-
Първи юни – на пазар за подаръци
Остава едва седмица до най-детския празник и у дома вече започваме подготовката за него. Детето в мен се вълнува само при мисълта, че празникът е толкова близо. По-късно ще споделя и какво ми се върти в главата като идеи за това как да изкараме самия празник. Днес обаче ще насоча вниманието ви към няколко бюджетни идеи за истински хубав (и полезен) подарък за малките ни съкровища. И ако следите този блог, вероятно никак няма да ви изненадам с първото си предложение ☺️ Не веднъж съм споделяла, че за мен парите дадени за книги, ВИНАГИ са инвестиция и НИКОГА не са разход. Това е и първото ми предложение – адаптираните за…
-
За буквите, игрите и ученето
Преди време бях споделяла как Александра се прибра една вечер от градина, изключително впечатлена, че Мими (едно от приятелчетата й в групата) може “да чете” (което пък в последствие се оказа, че означа, че познава азбуката и успява да прочете буквите една след друга на по срички понякога). Та, тогава, благодарение на Мими, Александра за първи път прояви интерес към буквите и тяхното целенасочено учене. В предишната публикация споделих няколко игри и помощни материали, които използваме в ученетео на буквите от азбуката. От тогава насам, Алекс все по-смело учи азбуката, като междувременно дори се научи да изписва името си. Това е и причината да пиша отново за ученето на буквите…
-
Мога да го направя! И със страхотна решителност Мими започна да чисти стаята си.
Сигурна съм, че не съм нито първия, нито последния родител, който се сблъсква с нежеланието на децата си, да си подреждат стаята (и изобщо местата, които са разхвърляли). И надали има изпитана рецепта за това как да научиш децата си да подреждат и да оправят след себе си. Обаче, се оказа, че най-лесният начин, който работи при нас не са разправиите или мърморенето, а момента, в който една малка фея-играчка (най-любимата играчка на Александра) изведнъж изчезна и стана неоткриваема 😁 Най-хубавото е, че когато Алекс дойде при мен с думите “Мамо, къде ми е феята?”, дори нямаше нужда да отговарям. По някакво стечение на обстоятелствата предишната вечер четохме една от…
-
“Мамо, а пък Мими може да чете. Моля те, научи ме и аз да познавам буквите”
Точно с тези думи се прибра Александра от ясла една вечер. През времето на първия lockdown Мими е научила абуката както сподели в последствие майка й с мен. Все още не може да чете наистина, но може по срички, разпознавайки буквите, да произнася думички. Това е невероятен успех за дете на 4 години и аз съм истински впечатлена. В същото време съм и благодарна на родителите на Мими, защото по този начин събудиха искрен интерес към буквите и у моето момиче. По принцип смятам, че не е хубаво да се избързва с ученето на каквото и да е. Мисля, че най-правилния момент е когато детето само прояви интерес към съответното…
