-
“Безсмъртен мрак”, Тигест Гърма
Когато започнах да чета “Безсмъртен мрак”, заех само, че ще има вампири вътре (а аз обичам истории вампири) ☺️ Не знаех какво ще ме посрещне, но толкова много ми хареса корицата, а после видях и ревюто на Ева и вече бях категорична, че трябва да я прочета. Книгата е дебютен роман на афро-американката Тигест Гърма и е първа от три ☺️ В първия роман Тигест Гърма ни среща със едно скрито в нашия свят общество от вампири, произхождащо от Африка, което може да се храни само от избрани човешки потомства. Всяко потомство си има свой Дом и всички домове в това общество са свързани така, че да го пазят от…
-
“Да изпредеш зората”, Елизабет Лим
Днес ви потапям в една азиатска приказка с първата творба на Елизабет Лим – “Да изпредеш зората”. Да, правилно прочетохте – първата. Поредицата “Кръвта на звездите” е първата, която Елизабет Лим пише, но Станислава от издателство Noble star books сподели, че на нея емоционално и се струва, че е по-добре българския читател да ги прочете на обратно – първо поредицата за жеравите и после ази за звездите. И да ви кажа, четейки “Да изпредеш зората” я разбирам напълно защо е взела това решение ☺️ И двете поредици са прекрасни и приказни. И двете ни потапят в азиатската митология. Но сякаш “Да изпредеш зората” нямаше да позволи на “Шест алени жерава”…
-
Мръсни дни, Геновева Димова
“Мръсни дни” привлече погледа ми още с корицата. После, като видях, че авторката е българка, веднага направих връзката с нашите “мръсни дни”, които са част от нашето наследство и легенди. Не се поколебах дори за миг, дали да си я взема, но си постоя у дома известно време, докато стигна до нейния прочит. Романът е мрачен и пълен с чудовищата на нашата митология, което го прави не толкова “ужасяващ”, колкото интересен и изпълнен с приключения от началото до самия край. Историята ни пренася в оградения град Черноград, където всеки знае да стои на закрито по време на Мръсните дни, когато новата година е родена, но все още не е кръстена…
-
Две преплетени корони, Рейчъл Гилик
Започнах да чета “Две преплетени корони” веднага след като завърших “Един тъмен прозорец”. То и такъв край на първата книга от дилогията, нямаше как да не продължа направо към втората , без изобщо да се замисля ☺️ Докато в първата книга Рейчъл Гилиг ни представя магическия свят и ни въвежда в него, сред картите и тяхната символика, във втората книга вече аз лично успях смело да се потопя в историята. Историята в “Две преплетени корони” продължава точно от там, където завършва “Един тъмен прозорец”, когато Кошмарът превзема съзнанието на Елспет. Гарвин и Бряст успяват да съберат всички карти на Провидението, без последната (безследно изчезнала още преди години) – картата на…
-
Един тъмен прозорец, Рейчъл Гилик
Тази ми година започна много силно още с първата книга, която прочетох тази година! “Един тъмен прозорец” на Рейчъл Гилик е дебютния роман на писателката … и е невероятен! Бях толкова погълната от историята, че не усетих как я прочетох за 3 дни 😊 Историята започва преди единадесет години, когато Елспет се заразява с рядка магическа болест и баща й я скрива в къщата на чичо й, за да избегне откриването от стражите на Кралството.Всеки заразен е обречен на смърт от краля, защото в кралство Блъндер нерегулираната магия се наказва със смърт. Единствената магия, която е разрешена за използване е тази на магичните карти, които мъглата в в гората наблизо…
-
Светлината, която ни заслепява, Анди Дарси Тео
Невероятен дебютен роман на Анди Дарси Тео! Честно казано, нямах идея какво ще открия между красивите корици на “Светлината, която ни заслепява”. Харесах книгата още с името и корицата, но реших, че отново няма да прочета анотацията на гърба, а ще се гмурна в книгата незнаеща. Първият роман на Анди Дарси Тео ни потапя в света на осиновения тийнейджър Алексис Майкълс, който в по-голямата част от детството си е преследван от един въображаем (може би?) „човек-сянка“. В по-голямата част от времето Сенчестия изглежда като една ужасяваща халюцинация, която се опитва да накара малкия Алексис да прави ужасни неща. Утеха му носи само синият амулет, който малкото момче притежава откакто се…
-
“Коприва и кости”, Т. Кингфишър
Днес ви споделям за една много различна фентъзи книга – “Коприва и кости” на Т. Кингфишър (което се оказа псевдоним за авторката на детски книги Урсула Върнън). Да си призная, не бях чела нищо нейно нито от детските й книги, нито от тези за възрастни, които издава под въпросния псевдоним. “Коприва и кости” е първата ми среща с нейното творчество и определено няма да ми е последната. Грабна ме още с първите редове (толкова нетипични от всичко, което съм чела досега) и не ме пусна до края. “Коприва и кости” е едно сравнително кратко, носещо приказни елементи, фентъзи. Въпреки тези елементи обаче, далеч не е приказка или поне не във…
-
“Сребърна песен, нощен пламък”, Амели Уън Джао
“Песен за последното кралство” е една от поредиците, от които имам не само българското, но и издание на английски език. Всъщност като видях красивата корица в Illumicrate изобщо не се замислих, ами направо поръчах кутията с тази книга. В последствие поръчах и втората (пак от Illumicrate). Докато дойдат при мен, Преси от Лютиче вече беше споделила, че ще ги издава на български език, което е и причината да не ги прочета по-рано. Факт е, че първата книга от поредицата излезе преди доста време, но докато Преси не обяви, че издава и втората книга, не исках да се потапям в историята, за да не се чудя как да си я припомням…
-
Финал, Стефани Гарбър
“Финал” е третата книга от поредицата на Стефани Гарбър “Каравал” и честно казано ми става малко мъчно, че приключих с тази шантава игра на име Каравал 🙂 Стефани Гарбър определено умее да изгражда фантастични светове, които да грабнат читателя и да го оставят в техен плен дълго, след като е приключил книгите й. “Всяка история има четири части: начало, среда, почти-край и истински край.” Докато първите два романа от поредицата представят на читателя две различни гледни точки на случващото се – тази на Скарлет в първия и тази на сестра й Донатела (във втория), то третия роман разделя разказа на историята между двете сестри, което, пък, дава много по-широк поглед…
-
Легендата, Стефани Гарбър
“Каравал” ме погълна изцяло. Магията. Романтиката. Смелостта и дързостта, които се изискваха, за да се мине през Каравал-а. Самият “Каравал” като игра, като идея, като усещане. Много харесах книгата и нямах търпение да се потопя отново в света, който Стефани Гарбър създава. Затова и толкова бързо се гмурнах във втората книга – “Легендата”. Докато в “Каравал” основния фокус е върху Скарлет, то “Легендата” вече е фокусирана върху по-малката сестра – Донатела (на галено – Тела). След като се е потопила в магическия свят на Каравал, във втората книга Донатела Драгна най-накрая е избягала от баща си и е спасила сестра си от един уреден брак. Въпреки голямата победа (над баща…