-
Каравал, Стефани Гарбър
Всеки човек има властта да промени съдбата си, стига да е достатъчно смел и да се бори със зъби и нокти за най-съкровените си желания. Не знам откъде да започна, когато говоря за Стефани Гарбър … Направих грешката първо да прочета поредицата й “Имало някога едно разбито сърце”. След като я прочетох мина време и понеже много я харесах, потърсих и първата й поредица – “Каравал”. Съжалявам, че не ги прочетох в реда, в който са писани, защото историите от двете поредици имат връзка и сега определено ще трябва да прочета “Имало някога едно разбито сърце” отново, за да ми се отворят очите още по-широко ☺️ Иначе и двете поредици…
-
Обещанието на дракона
След като прочетох “Шест алени жерава” за 2 дни, нямах търпение да продължа с втората книга от поредицата – “Обещанието на дракона”, която е и финалът на поредицата за принцеса Шиори. Във втората книга проклятието върху Шиори и нейните братя вече е развалено, но това не означава, че приключенията на принцесата са приключили. След като на смъртното легло на мащехата си, Шиори дава обещание да върне драконовата перла, която Рейкяма има, на законния й собственик, младата принцеса се отправя на едно опасно приключение. Приключение, в което тя трябва да отиде до кралството на драконите (и да излезе жива от там), да се справи с всички крадци, които копнеят да вземат…
-
…не всички хора са добри и не всички са лоши. Ние влизаме и излизаме от тъмнината и светлината през целия си живот…
Първият ми досег до анти утопиите на Нийл Шустърман беше с поредицата Косачи. Още тогава се влюбих в начина му на писане (и страхотния превод на Гергана Минкова). Точно по тази причина веднага щом разбрах, че Orange books ще издават и друга негова поредица – бях сигурна, че ще я прочета. И въпреки, че познавах вече начинът му на писане, изобщо не бях готова за тази книга. Дори не съм сигурна какво очаквах от този роман на Шустърман, но със сигурност не беше това. И тук трябваше на кратко да ви разкажа за какво става въпрос в книгата. Писах, трих, писах и пак трих … И сякаш анотацията казва едновременно…
-
Фуриите на Маделин Ру
Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много. Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението…. Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах…
