред с Рибка, започнаха да си проправят път и другите книжки на Катя…
