Фуриите на Маделин Ру

Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много.

Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението….

Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах в библиотеката до леглото ми 😁 На тзи двамата дължа едно от най-незабрвимите преживявания, което може да бъде един роман (или три в поредица 😁)

Иначе, първото, с което ме грабна поредицата безспорно са кориците! Смисъл … Уникални! Но тази красота не спира просто на кориците. Разгръщайки книгите – всяка глава започва с прекрасна заглавна страница (отново в готически стил) … Измежду думите пък се прокрадват зловещи илюстрации, които не просто допълват преживяването, но го правят още по-вълшебно.

Ако се загледа човек веднага ще забележи хилядите фини малки детайлчета, които правят изображението още по-впечатляващо. А сега, след като вече съм прочела и книгите – разбирам мястото на всеки един детайл още по-ясно. Вече кориците не са просто красиви … и съм още по-влюбена в тях ! Просто всичко си е на мястото и мястото му е точно там където е , за да подскаже и допълни историята, която ни очаква на страниците в книгата. Супер съм щастлива, че издателство Orange books са заложили на точно тези корици (защото книгата излиза на английски с още един сет корици с едни момичета отпред, които за мен са на километри от същността и със сигурност не са толкова впечатляващи и близки то историята, колкото са тези, с който изданията се подвизават на българския пазар).

Освен невероятните корици, между главите във всяка от книгите ще откриете зашеметяващи изображения, илюстрации, смесени с фотоколажи, които карат цялата история да оживее, влизайки под кожата на читателя, докато той се потапя в нея.

“Казвам се Луоза Роуз Дитън. Работя и живея във “Ветровала”, къща за пансионери и скитници. Къща, притежавана от Дявола.”⁠

“Къщата на фуриите” – Маделин Ру

Луиза! Тя е може би най-любимият ми женски персонаж за главен герой. Толкова реална – правеща грешки, взимаща верни и грешни решения … толкова много човек, с неговите бели, черни, но и много сиви нюанси! Остроумна и малко егоистична на моменти … истинска!

След бягство си от изключително суров интернат за обучение на гувернантки, седемнадесетгодишната Луиза Дитън е развълнувана да си намери работа като прислужница в пансион. Скоро след пристигането си в имението „Ветровала”, обаче, Луиза започва да осъзнава, че мистериозният собственик на къщата, г-н Морнингсайд, осигурява много повече от квартира за своите гости. И с всеки изминал ден в имението, Луиза разбира, че феите не са задължително добри, адските хрътки наистина съществуват и обичат да копаят като всички други кучета и че ако видите мило малко момиченце, може би няма да е лоша идея да избягате, защото може просто да изкрещи толкова силно, че главата ви да се взриви.

Голяма, дори бих казала огромна част, от очарованието на поредицата се крие и във фактът, че всеки герой е мистерия, която трябва да бъде разгадана: служителите, гостите, г-н Морнингсайт (може би най-любимите ми персонаж, наравно с Луиза) и дори имението „Ветровала”.

Изобщо, историята, разказана в трите романа, е изпълнена с изключително ярки образи и прекрасно изградени персонажи. Никой не е 100% бял или черен … във всеки (дори в Дявола) има и бяло и черно и различни нюанси на сиво. Няма персонажи, които да са нереално добри или зли. Няма герои в истинския смисъл на думата. Всеки персонаж е … човешки, правещ грешки, взимащ правилни и грешни решения. Всички са изградени толкова близки до обикновения човек, че лесно може да се повярва на историята, която Маделин Ру ни разказва. А това я прави още по-истинска и силна. Поне за мен беше така!

… Може би най-добрата фентъзи поредица, до която съм се докосвала тази година и определено ми е в топ 3 на изобщо най-впечатливащите книги, които съм прочела до момента ❤️

Ако не сте чели поредицата, препоръчвам я! Стилът е фентъзи, но с леки хорър и готик елементи (по моето усещане) … Истински впечатляващо произведение и като разказ, и като усещане, и като преживяване!