Рядко чета резюметата на книгите … Предпочитам да се потапям в историите “на сляпо”, защото така нямам предварителни очаквания и сякаш е по-трудно мога да се разочаровам. Така подходих и със “Смешна история” на Емили Хенри с вярата, че след като е от нея – значи ще е хубав и отпускащ роман ☺️ Е, права бях! “Смешна история” е най-новият роман авторката и съвсем скоро се появи на българския пазар, благодарение на издателство Софтпрес. Сюжета на книгата проследява историята на детската библиотекарка Дафне, която наскоро е била зарязана от годеника си заради най-добрата му приятелка. Сега Дафне споделя апартамент с Майлс. Небрежен и хаотичен, Майлс е пълната противоположност на практичната…

“Финал” е третата книга от поредицата на Стефани Гарбър “Каравал” и честно казано ми става малко мъчно, че приключих с тази шантава игра на име Каравал 🙂 Стефани Гарбър определено умее да изгражда фантастични светове, които да грабнат читателя и да го оставят в техен плен дълго, след като е приключил книгите й. “Всяка история има четири части: начало, среда, почти-край и истински край.” Докато първите два романа от поредицата представят на читателя две различни гледни точки на случващото се – тази на Скарлет в първия и тази на сестра й Донатела (във втория), то третия роман разделя разказа на историята между двете сестри, което, пък, дава много по-широк поглед…

“Убийство в камбанарията” на Хелена Диксън е петата книга в поредицата за Г-жица Ундърхей, но е моята първа среща с въпросната госпожица ☺️ Хубавото на поредицата е, че въпреки че е препоръчително да се чете последователно (за да проследи читателя развитието на героите), може да бъде четена и като отдени истории. Това е и причината да посегна смело директно към петата книга, която да ми покаже дали поредицата ще е моята. Ами … моята е. Не само заради историята, времето и мястото, където се развива сюжета, но и заради точния момент, в който я прочетох (за което – специални благодарности на Любо, че ме нацели толкова добре с тази книга…

Поредната книга, след която ми трябва време да осъзная какво се е случило с мен след прочита й. “Нашето вечно утре” ме грабна още с първия ред и не ме пусна, докато не дочетох (а и след това). С всичките емоции, които предизвика у мен, историята буквално премина през мен като торнадо, оставяща ме да се чудя какво ми се е случило. Това не е една типична щастлива любовна история. Не! Историята в “Нашето вечно утре” е невероятно тъжна и на моменти чак болезнено истинска и изпълнена с много истински емоции. Книга, която ми се струва не възможно да остави читателя безразличен… Животът на човека се състоеше от изборите, които…

Не знам от къде да започна, когато говоря за “Трето царство”. Може би с това, че познавам Костадина Костова, чух и прочетох всичко хубаво, което се каза и написа за романа и подходих към него както с изключително високи очаквания, така и с много страх дали няма да остана разочарована и как ще призная пред човек, когото толкова харесвам, че не съм харесала първата му книга. Мисля, че това беше и причината да отлагам прочитането на “Трето царство” толкова много – повече от 9 месеца след излизането му от печат и получаването на моето си копие (с автограф ☺️). Сега само съжалявам, че не съм се докоснала по-рано до това…

Какъв край само! Знам, че е странно да започна ревюто с края на книгата, но … леле! След всичко, случило се в “БезДушни”, просто нямам търпение четвъртата (последна?) книга да излезе на български (намигване към Orange books ☺️) Шустърман е майстор на създаването на невероятно заплетени и интересни истории. Мисълта, вложена в темпото и сложността на книгата, е невероятна. Във всяка от трите книги всичко е точно на мястото си. Няма нищо излишно. Всеки малък детайл, всяко малко нещо, което се разкрива, е на съответното си място, защото е важно и от значение за цялостната картина. “БезДушни” (също както и “НеЦели”) започва точно там, където свършва предходната книга от поредицата…

„Всяка нощ сънища ме обгръщат. Опитвам да остана будна, за да видя откъде идват, но винаги се унасям…” “Моите сънища” на Ефи Лада е едно своеобразно бижу, което е трудно човек да подмине. Видях я още на Панаира на книгата в края на май и още с корицата си ме плени. След като разгледах и прочетох цялата книга, вече съм безнадеждно влюбена в нея. Книгата е своеобразна разходка из сънищата и мечтите на момичето от корицата, но говори много повече с картините, които пленяват от страниците, отколкото с текста. Не, че текста е лош или нещо, просто илюстрациите казват толкова много, колкото трудно може да бъде описано с думи. Историята,…