-
Ще ми бъдеш ли приятел? … Тъкмо сега много се нуждая от такъв
Едва ли има по-точно време от Коледните празници, когато да повдигнем темата за добрината и приятелството. Именно това прави и една от най-красивите книги, до които съм имала късмета да се докосна тази година – “Червеношийката и еленчето” на Роза Бейли (издателство Таймлайнс). “Червеношийката и еленчето” е книга, в която аз самата се влюбих още когато я видях за първи път, като част от мострите на книги, които предстои да излязат от издателство Таймлайнс. Много трудно е да не се влюбиш в приказните излюстрации и да не поискаш да имаш точно тази книга у дома (особено за възрастен). И за човек, който вече е успял да хване в ръце и…
-
Нека бъде Коледа … поне за месец
Предавам се! Вече е невъзможно да се избяга от коледния дух и цялата магия, свързана с празника 😊 И понеже това е любимото ми време от годината, колкото по-рано се предам на магията на Коледа, толкова повече дни изкарвам вътре в нея. Стартирам Коледното настроение в блога с двете най-нови книжки на издателство СофтПрес – “Нощта преди Коледа“, която е адаптация на класическото стихотворение на Клемент Мур и “Коледа в гората” на Хелена Кралич. Това са и първите коледни книги, които изваждаме у дома тази година. В момента, в който децата ги видяха, директно ги хванаха за разглеждане. Аз изобщо не успях да стигна до тях, докато не ми ги…
-
Фред кучето еко патул и Фред – борец срещу сушата
Обожавам всичко, което издават от издателство Timelines. Смисъл – нямат слаба детска книга (поне според мен), да не говорим колко много внимание обръща Боби на всеки детайл – от качествената хартия и твърдите корици, до покритието на въпросните корици, което дава усещане сякаш докосваш кадифе. Още с първия досег всички книги с това покритие влизат в графата “любими” на Александра, която преди да започне да чете нещо, винаги първо минава с длан по корицата (да я усети ипочувства тази книга), после през илюстрациите и чак накрая сяда в готовност да види за какво се разказва. Лирическо отклонение: изкрено ми пълни душата да я наблюдавам всеки път, която минава през този…
-
Градината на Здравко
Вашите деца имат ли си село, на което могат да заровят ръце в градината или да се пресегнат и да си откъснат ябълка директно от дървото? Моите, за щастие и късмет, имат село и знаят какво е да си засадиш сам цветя, които да си поливаш и да плевиш. Или пък да си откъснеш грозде от лозата 😊 Но дори, когато не сме на село, се захващаме да съдим и отглеждаме у дома в саксия ягоди и различни свежи подправки. И да си призная, децата се забавляват изключително много именно с тези занимания. А наред със забавата задават и много въпроси и заедно (защото не на всички въпроси знам отговора)…
-
Фуриите на Маделин Ру
Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много. Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението…. Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах…
-
Какво да направиш, ако …
Днес искам да ви споделя за една прекрасна поредица от две детски книги, които смятам за изключително полезни не само с информацията, която носят, но най-вече заради разбираемия и близък до децата начин на поднасяне на тази важна (поне за мен) информация. Става въпрос за поредицата “Какво да направиш, ако …” на издателство Миранда. Книгите дават полезни съвети на децата за това как да се измъкнат/справят с различни ситуации, в които може да попаднат, като съветите са разделени в две книги спрямо възрастовата група на читателя/слушателя. Първата книга е насочена към по-малките (макар че ние я четем с Александра и Константин и всеки от двамата намира по нещо за себе…
-
Октомври, Октомври
От няколко дни се опитвам да започна този текст, опитвайки се да изразя с думи всичките емоции и чувства, които събуди у мен най-новата книга на издателство Дъбови листа – “Октомври, Октомври”. Признавам си, че искрено съжалявам, че тази книга се появява чак сега на българския пазар. Това е поредната детска книга, която бих искала да можех да прочета още като дете, за да я усетя и изживея с цялата чистота на детските сърце и душа. На кратко, Октомври е името на едно малко момиче, което заедно с баща си живее в гората. Октомври не е типично за момиче, но като цяло и самата Октомври не е типичното дете. Заедно…
-
“… или иначе казано, модерно е да си с естествената си козина.”
Днес искам да ми разкажа за една много специална детска книга. Специална е не само заради посланията, които носи, но и поради изключително близкия до малчуганите език (преводът от полски е на Ненко Генов), който се използва в нея. Става въпрос за Тру на полякинята Барбара Космовска. Книгата е първа от поредица от две (втората е казва Тру – любовна история и все още я няма преведена на българески език). Същевеменно за България, книгата се издава от издателство Таймлайс по програмата „Творческа Европа“ на Европейския съюз и е първата от поредица от 12 детски книги на тема свобода, бъдеще, приятелство, страх и фантазия. Историята е за заек на име Тру,…
-
“Той искаше да стигне до всеки човек на света, докато тя отчаяно се опитваше да стигне до себе си.”
Историята и световното наследство, с което разполагаме днес винаги са ме омайвали. Винаги съм искала да знам повече и повече за това, което е било преди нас. Който ме познава знае, че обожавам също изключително много приказките и фентъзито като литературен жанр. „Порцелановата кукла“ съчетава най-доброто от два жанра, като вгражда завладяваща приказка в майсторски проучен магично-исторически разказ. Тази книга беше невероятно завладяваща, от корицата, през описанията, диалозите, та дори до начина, по който авторката евплела някои типично руски думи в цялото произведение, за да покаже на читателя малко повече от тази култура и манталитета, който идва с нея. Бях искрено очарована не само от множеството сложни и преплетени сюжетни…
-
“Честно казано” – прозорец в света на глухите
Има книги, които се насилваш да прочетеш, защото са толкова безлични и безинтересни, че се чудиш защо си го причиняваш. Има и такива, които прочиташ, но почти веднага след като затвориш корицата, забравяш за какво е ставало въпрос вътре. Има, обаче, и другият вид книги. Тези, които те грабват ! Тези, които остават в съзнанието ти дълго, след като си приключил с четенето им. Точно такава книга е и “Честно казано” на Сара Нович, която достига до българския читател благодарение на издателство Лемур! Сара Нович не пише леки, развлекателни книги. Тя директно фокусира погледа на читателя върху наболели, сериозни теми. Теми, за които предпочитаме да си затваряме очите, щом “не…
