-
I can do anything, not everything
Покрай цялата суматоха и лудница около празниците мисля, че получих първият си burn-out. И не беше свързан само с работата ми, а с всичко, което ми се събра през последния месец на изминалата година… Имах няколко дни преди Коледа, в които буквално усещах, че няма да се справя … със себе си (камо ли с всичко друго, с което трябваше да се справям не само на работа, но и у дома). Не знам как се справих с тази дупка, в която бях изпаднала. Иска ми се да мога да напиша, че децата са ме върнали към реалността, но наистина не си спомням какво ме издърпа (възможно е и те да…
-
Пътуване през историята на света …
Вече, предполагам, знаете, че съм пристрастна към всичко, което излеза от издателство Таймлайнс … Не само, защото до момента всяко тяхно издание, до което съм се докоснала, е изключително ценно и качествено изработено, но и заради Човека (с главно “Ч”), който е в основата на издателството ❤️ Днес искам да ви споделя за поредната колекция от книги, оставящи следа (не само в детското съзнание, но и в това на възрастните). А именно – Хроники на (обърнете внимание!) художника Петер Хус. Още с първия допир до “Хроники: Пътуване през историята”, бях изключително впечатлена от илюстрациите и цялостното визуално оформление на книгата. Във всяка една илюстрация има толкова много, че ако се…
-
Подаръци с мисия и в подкрепа на малкия бизнес и българските творци
През изминалите две години имах късмета и щастието да се запозная с различни хора, опитващи се да създават и поддържат собствен бизнес в България, предлагайки качествени продукти на потребителя. Благодарение на някои от тях, видях отблизо колко трудно е да правиш бизнес в условията тук, особено на фона на Ковид 19 … Малко или много всичко това промени начинът ми на мислене и подаръците, които избирам за близките си хора. И тъй като коледните празници са все по-близо, ако вие все още не сте предвидили подаръци за всички близки, ето няколко идеи за подарък в подкрепа на малкия бизнес 😊 Защото и мама е човек … Както вероятно се досещате,…
-
Да си смел не означава да не изпитваш страх …
Сигурно няма човек, който да не се е страхувал като малък от тъмното, от чудовище под леглото (Турбалан беше на мода, когато аз бях малка) или дори от бури и гръмотевици. Повечето от тези детски страхове, разбира се, се израстват с времето. Знанието и разбирането за нещата, обаче, не винаги прави по-лесно справянето със страха в момента, в който той вече ни е завладял (и това важи не само за децата). Понякога, когато страховете продължават да тормозят съзнанието (или това е, което наблюдавам при моите деца), това обикновено води до липса на кураж и вяра, че могат да се справят с тези страхове. В тези моменти, съм разбрала за себе…
-
Когато правиш добро, дори да е малко, никога не е напразно
Приказките у дома никога не са били просто средство за приспиване на децата или начин да уплътним времето … Приказките винаги са били полет на съзнанието и въображението. Учител, който не просто да покаже на децата (а и да припомни на мен), че доброто и искрено сърце може да преобърне планини, но и пътешествие сред фантастични и непознати светове. Пътешествие, което ни дава шанс да опознаем необятната вселена на различните обичаи и култури, не само на Европа, но и на целия свят. И докато аз, като възрастен, имам някаква представа за света и културата на Древния изток, да видя как децата се срещат за първи път с неговата магия, беше…
-
Ако не вземеш съдбата си в ръце, ох, извинявай, в крака – ще си стоиш тук до края на света! Размърдай се, направи нещо!
Както вече съм споделяла, от появата на “Смели и различни” у дома, с Александра си имаме една традиция (ако мога да го нарека така) – да отделяме специално време “по женски”, което двете изкарваме заедно в занимания, които Алекс е избрала. Най-често това е време, в което четем различни книги и говорим за сюжетите, героите и това какво вижда тя и какво виждам аз във всяка история. Често започваме с четене, но преминаваме в разговори и всъщност в крайна сметка по-голямата част от времето сме изкарали в разговори. С всеки нов ден, виждам колко повече разсъждава Алекс и колко по-мислеща става. Всяка история, макар и прочетена за пореден път, й…
-
Малките – ГОЛЕМИ неща от живота
Тази събота, след като излязох от банята ги видях ето така … На пръв поглед – нищо особено, ще си каже някой .. Не знам от възрастта ли или от какво, но сякаш ставам все по-сантиментална и с всеки изминаващ ден си давам сметка, че именно малки моменти като този са (всъщност) големите неща, за които живеем. Като съботните ни пътувания и традицията да обядваме, седнали в отворения багажник на колата по време на тези кратки бягства от столицата. Като правенето на палачинки в неделя сутрин – децата, подскачащи около баща си (понеже у дома прекрасният ми съпруг прави неделните палачинки) и питащи “Готови ли са вече?” и “Кога ще…
