-
“Наричаха я Грейс” – Маргарет Атууд
Не бях чела нищо на Маргарет Атууд докато не хванах “Наричаха я Грейс”. Не знам дали точно тази книга е най-добрия избор за първа среща с писателката 😀 Всички мои познати споделят, че е много различна от всичко друго, което са чели на Атууд, тааа да 😀 Да си призная и много се чудех дали изобщо да я чета точно поради всички шантави мнения на хората около мен, но се радвам, че все пак я прочетох. Започна ми трудно. Изобщо липсата на пряка реч е доста стряскаща, още като го погледнеш листа пълен с букви от край до край, почти без никакви празни местенца (като да си поемеш въздух). Овен…
-
Пътешествията на Гъливер, изд. Миранда
Има книги, които оставят следа не само в душите ни, но и в обществото и културата като цяло. Влияние, което остава да живее далеч след като създателите им вече не са сред живите. И ако сте си мечтали да се срещнете с лилипути, да попаднете в Бробдингна или страната на хуенъмите, вие 100% сте фен (като мен) на невероятните пътешествия на Гъливер. Книга, която не просто оформи светогледа ми като малка, но и остана в сърцето ми за винаги. Моята книга, обаче далеч не е толкова красива, колкото е новото издание на издателство Миранда, с прекрасните илюстрации на Либико Марая. Това издание те кара да се влюбиш в книгата, още…
-
“Нали ти казах, че моята магия ще бъде незабравима?”
Има ли момичета, които да не са минавали през моментът, в който искат да бъдат вещици? Ако има – аз не съм от тях, а и Алесчето (дъщеря на майка си 😁) също. А прочитайки “Дневникът на вещицата по неволя” (изд. Асеневци), сякаш Алесандра още повече се влюби в идеята за малките момичета, които стават вещици (по неволя или съвсем осъзнато и по тяхно желание). Имайки предвид това, предполагам можете да си представите реакцията ни (и тази на Алекс, но и моята) като видяхме, че издателство Асеневци пускат още една детска книга на тема вещици (и подходяща за деца на 7г.) . Признавам си, че и двете се влюбихме първо…
-
…не всички хора са добри и не всички са лоши. Ние влизаме и излизаме от тъмнината и светлината през целия си живот…
Първият ми досег до анти утопиите на Нийл Шустърман беше с поредицата Косачи. Още тогава се влюбих в начина му на писане (и страхотния превод на Гергана Минкова). Точно по тази причина веднага щом разбрах, че Orange books ще издават и друга негова поредица – бях сигурна, че ще я прочета. И въпреки, че познавах вече начинът му на писане, изобщо не бях готова за тази книга. Дори не съм сигурна какво очаквах от този роман на Шустърман, но със сигурност не беше това. И тук трябваше на кратко да ви разкажа за какво става въпрос в книгата. Писах, трих, писах и пак трих … И сякаш анотацията казва едновременно…
-
Изведнъж от всички пръчки се понесоха малки вълни от искри …
Ох, когато стане въпрос за вещици, вампири и всякакви такива фантастични същества, детето в мен направопирува от щастие. Сега, обаче, и родителят в мен, който е запален читател, е още по-щастлив, защото дъщеря ми се е запалила по същите тези вълнуващи фантастични персонажи. Признавам си, че предид книгата, която подхванахме заедно с Алекс да четем, някак си е нормално едно дете да се влюби в героя и да се постави на въображаемо ниво на неговото място. Коя е книгата? Става въпрос за “Дневниците на вещицата по неволя” на издателство Асеневци. Книгата е част от поредица (се оказа, хихи 😁) и ние с Алексчето силно се надяваме съвсем скоро да видим…
-
Какво да направиш, ако …
Днес искам да ви споделя за една прекрасна поредица от две детски книги, които смятам за изключително полезни не само с информацията, която носят, но най-вече заради разбираемия и близък до децата начин на поднасяне на тази важна (поне за мен) информация. Става въпрос за поредицата “Какво да направиш, ако …” на издателство Миранда. Книгите дават полезни съвети на децата за това как да се измъкнат/справят с различни ситуации, в които може да попаднат, като съветите са разделени в две книги спрямо възрастовата група на читателя/слушателя. Първата книга е насочена към по-малките (макар че ние я четем с Александра и Константин и всеки от двамата намира по нещо за себе…
-
Октомври, Октомври
От няколко дни се опитвам да започна този текст, опитвайки се да изразя с думи всичките емоции и чувства, които събуди у мен най-новата книга на издателство Дъбови листа – “Октомври, Октомври”. Признавам си, че искрено съжалявам, че тази книга се появява чак сега на българския пазар. Това е поредната детска книга, която бих искала да можех да прочета още като дете, за да я усетя и изживея с цялата чистота на детските сърце и душа. На кратко, Октомври е името на едно малко момиче, което заедно с баща си живее в гората. Октомври не е типично за момиче, но като цяло и самата Октомври не е типичното дете. Заедно…
-
“Повечето „книги за деца“ всъщност припомнят много важни уроци и на възрастните.”
Направих тази секция за разговори със специални хора, с които ме е срещнал живота и които имам честа да нарека “вдъхновители” … защото променят света около себе си. Точно с такъв, изключително лъчезарен и положителен човек разговаряме и днес. Надали ще са много хората, които не познават Цвети. Но за тези от вас, които все пак не са имали щастието да се запознаят с нея – ще можете да промените това съвсем скоро на пролетното издание на Алея на книгата. Здравей, Цвети! Нека започнем за няколко думи за теб (за тези, които не те познават) – коя е Цветомила Димитрова, какво вълнува сърцето и душата й? 🙂 Цветомила е неуморна…
-
“… или иначе казано, модерно е да си с естествената си козина.”
Днес искам да ми разкажа за една много специална детска книга. Специална е не само заради посланията, които носи, но и поради изключително близкия до малчуганите език (преводът от полски е на Ненко Генов), който се използва в нея. Става въпрос за Тру на полякинята Барбара Космовска. Книгата е първа от поредица от две (втората е казва Тру – любовна история и все още я няма преведена на българески език). Същевеменно за България, книгата се издава от издателство Таймлайс по програмата „Творческа Европа“ на Европейския съюз и е първата от поредица от 12 детски книги на тема свобода, бъдеще, приятелство, страх и фантазия. Историята е за заек на име Тру,…
-
“Той искаше да стигне до всеки човек на света, докато тя отчаяно се опитваше да стигне до себе си.”
Историята и световното наследство, с което разполагаме днес винаги са ме омайвали. Винаги съм искала да знам повече и повече за това, което е било преди нас. Който ме познава знае, че обожавам също изключително много приказките и фентъзито като литературен жанр. „Порцелановата кукла“ съчетава най-доброто от два жанра, като вгражда завладяваща приказка в майсторски проучен магично-исторически разказ. Тази книга беше невероятно завладяваща, от корицата, през описанията, диалозите, та дори до начина, по който авторката евплела някои типично руски думи в цялото произведение, за да покаже на читателя малко повече от тази култура и манталитета, който идва с нея. Бях искрено очарована не само от множеството сложни и преплетени сюжетни…
