Шепотът на пчелите

Отне ми известно време да преживея “Шепотът на пчелите” и да успея да се събера след прочита й, за да имам сили (и да намеря думите) да ви разкажа за този роман.

Четенето на тази книга е едно уникално и поглъщащо преживяване. Просто София Сеговия пише толкова магично, че думите й изцяло обгръщат читателя и го потапят в историята. История, която усещаш сякаш е живо същество и диша до теб.

Действието в романа се развива в едно малко градче в Мексико, а събитията, за които разказва обхващат десетилетия от мексиканската история. История, която виждаме през погледа на семейство Моралес и събитията, които се случват на и около тях. Когато Нана Реха намира малкия Симонопио под един мост, с обезобразено лице и покрит с одеяло от живи пчели, има много хора, които казват, че детето е целунато от дявола. Но той е приет от прекрасното семейство Моралес, което го отглежда като свое собствено дете. Постоянно защитаван от своите пчели, Симонопио израства с един уникален възглед за живота и въпреки че не може да говори, той е в състояние да предсказва бъдещи събития с виденията, които вижда, когато затвори очи. Едновременно дар и проклятие, способностите на Симонопио се оказват и причината за много от нещата (не само хубави, но и трагични), които се случват както на него, така и семейството му…

„Шепотът на пчелите“ е епична история за любов, загуба, болка и надежда. Предвид местоположението и периода от време, избухването на испанския грип през 1918 г. и голямата смъртност поради липса на ваксини и подходящо здравеопазване сами по себе си подсказват, че няма да лиспват трагедии в този роман. Поради това и присъствието на Симонопио с цялата му необикновеност, дава мъничка искрица надежда в този изпълнен със загуби роман.

Докато четях романа, някак неусетно започнах да се влюбвам в красотата на историята не само на Симонопио, но и на семейство Моралес, и да преживявам всичко, заедно с героите. И нещо, което доближава още повече читателя до героите е самият начин на зграждане на цялостната история. Въпреки че, като цяло всичко се случва хронологично, на моменти авторката пуска сякаш някакви малки проблясъщи от бъдещето … точно по начина, по който ги вижда самият Симонопио. В последствие, разбира се, писателката отново ни върща назад от мястото, където се е появил проблясъка към бъдещето и ни вкарва надълбоко, обснявайки изцяло всеки детайл.

Един истински невероятен роман. Роман, изпълнен с множество възходи и падения, който в един момент нежно дърпа струните на сърцето, а в следващия – го изтръгва цялото от гърдите. И тук горворя не само за главните герои в романа, но изобщо исторически времето и всичко, през което минава цяло Мексико през времето, в което се развива действието и начина, по който го описва София Сеговия … просто няма как да не го усети човек, четейки “Шепотът на пчелите”… Роман – пътешествие …пътешествие, толкова завладяващо, че остава в сърцето и мислите ми още дълго време, след като прочетох последната страница ❤️