“Безсмъртен мрак”, Тигест Гърма

Когато започнах да чета “Безсмъртен мрак”, заех само, че ще има вампири вътре (а аз обичам истории  вампири) ☺️ Не знаех какво ще ме посрещне, но толкова много ми хареса корицата, а после видях и ревюто на Ева и вече бях категорична, че трябва да я прочета.

Книгата е дебютен роман на афро-американката Тигест Гърма и е първа от три ☺️ В първия роман Тигест Гърма ни среща със едно скрито в нашия свят общество от вампири, произхождащо от Африка, което може да се храни само от избрани човешки потомства. Всяко потомство си има свой Дом и всички домове в това общество са свързани така, че да го пазят от външния свят. Никой не може да влезе в това общество, ако не е поканен от някой от неговите членове (нито човек, нито вампир).

За да осигурят мирно съвместно съществуване и да могат наистина да стана пълноправни членове на обществото, децата на хората от тези специални семейства трябва да успеят да се дипломира от елитния университет “Юкслей”, след което трябва да си изберат един вампир за т. нар. спътник.

Кидан, която е изгубената наследница на рода Адане, е израснала далеч от университета Юкслей. Тя е изключително закриляща скъпие си хора, леко нихилистична (хаха) и готова на всичко, за да спаси близките си. Когато сестра й Джун изчезва, Кидан е убедена, че вампир я е откраднал – примамливият, но опасен Сусеньос Сагад. Същият вампир, свързан със собственият й Дом в обществото около Юкслей.

За да има шанс да открие и спаси сестра си, Кидан трябва да завърши университета в тайното им общество и да придобие сила на родственият им Дом. В процеса на обучение на нея й се налага да работи в екип с четирима особени студенти (всеки с неговата си лудост) и да оцелее, живеейки в един Дом заедно със Сусениос, който от своя страна, прави всичко по силите си да я прогони.

Двамата се впускат във “война” един със друг, погаждайки си какви ли не номера. Номера, на които съм се смяла с глас, докато четях книгата. Извън номерата, обаче, е започват някак си да свикват един с друг и да намират (макар и малко извратен) път един към друг … Иии повече няма да разкажа за сюжета, защото наистина си струва да се прочете този роман.

Особеното при точно този роман е, че понеже авторката е афро-американка, нейните герои също са описани като такива. В този “безсмъртен” мрак, в който от сенките дебнат вампири от точно тази раса, светът придобива още по-мрачен и страшен вид. В книгата има доста описания на това например, как се унищожават един друг вампирите, които са малко по-описателни и това трябва да се има предвид, когато започвате да я четете. Аз, като цяло, по-трудно чета толкова описателни сцени на бой и “разпарчадисване”, но в този роман не ми бяха в повече и някак перфектно ми се вързаха с атмосферата и усещането, което създава романът… Общо взето – хареса ми този мрак и чувството на безнадеждност на моменти 😀

Това, което ми хареса дори повече, е темата за само приемането и това да се научим да обичаме всички части от душата си (както светлите, така и тмните). Никой не е 100% светлина, дори и на повърхността да изглежда така. Всеки си има своя си мрак и посланието тук, което усетих като основно беше – обичай се такъв какъвто си.

Хареса ми много и начина, по който писателката изгражда света и историята пред очите на читателя. За разлика от много фентъзи романи, които съм чела и който представят историята в началото (в първата книга примерно) и после те правят свидеел на сюжета, тък историятата за света, в който се развива всичко, ми беше поднесена на малки хапчици в различни, но точните моменти. И това ме държа в напрежение и на щрек до последната дума 😀

Другото, което ме впечатли и докосна особено силно, беше постоянното съпоставяне (поне в моето съзнание) на вампира и човека – нещата, които правят и какви са подбудите, поради които го правят. Как сякаш на вампира в природата му е да е жесток, но дали само на него?!

Не мога да не спомена и героите! Кидан и Сусениос са … невероятно забавни в борбата помежду си. Признавам си, че Кидан в един момент започна леко да ме напряга с постоянната й несигурност и неориентираност в това, което иска … Но като изключим това – харесах ги! Харесах особено много и приятелите на Сусениос, които макар и вампии се държаха невероятно човечно. Направо се влюбих в Тадж и Инико и начина, по който защитава не само Сусениос, но и това, което (явно) е скъпо за Сусениос ☺️ Отошения за пример са това ☺️

Невероятно е колко много ми хареса тази книга! И е дебют за авторката … С нетърпение очаквам следващата част, особено след този край! Краят беше просто …брррр! Не знам как ще издържа докато излезе втората книга, за да видя дали с Евчето сме били прави за някои от нещата, които си мислим че ще се случат 😁

Ако обичате истории за вампири и сте готови да влезете в една по-различна мрачна история, която ни ги показва по един малко по-различен начин – “Безсмъртен мрак” е вашето четиво ☺️