“За Камил, който вижда с ръце”, Томаш Малковски

Отдавна не съм ви споделяла за някои от детските книги, които минават през вкъщи. Може би основно, защото вече и Александра и Константин четат сами и все по-рядко аз им чета техните книги. Има една, книга, за кято обаче не мога да не споделя информация, защото е истинско съкровище. Става въпрос за книгата “За Камил, който вижда с ръце” на Томаш Малковски.

Книгата представя пред малките читатели една тема, по която ние родителите трудно говорим, и ни дава една опора, с която да започнем този разговор. Темата за децаа с някакъв дефицит (в случая зрение). Историята, както става ясно от заглавието на книгата, е за едно сляпо момче. Камил е на пет години, има една година по-голяма сестра и е дете като всички останали, с една единствена разлика – че не вижда. Камил вижда с ръцете си, има трениран слух, смел е, но повече от всичко на света – има най-подкрепящото семейство. И това е подкрепата, насърчението и присъствието на семейството, което го учи да бъде независим и героичен. Семейството му го прави обикновено петгодишно момче, което се радва на детството си като всяко друго дете на неговата възраст. И все пак извън семейството нещата не са толкова прости и лесни …

Идеята на книгата е съвсем обикновена и в същото време изключително НЕобикновена – да покаже на младите читатели както колко е важно да бъдеш съпричастен и приемащ и разбиращ, така и че слепият човек не е автоматично човек, който не може да прави нищо или който задължително във всичко се нуждае от помощ. Защото слепите имат техен начин на ориентиране и оцеляване в света. Както ни показва Томаш Малковски – Камил дори може да кара колело сам.. Той е едно обикновено момче с необикновената способност да вижда чрез другите си сетива <3 И едно от основните неща, към които сякаш ни призовава автора е да не превръщаме слепите хора в жертви, а да ги възприемат като равни на всеки друг член на обществото. Чрез историите в книгата Камил преживява различни събития, изследва света, създава приятели и научава нови умения. И въпреки факта, че ежедневието минава в спорове със сестра му Зужа, тя е там, до него и го подкрепя винаги когато има нужда от нея.

“За Камил,който вижда с ръце” не е обикновена детска книга, а нещо много повече. Книга, която позволява на човек да “види” ежедневието и различни ситуации от една по-различна гледна точка. Същевременно с това, книгата не е тъжна или меланхолична, а напротив – запазва хумористичното, леко и позитивно настроение, което често носят детските книги.

И само чрез ненаписаните редове можем да си представим през какво преминават родителите на сляпо дете и самото дете. Четейки я, виждайки децата как я възприема и въпросите, които задава си мисля – имаме нужда от повече книги като тази. Книги, които насърчават емпатията, приобщаването и разбирането в обществото. Обаче не само за деца … Защото децата много лесно и леко попиват тези ценности (особено по-малките дечица), докато ние възрастните някак много лесно ги забравяме или си затваряме очите за нещата, които не ни харесват…