-
Легендата, Стефани Гарбър
“Каравал” ме погълна изцяло. Магията. Романтиката. Смелостта и дързостта, които се изискваха, за да се мине през Каравал-а. Самият “Каравал” като игра, като идея, като усещане. Много харесах книгата и нямах търпение да се потопя отново в света, който Стефани Гарбър създава. Затова и толкова бързо се гмурнах във втората книга – “Легендата”. Докато в “Каравал” основния фокус е върху Скарлет, то “Легендата” вече е фокусирана върху по-малката сестра – Донатела (на галено – Тела). След като се е потопила в магическия свят на Каравал, във втората книга Донатела Драгна най-накрая е избягала от баща си и е спасила сестра си от един уреден брак. Въпреки голямата победа (над баща…
-
Каравал, Стефани Гарбър
Всеки човек има властта да промени съдбата си, стига да е достатъчно смел и да се бори със зъби и нокти за най-съкровените си желания. Не знам откъде да започна, когато говоря за Стефани Гарбър … Направих грешката първо да прочета поредицата й “Имало някога едно разбито сърце”. След като я прочетох мина време и понеже много я харесах, потърсих и първата й поредица – “Каравал”. Съжалявам, че не ги прочетох в реда, в който са писани, защото историите от двете поредици имат връзка и сега определено ще трябва да прочета “Имало някога едно разбито сърце” отново, за да ми се отворят очите още по-широко ☺️ Иначе и двете поредици…
-
НеЦели
Днес ще ви говоря за една особена поредица, които някак неусетно ми влезе под кожата. Каквото и да кажа за Нийл Шустърман, ще е малко. Основното за него, обаче е, че не е за всеки и не се преглъща лесно. Въпреки това, всяка буца в гърлото си струва, защото повдига теми, поставя въпроси, за които сякаш си затваряме очите … “Разделени” е тази поредица на Шустърман, която най-силно обикнах и която поглъщам за мигове … След първата книга (едноименната “Разделени”), буквално нямах търпение да прочета развитието на историята – “НеЦели”. Нямах търпение, но и имах такова. И двете книги хванах да чета в момент, в който да съм напълно убедена,…
-
Обещанието на дракона
След като прочетох “Шест алени жерава” за 2 дни, нямах търпение да продължа с втората книга от поредицата – “Обещанието на дракона”, която е и финалът на поредицата за принцеса Шиори. Във втората книга проклятието върху Шиори и нейните братя вече е развалено, но това не означава, че приключенията на принцесата са приключили. След като на смъртното легло на мащехата си, Шиори дава обещание да върне драконовата перла, която Рейкяма има, на законния й собственик, младата принцеса се отправя на едно опасно приключение. Приключение, в което тя трябва да отиде до кралството на драконите (и да излезе жива от там), да се справи с всички крадци, които копнеят да вземат…
-
Шест алени жерава
Ако сте сравнително редовни посетители на този блог, може би вече сте съвсем наясно, че истински обожавам романите от фентъзи жанра. С някаква невероятна лекота те подхранват въображението ми и ми позволяват да избягам от ежедневието и емоционалното натоварване на всеки ден. А усещането съм толкова пленена от историята, че да ми е трудно да разпозная минаващото в четене време (усещане сякаш всъщност живея в книгата, а не в заобикалящата ме реалност), е уникално! Точно така се почувствах и докато четях книгите от “Шест алени жерава” на Елизабет Лим (издават Noble Star Books). Поредицата “Шест алени жерава” е първата, която ме среща с авторката, но определено няма да е последната.…
-
Шапкарите – история за кураж, приятелство, приключение и много, много магия
Днес искам да ви срещна с една детска книга, която е за мааалко по-големи деца от моите. В момента, в който излезе “Шапкарите” на Тамзин Мърчант се влюбих в корицата. Взех я за мен. Не бях сигурна дали Алексчето не е прекалено малка, предвид, че препоръчителната възраст е 8-9+, но харесах идеята и корицата и си казах “Тя ще стане на 8-9 и ще я прочете. А преди това ще мога и аз да я прочета”. Книгата изкара доста време в моята библиотека, без да успея да стигна до нея (голяма грешка!). След като прочетох, обаче, “Докъде се издигаме в мрака” просто не знаех какво да подхвана (вече ви споделих…
-
…не всички хора са добри и не всички са лоши. Ние влизаме и излизаме от тъмнината и светлината през целия си живот…
Първият ми досег до анти утопиите на Нийл Шустърман беше с поредицата Косачи. Още тогава се влюбих в начина му на писане (и страхотния превод на Гергана Минкова). Точно по тази причина веднага щом разбрах, че Orange books ще издават и друга негова поредица – бях сигурна, че ще я прочета. И въпреки, че познавах вече начинът му на писане, изобщо не бях готова за тази книга. Дори не съм сигурна какво очаквах от този роман на Шустърман, но със сигурност не беше това. И тук трябваше на кратко да ви разкажа за какво става въпрос в книгата. Писах, трих, писах и пак трих … И сякаш анотацията казва едновременно…
-
Изведнъж от всички пръчки се понесоха малки вълни от искри …
Ох, когато стане въпрос за вещици, вампири и всякакви такива фантастични същества, детето в мен направопирува от щастие. Сега, обаче, и родителят в мен, който е запален читател, е още по-щастлив, защото дъщеря ми се е запалила по същите тези вълнуващи фантастични персонажи. Признавам си, че предид книгата, която подхванахме заедно с Алекс да четем, някак си е нормално едно дете да се влюби в героя и да се постави на въображаемо ниво на неговото място. Коя е книгата? Става въпрос за “Дневниците на вещицата по неволя” на издателство Асеневци. Книгата е част от поредица (се оказа, хихи 😁) и ние с Алексчето силно се надяваме съвсем скоро да видим…
-
Фуриите на Маделин Ру
Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много. Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението…. Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах…
