• В СВЕТА НА КНИГИТЕ,  мама чете

    Обещанието на дракона

    След като прочетох “Шест алени жерава” за 2 дни, нямах търпение да продължа с втората книга от поредицата – “Обещанието на дракона”, която е и финалът на поредицата за принцеса Шиори. Във втората книга проклятието върху Шиори и нейните братя вече е развалено, но това не означава, че приключенията на принцесата са приключили. След като на смъртното легло на мащехата си, Шиори дава обещание да върне драконовата перла, която Рейкяма има, на законния й собственик, младата принцеса се отправя на едно опасно приключение. Приключение, в което тя трябва да отиде до кралството на драконите (и да излезе жива от там), да се справи с всички крадци, които копнеят да вземат…

  • мама чете

    Шест алени жерава

    Ако сте сравнително редовни посетители на този блог, може би вече сте съвсем наясно, че истински обожавам романите от фентъзи жанра. С някаква невероятна лекота те подхранват въображението ми и ми позволяват да избягам от ежедневието и емоционалното натоварване на всеки ден. А усещането съм толкова пленена от историята, че да ми е трудно да разпозная минаващото в четене време (усещане сякаш всъщност живея в книгата, а не в заобикалящата ме реалност), е уникално! Точно така се почувствах и докато четях книгите от “Шест алени жерава” на Елизабет Лим (издават Noble Star Books). Поредицата “Шест алени жерава” е първата, която ме среща с авторката, но определено няма да е последната.…

  • В СВЕТА НА КНИГИТЕ,  детски книги

    Шапкарите – история за кураж, приятелство, приключение и много, много магия

    Днес искам да ви срещна с една детска книга, която е за мааалко по-големи деца от моите. В момента, в който излезе “Шапкарите” на Тамзин Мърчант се влюбих в корицата. Взех я за мен. Не бях сигурна дали Алексчето не е прекалено малка, предвид, че препоръчителната възраст е 8-9+, но харесах идеята и корицата и си казах “Тя ще стане на 8-9 и ще я прочете. А преди това ще мога и аз да я прочета”. Книгата изкара доста време в моята библиотека, без да успея да стигна до нея (голяма грешка!). След като прочетох, обаче, “Докъде се издигаме в мрака” просто не знаех какво да подхвана (вече ви споделих…

  • В СВЕТА НА КНИГИТЕ,  мама чете

    …не всички хора са добри и не всички са лоши. Ние влизаме и излизаме от тъмнината и светлината през целия си живот…

    Първият ми досег до анти утопиите на Нийл Шустърман беше с поредицата Косачи. Още тогава се влюбих в начина му на писане (и страхотния превод на Гергана Минкова). Точно по тази причина веднага щом разбрах, че Orange books ще издават и друга негова поредица – бях сигурна, че ще я прочета. И въпреки, че познавах вече начинът му на писане, изобщо не бях готова за тази книга. Дори не съм сигурна какво очаквах от този роман на Шустърман, но със сигурност не беше това. И тук трябваше на кратко да ви разкажа за какво става въпрос в книгата. Писах, трих, писах и пак трих … И сякаш анотацията казва едновременно…

  • детски книги

    Изведнъж от всички пръчки се понесоха малки вълни от искри …

    Ох, когато стане въпрос за вещици, вампири и всякакви такива фантастични същества, детето в мен направопирува от щастие. Сега, обаче, и родителят в мен, който е запален читател, е още по-щастлив, защото дъщеря ми се е запалила по същите тези вълнуващи фантастични персонажи. Признавам си, че предид книгата, която подхванахме заедно с Алекс да четем, някак си е нормално едно дете да се влюби в героя и да се постави на въображаемо ниво на неговото място. Коя е книгата? Става въпрос за “Дневниците на вещицата по неволя” на издателство Асеневци. Книгата е част от поредица (се оказа, хихи 😁) и ние с Алексчето силно се надяваме съвсем скоро да видим…

  • мама чете

    Фуриите на Маделин Ру

    Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много. Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението…. Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах…