Айви Нют и крадецът на време, Дерек Кейлти

Вече споделях за първата книга от поредицата за младата вещица Айви Нют, която съвсем уютно се настани у дома като щура приятелка на Александра. Със завършването на училище, наред и със списъкът със задължителни книги след 1-ви клас, прочитането на втората малко се отложи във времето. Не толкова защото е изчела целия списък с книги за лятото, колкото че не й бяха толкова интересни, колкото тези, разказващи за вещици, магии и мачиески училища 😁

Бяхме се разбрали, че не е нужно да прочете всичко, а да си избере само три книги, които да изчете от начало до край. Покрай задължителните неща, обаче, някак приятните, свързани с четенето, сякаш останаха настрана. Когато, обаче, приключи с трите книги и стана време да идем на почивка – я оставих сама да избере какво да си вземе за четене, с уговориката, че не е задължително да чете. Почивка е все пак ☺️ Досещате се предполагам – взе си Айви Нют (двете кнги, излязли на български, макар първата да я беше прочела вече). Втората дочете след морето, докато беше при баба си и прибирайки се у дома започна с “Мамо! Прочетох и втората книга за Айви! Чакай да ти разкажа…” 😁

Родителите на Айви са кралят и кралицата на пясъчните вещици. Техният дом, замъкът Нют, е част от селището Миракула. А Миракула? Това е място, където почти всички се разбират с всички останали. Айви има един много близък приятел на име Том, който е понякога момче, понякога върколак, но двамата (Айви и Том) те са страхотен екип заедно и могат да се справят с почти всяка загадка или проблем.

Във втората книга от поредицата, както беше и в първата, Айви и Том се сблъскват нова интересна мистерия, която трябва да бъде разрешена от двамата приятели. Една изключително страховита къща се появява само на Хелоуин, но никой не знае защо и как се случва това. Неподозиращи с каква мощна магия и един луд магьосник предстои да се сблъскат, Айви и Том, обаче, решават да открият отговора на тази загадка.

Междувременно се оказва и, че , наред с всичко, двамата приятели не бива при никакви обстоятелства да развалят магията на магьосника, но цялата загадка трябва да бъде решена преди полунощ! Нещо като надпревара с времето, която прави книгата още по-вълнуваща!

С прекрасни, черно-бели илюстрации, съпътстващи целия разказ, “Айви Нют и крадецът на време” създава прекрасна вещерска атмосферата, изпълнена с магия, опасност и много забавление. Наред с това, обаче, отново темите за приятелството, съпричастността и това да преценяваме кое е важно, са нещата, с който книгата грабва мен, като родител на малък читател. Но това, което ме впечатлява още повече е обратната връзка от Александра. Това, че нещата, които й правят впечатление са нещата, които изпълват душата ми с гордост. Когато я попитах “Добре, защо ти хареса? Какво ти хареса най-много? Ако трябва да я препоръчаш на някой, какво ще му разкажеш за нея?” отговорът беше “На моменти сякаш можеш да си говориш с Айви. Става ти приятел. Направо книгата ти става приятел.” После ми разказа за Мегс, от която лудия магьосник краде време и как Айви се сприятелява с Мегс… Това са нещата, които я впечатляват. Да, историята йне супер интересна. Да, действието се развива бързо и задържа вниманието й от първия ред до последния. Но когато я попиташ “защо”, отговорът е “приятелството в книгата“.

Иначе нещо, което ми прави впечатление е, че определено за дете, което те първа е започнало да се престрашава да чете мааалко по-обемни книги, са от помощ илюстрациите, шрифта и големината на буквите. Както казва Алекс – “Точно като за читател като мен” 😁 Чете се лесно и въпреки, че изглежда обемна, всъщност Александра я прочете самичка за 3 – 4 дни (след като преди това си прочете първата отново, за да си я припомни ☺️).

Самата история се развива по-бързо, което съдейки по Алексчето, е голям плюс за начинаещ читател. Дори да се е стреснала от обема, още в началото нещата започват да се случват и се случват толкова бързо, че неусетно толкова е навлязла в историята и вече не иска да остави книгата, докато не я завърши …

И вече ме пита, кога ще излезе следващата книга за малката вещица. Май и аз самата нямам търпение, защото вълнението, с което чете някои определени книги е заразяващо и изпълва родителската ми душа с искрена радост ☺️