мама чете

  • В СВЕТА НА КНИГИТЕ,  мама чете

    “Наричаха я Грейс” – Маргарет Атууд

    Не бях чела нищо на Маргарет Атууд докато не хванах “Наричаха я Грейс”. Не знам дали точно тази книга е най-добрия избор за първа среща с писателката 😀 Всички мои познати споделят, че е много различна от всичко друго, което са чели на Атууд, тааа да 😀 Да си призная и много се чудех дали изобщо да я чета точно поради всички шантави мнения на хората около мен, но се радвам, че все пак я прочетох. Започна ми трудно. Изобщо липсата на пряка реч е доста стряскаща, още като го погледнеш листа пълен с букви от край до край, почти без никакви празни местенца (като да си поемеш въздух). Овен…

  • В СВЕТА НА КНИГИТЕ,  мама чете

    …не всички хора са добри и не всички са лоши. Ние влизаме и излизаме от тъмнината и светлината през целия си живот…

    Първият ми досег до анти утопиите на Нийл Шустърман беше с поредицата Косачи. Още тогава се влюбих в начина му на писане (и страхотния превод на Гергана Минкова). Точно по тази причина веднага щом разбрах, че Orange books ще издават и друга негова поредица – бях сигурна, че ще я прочета. И въпреки, че познавах вече начинът му на писане, изобщо не бях готова за тази книга. Дори не съм сигурна какво очаквах от този роман на Шустърман, но със сигурност не беше това. И тук трябваше на кратко да ви разкажа за какво става въпрос в книгата. Писах, трих, писах и пак трих … И сякаш анотацията казва едновременно…

  • мама чете

    Фуриите на Маделин Ру

    Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много. Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението…. Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах…

  • мама чете

    Обичате ли загадки и заплетени случаи за разкриване?

    Кой не обича да влиза в ролята на детектив и да разрешава заплетени случаи на кражби, измами и дори … убийства? Със сигурност в нашето семейсвто обичаме детективските загадки. Не само децата се забавляват със случаите на детектив Пиер на издателство Миранда. Ние с баща им също обичаме да им правим компания в разрешаването на “заплетените” случаи. Съвсем различно е, обаче, когато вече случаите наистина станат заплетени и някак като за по-големи 😁 Благодарение на Тим Дедопулос и неговите “Детективски загадки”, преживяването за 16г.+ (хаха, влизам в категорията, защото няма горна възраст 😁) вече е съвсем различно и увличащо. Самата книга е джобен формат – супер удобна за на път,…

  • мама чете

    “Той искаше да стигне до всеки човек на света, докато тя отчаяно се опитваше да стигне до себе си.”

    Историята и световното наследство, с което разполагаме днес винаги са ме омайвали. Винаги съм искала да знам повече и повече за това, което е било преди нас. Който ме познава знае, че обожавам също изключително много приказките и фентъзито като литературен жанр. „Порцелановата кукла“ съчетава най-доброто от два жанра, като вгражда завладяваща приказка в майсторски проучен магично-исторически разказ. Тази книга беше невероятно завладяваща, от корицата, през описанията, диалозите, та дори до начина, по който авторката евплела някои типично руски думи в цялото произведение, за да покаже на читателя малко повече от тази култура и манталитета, който идва с нея. Бях искрено очарована не само от множеството сложни и преплетени сюжетни…

  • мама чете

    “Честно казано” – прозорец в света на глухите

    Има книги, които се насилваш да прочетеш, защото са толкова безлични и безинтересни, че се чудиш защо си го причиняваш. Има и такива, които прочиташ, но почти веднага след като затвориш корицата, забравяш за какво е ставало въпрос вътре. Има, обаче, и другият вид книги. Тези, които те грабват ! Тези, които остават в съзнанието ти дълго, след като си приключил с четенето им. Точно такава книга е и “Честно казано” на Сара Нович, която достига до българския читател благодарение на издателство Лемур! Сара Нович не пише леки, развлекателни книги. Тя директно фокусира погледа на читателя върху наболели, сериозни теми. Теми, за които предпочитаме да си затваряме очите, щом “не…

  • мама чете

    Струваше ми се важно да продължавам да вървя, но краката ми бяха вдървени от шока …

    Последната книга, която прочетох точно преди Коледа е “Момиче на Война” на Сара Нович, която излиза на българският пазар под логото на издателство Лемур. Признавам сиз че първоначално нямах идея каква е основната тема. Габна ме изключително красивата корица. След като я прочетох, обаче, мога смело да заявя, че книгата, е, меко казано, зашеметяваща. За разлика от повечето книги на тема война. които излязоха през последните 2-3 години, тази не е посветена на Първат или Втората световна война, а на една друга, за която сякаш няма достатъчно гласност, война. Война, която е много по-близка до нас, а именно тази в бивша Югославия, с която започва разпада на голямата Балканска държава.…

  • важните неща,  мама чете

    Истината е,че няма ЕДИНСТВЕН правилен начин за отглеждане на деца!

    Съвсем случайно попаднах на книгата на Кристина Кузмич – “Дръж се!”. Признавам си – бях я виждала по книжарниците и ми привлече погледа с интересната и забавна корица, но не ми се беше отдавал шанс да я прелистя. Този шанс ми даде Веси, която в продължение на седмица споделяше различни цитати от книгата (кой от кой по-забавни и мотивиращи). Истината е, че въпреки цитатите, нямах представа на какво четиво ще попадна, когато я отворих за първи път. Признавам си искрено и, че преди да започна да чета книгата, нямах представа коя е Кристина Кузмич. Обаче в момента, в който прочетох първите няколко страници, ми се прииска да разбера повече за…

  • мама чете

    Домът ти е там, където ти казват довиждане, когато си тръгваш. А това значи, че ще ти кажат и здравей, когато се върнеш.

    Много ми е трудно да пиша за Дом на Камелия Кучер. И не защото е лоша книга, а напротив – защото е най-добрата книга за възрастни, до която имах възможността да се докосна през тази така странна и особена година. Имах късмета да се запозная лично с Камелия Кучер и да се влюбя в книгата, чрез думите и емоцията на писателката, още преди да успея да се докосна до романа. И въпреки че с литературния клуб Книжна мама (благодарение на който се запознах и с Камелия) взехме решение през ноември да четем Сън (третата й книга), още в момента, в който Камелия сподели какво стои зад Дом като усещане и…

  • мама чете

    Като след прерийния пожар – изглежда, че е краят на света… Но след изгарянето почвата е по-богата и могат да израстат нови неща…

    За тази книга не мога да НЕ напиша нищо. Още съм като в някакъв особен сън и сякаш не съм напълно излязла от книгата … или пък тя не е излязла от мен … Точното усещане след края й е – сякаш някой ме е хванал, размятал ме е из стаята, след което ме е оставил кротко и спокойно върху дивана. Съзнанието ми е като в сън – зашеметено и развълнувано. Книгата е особена … Има няколко основни персонажа и начина, по който са представени го прави трудно да си избера един или двама, които да ми бъдат фаворити. Във всеки има човещина, любов, гняв … всеки прави грешки, всеки…