“Повече от любов”, Радослав Гизгинджиев

От доста време се каня да си взема някоя от книгите на Радослав Гизгинджиев и понеже ми беше трудно да избера коя – се доверих на една препоръка на Анди и си взех “Повече от любов”.

Книгата е меко казано невероятна, но уви думите не ми стигат да опиша точно колко невероятна е тя .. И тук е редно да напиша накратко за какво се разказва в книгата, за да прецените дали ви е интересна. Обаче не мога да напиша “анотация”, защото сюжетът на този роман просто не е за разказване. Тази книга трябва да се изживее! Затова ще ви говоря за чувства, за смисъл, за себе си след тази книга …

Да, не мога да разкажа “анотацията”. Това, което мога да разкажа за книгата е, че Радо Гизгинджиев ни вкарва в живота на няколко човека, които са успяли в някакъв момент да се докоснат до нещо, което не е просто любов .. повече е. В един момент от романа животите на всички герои намират допирната си точка под една или друга форма и се оказва свързани (най-вече от тази “повече от любов”). Самите истории обаче не са основното в този роман. Основното е това, което прави с четящия Радо с книгата “Повече от любов”.

“Повече от любов” е едно пътуване, в което авторът ме хвана за ръка и ме поведе на едно пътуване към себе си. С перце и някак почти неусетно успя да извади на светло всичките ми кошмари, страхове … всичките чудовища, които са се крили някъде дълбоко в душата ми … Имаше моменти, в които се чудех мога ли да се справя с всичко това, с което ме среща Радослав Гизгинджиев … Имаше моменти, в които съм плакала като малко дете … Но Радо не те оставя просто да се сблъскаш с всичко черно, скрито някъде дълбоко. Той е там до теб през цялото пътуване … Превежда те през всичко, за да можеш на края на книгата да излезеш пречистен.

Книгата е написана сурово. Няма нищо, което да е казано меко, внимателно, завоалирано. Не! Радо назовава нещата с истинските им имена и нито за секунда в цялата книга не ни слага розови очила и не ни кара да се чудим дали правилно сме го разбрали. Не! Радо застава и ти казва всичко право в очите, такова какво е – без заобикалки, без двусмислие. Не оставя място за съмнение у читателя, че нещата са това, което са. Няма чудене “дали пък не е нещо друго”. Няма. Колкото и жестоко да звучи на моменти, колкото и сурово и дирекно … колкото и трудно за осмисляне – Радо не спестява нищо. Обаче всичко това – начина, по който пише и всичко, което изкарва от душата на читателя, после ти дава право да повярваш на надеждата, която се прокрадва в някакъв момент. Просто в цялата книга се сблъскваме с жестоки, трудни за преглъщане истини … съскламе се всеки със своите демони и на фона на тази прямота и честност от автора, в края на преживяването читателя вече вярва и на хубавото, което ни показва Радослав Гизгинджиев ☺️

Няма да ви лъжа, книгата е тежка, но си струва да се мине през нея, за да излезеш един нов, прероден човек след края. Аз със сигурност не съм това, което бях преди да я прочета. И за себе си знам, че този роман ме намери в точното време. Време, в което бях натрупала толкова много демони, че вече беше редно да се изправя пред тях и да се справя … да продължа по-чиста, по-лека, повече себе си от когато и да било преди.

Вярвам, че всеки човек в някакъв момент от живота си има нужда да направи това пътуване и затова смело мога да ви кажа – направете го в компанията на “Повече от любов” на Радослав Гизгинджиев. Няма да съжалявате ❤️