мама чете
-
Обещанието на дракона
След като прочетох “Шест алени жерава” за 2 дни, нямах търпение да продължа с втората книга от поредицата – “Обещанието на дракона”, която е и финалът на поредицата за принцеса Шиори. Във втората книга проклятието върху Шиори и нейните братя вече е развалено, но това не означава, че приключенията на принцесата са приключили. След като на смъртното легло на мащехата си, Шиори дава обещание да върне драконовата перла, която Рейкяма има, на законния й собственик, младата принцеса се отправя на едно опасно приключение. Приключение, в което тя трябва да отиде до кралството на драконите (и да излезе жива от там), да се справи с всички крадци, които копнеят да вземат…
-
Шест алени жерава
Ако сте сравнително редовни посетители на този блог, може би вече сте съвсем наясно, че истински обожавам романите от фентъзи жанра. С някаква невероятна лекота те подхранват въображението ми и ми позволяват да избягам от ежедневието и емоционалното натоварване на всеки ден. А усещането съм толкова пленена от историята, че да ми е трудно да разпозная минаващото в четене време (усещане сякаш всъщност живея в книгата, а не в заобикалящата ме реалност), е уникално! Точно така се почувствах и докато четях книгите от “Шест алени жерава” на Елизабет Лим (издават Noble Star Books). Поредицата “Шест алени жерава” е първата, която ме среща с авторката, но определено няма да е последната.…
-
Шах и мат – Али Хейзълуд
Да си призная честно Али Хейзълууд не е от авторите, които мога да кажа че истински харесвам и следя. Някак случайно (може би покрай много шум в социалните медии) попаднах на “Хипотеза за любов” и ми допадна до толкова, че не ме разочарова. Хареса ми колко лека и ненатоварваща беше (защото точно тогава търсех начин да изляза от друга доста тежка и замисляща книга). Хареса ми stem елемента, който в някаква степен дори ме накара да проверя истинността на някои неща ☺️ Не беше лоша като цяло. Когато прочетох следващата обаче (Love On the Brain) някак си ми дойде като повторение на предишната. Или не точно повторение, но … не…
-
Книгите, с които ще запомним 2023 г.
Новата година започна преди почти месец, но магията на книгите, които прочетох през изминалата 2023-та все още витае наоколо и изпълва съзнанието ми. Определено помня книгите, които направиха миналата година специална, както и тези, който ме накараха да съжалявам за загубеното време 😁 Мда, има и такива книги. И с всяка следваща година някак си съм все по-малко склонна да давам шанс на нещо, което ме мъчи, докато го чета. Има толкова много книги, които да заслужават и без друго малкото ми време … И така. За себе си знам със сигурност, че запомням с хубаво 2023-та година, благодарение на поредицата “Къщата на Фуриите”, “Кари Скоро се завръща”, “Чета те…
-
Ще успееш ли да разрешиш мистерията?
Помните ли книгите-игри от едно време? Обожавах ги! Имам един цял рафт в библиотеката, в Търново при баща ми, само с такива. Направо си умирах от кеф и любопитство какво ще се случи при следващото решение, което вземах в течение на четене на книгата. Хем четеш книга и един цял необятен свят се разкрива пред теб. Хем в същото време имаш силата и възможността да диктуваш как ще се развие историята. Просто приказно! Мъчно ми беше, че някак отшумяха този тип книги, но съм щастлива, че пазя своите и съм ги нагласила за децата, когато станат достатъчно големи. Все още са малки обаче и не съм им ги показвала. НО!…
-
Не тук и не сега
Аз наистина не знам откъде да започна като говоря за “Не тук и не сега” на Джилиан Макалистър (издателство Бениториал). За последните 3-4 години не са много книгите, които съм хващала и не съм пускала, докато не прочета до край … за максимум 3 дни, защото трябва и да се спи все пак (трябва ли?!). В момента дори с сещам само за 2 – “Тайните убежища” на Жером Лубри (издават Ентусиаст) и “Порцелановата кукла” на Кристен Лъш (която ми беше и първата среща с книгите на издателство Бениториъл). Та, “Не тук и не сега” я Започнах една вечер и четох цялата вечер, като в 12 вече реших, че ще е…
-
“Онова, което умира, никога не си отива. Остава, цялото, в малките неща.”
Изобщо не бях емоционално подготвена за това, което получих от тази книга. Очаквах някакво леко романче, с което да си почине мозъкът ми от другите книги, които прочетох последно време, а то се оказа … бърррр! В “Мъртвите романтици” е особена, и по шантав начин прекрасна книга за жена, която успява да намери своя път през мъката и тъгата по загубата на близък човек. Флорънс Дей е писател в сянка, който се бори да завърши своят последна книга като писател в сянка за една от най-известните автори на романтични романи. След като ужасна раздяла с “любовта на живота й”, обаче, че вече не вярва в любовта изобщо. Когато баща й…
-
“Наричаха я Грейс” – Маргарет Атууд
Не бях чела нищо на Маргарет Атууд докато не хванах “Наричаха я Грейс”. Не знам дали точно тази книга е най-добрия избор за първа среща с писателката 😀 Всички мои познати споделят, че е много различна от всичко друго, което са чели на Атууд, тааа да 😀 Да си призная и много се чудех дали изобщо да я чета точно поради всички шантави мнения на хората около мен, но се радвам, че все пак я прочетох. Започна ми трудно. Изобщо липсата на пряка реч е доста стряскаща, още като го погледнеш листа пълен с букви от край до край, почти без никакви празни местенца (като да си поемеш въздух). Овен…
-
…не всички хора са добри и не всички са лоши. Ние влизаме и излизаме от тъмнината и светлината през целия си живот…
Първият ми досег до анти утопиите на Нийл Шустърман беше с поредицата Косачи. Още тогава се влюбих в начина му на писане (и страхотния превод на Гергана Минкова). Точно по тази причина веднага щом разбрах, че Orange books ще издават и друга негова поредица – бях сигурна, че ще я прочета. И въпреки, че познавах вече начинът му на писане, изобщо не бях готова за тази книга. Дори не съм сигурна какво очаквах от този роман на Шустърман, но със сигурност не беше това. И тук трябваше на кратко да ви разкажа за какво става въпрос в книгата. Писах, трих, писах и пак трих … И сякаш анотацията казва едновременно…
-
Фуриите на Маделин Ру
Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много. Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението…. Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах…
