Александра отдавна не се сеща за приказките, които имаме у дома, когато реши, че иска да четем нещо. Все повече интересът й будят книги като Феята от захарницата, Заек и Мечка или историите за мотовете. Приказките, в класическия им вариант, каквито ги помня от моето детство сякаш остава на по-заеден план. Може би пораства, не знам (макар аз да съм доста пораснала и все още да се радвам на творбите на Ханс Кристян Андерсен или на братя Грим) … Има две книги с приказки, обаче, които винаги успяват да си проправят път измежду новите книги и истории, които четем. За едната ви споделих в предишния си пост и вече почти…

“А колко по-лесно е това да се случи, когато се потопиш в любимите си приказки от детството?”. Това беше първата ми мисъл, щом видях, че издателсво Миранда преиздават книги от детството на моите родители. Книги, с които съм израстнала и аз и които (преживели вече повече от 60 години четене, разлистване и и заспиване с тях) някак си сме съумяли да запазим – някои по-цели от други. Не мога да опиша вълнението си, когато попаднах на корицата на “Френски приказки” – такава, каквато я помня и пазя от майка си. Първото нещо, което прозвуча в ума ми бяха думите на мама, когато Александра се роди и започнахме да й четем…

Пораствайки, децата променят вкуса си за книги и тези, които са харесвали като много малки – вече не са им интересни. Голяма част от “бебешките” им книжки, макр и изключителни мелодични, написани в рими, за да грабнат детското ухо, се наложи да подаря. Първо, защото вече не искат да ги ползват и второ, за да освободя място за нови … Една книга обаче, не спираме да прелистваме и четем откакто я имат (още от преди повече от 2-3 години) и това е “Патилата на метлата” на Джулия Доналдсън (в България, издадена от издателство Жанет). Това е книгата, която могат да слушат да м чета повече от 5 пъти един след…

Има книжки, които по толкова простичък и готин начин казват всичко, че оставаш впечатлен от шамаросалата те истина … “Няма дракон в тази приказка” на издателство Хермес е една от тези книжки. Взехме книжката, без да имаме идея за каквосе разказва в нея. Александа я хареса, защото видя нарисувания дракон на корицата (а тя обожава дракони!). За нея драконите никога не са били лошият герой в приказката, а дори обратно – нейната Дракона (розовият дракон от снимката по-горе) е това, което й дава спокойствие нощем. Ляга да спи само, ако и плюшената играчка е в леглото, защото “тя гони кошмарите” и “пуска само хубавите сънища нощем” (по думите на Алекс).…

И преди съм ви споделяла за книгите на издателство Робертино. Всички техни издания, до които сме се докоснали у дома крият някакъв дълбок смисъл и душевност. И “Играчките на Моника” не е изключение. В книгата основния фокус е върху развиването на умението да разбираме другите и същевременно с това да се научим да не ги съдим (по външен вид, облекло или мнението на околните), а да съумеем да проявим съчувствие и разбиране към всеки. Всичко това е прекрасно показано чрез историите и живота на играчките в шкафа на Моника и е тоооолкова близко до Александра, че имам усещането, че още с първия прочит част от посланията намериха директния път към…

Досега не съм попадала на книга на Катя Антонова, в която да не се влюбим всички у дома (дори мъжа ми и малкия Коко, който все още не ги разбира съвсем, но ги слуша с огромно нетърпение и радост). Разказах Ви за Рибка, преди време. Мисля, че именно тя беше и първата среща на нашето семейство с изключителната авторка… Но днес искам да Ви разкажа за една друга нейна героиня – феята Ванилия. След като се бяхме докоснали вече до творчеството на Катя Антонова и всички у дома се влюбихме в Рибка, бързо намерихме следватата книжка на авторката в Storytel. Попаднахме на Феята от захарницата. Дори само заглавието беше достатъчно…

Сигурна съм, че не съм нито първия, нито последния родител, който се сблъсква с нежеланието на децата си, да си подреждат стаята (и изобщо местата, които са разхвърляли). И надали има изпитана рецепта за това как да научиш децата си да подреждат и да оправят след себе си. Обаче, се оказа, че най-лесният начин, който работи при нас не са разправиите или мърморенето, а момента, в който една малка фея-играчка (най-любимата играчка на Александра) изведнъж изчезна и стана неоткриваема 😁 Най-хубавото е, че когато Алекс дойде при мен с думите “Мамо, къде ми е феята?”, дори нямаше нужда да отговарям. По някакво стечение на обстоятелствата предишната вечер четохме една от…