-
Не е лично
Днес искам да ви споделя нещо, до което стигнах в огромна степен благодарение на мястото, където работя в момента и хората, с които работя там .. Нещо, което много лесно може да бъде приложено и към това да си родител и вече запозва да ми помага да се справям с емоциите и състоянията на децата … Не е лично! Константин, който ляга на пода и започва да се тръшка, само за да види дали ще реагирам и … как ще го направя, ако се случи. Алексанра, която решава да удари брант си, защото й е взел моливът от ръцете, толчно когато е “правила най-красивата част от рисунката”. Дори “Няма да…
-
Емпатията е ключът!
Не веднъж съм споделяла колко много се старая да помагам на децата да разпознаят, опознаят и разберат своите емоции и да намерят начин да се справят с всяка една от тях. Разбира се, книгите, до които се докосваме помагат в огромна степен в това ми начинатие. Разговорите след всеки прочит – също. Срещата ни с една конкретна детска книга, обаче, ми подаде “липсващото парче от пъзела”, ако мога да се изразя по този начин. “Опашати непознати” е дебютната книга на Събина Георгиева и издателство Меченосец. Срещата ми с нея беше мнооого по-различна, отколкото си я представях. Истината е, че това е книга, чията корица харесах изключително много. Това, заедно с…
-
Елена Мелемова за грижата за кожата, възпитанието на такава грижа у децата и нейните лични хитринки за красота
Преди време Ви представих Елена Мелемова. Предвид това, колко много използват моите деца Дермакс, реших отново да се свържа с Ели. Интересно ми беше да разбера как един човек, тясно свързан с конкретен козметичен бранд, възпитава децата си на тема козметика. А и ми беше любопитно да разбера какви са нейните лични хитринки за сияйна кожа, хихи. Та, днес отново си говорим с Ели Мелемова: Привет отново, Ели. Първо искам да ти благодаря за отзивчивостта, с която откликваш на всичките ми покани за разговор. Днес ми се иска да си поговорим за семейството, децата и ако е удобно – за някои твои лични хитринки в грижата за кожата. Имаш три…
-
За душата, която мечтае, няма нищо невъзможно!
След шоковото пропадане в края на миналата година, тази започнах с много вълнение и въодушевление, както и с решимостта 2022-ра да бъде моята година. Под моята имам предвид, не само да преследвам мечтите си, но и да се обърна повече навътре съм себе си; да се намеря и да си помогна повече да не се губя така, както в края на 2021-ва. Както се досещате, просто да вземеш някакво решение, не променя нещата. Трябват си действия. За щастие, след като се заредих положително от изкараното време с децата, сестра ми и племенниците, имах първите три дни от годината, за да се позамисля и (най-малкото) да опитам да направя план за…
-
Гледай си в краката, Хана!
След като вече всички у дома обикнахме първите две книги на съвсем младото издателство Каничка букс, нямаше вариант да не се сдобием и с третата! “Гледай си в краката, Хана!” – едно истинско бижу, до което съм щастлива, че децата ми могат да се докоснат. Алекс и Коко се влюбиха в прекрасните илюстрации още от първия миг, в който я видяха. Мисля, че я разглеждаха целия ден, когато я получихме и вече не си спомням колко пъти я четохме. Историята на книгата се върти около хилядите щуротии, които прави Хана и … И възрастните, които често не харесват нейните игри, поради което се опитват да й наложат правила. Правила, моите…
-
Подаръци с мисия и в подкрепа на малкия бизнес и българските творци
През изминалите две години имах късмета и щастието да се запозная с различни хора, опитващи се да създават и поддържат собствен бизнес в България, предлагайки качествени продукти на потребителя. Благодарение на някои от тях, видях отблизо колко трудно е да правиш бизнес в условията тук, особено на фона на Ковид 19 … Малко или много всичко това промени начинът ми на мислене и подаръците, които избирам за близките си хора. И тъй като коледните празници са все по-близо, ако вие все още не сте предвидили подаръци за всички близки, ето няколко идеи за подарък в подкрепа на малкия бизнес 😊 Защото и мама е човек … Както вероятно се досещате,…
-
Да си смел не означава да не изпитваш страх …
Сигурно няма човек, който да не се е страхувал като малък от тъмното, от чудовище под леглото (Турбалан беше на мода, когато аз бях малка) или дори от бури и гръмотевици. Повечето от тези детски страхове, разбира се, се израстват с времето. Знанието и разбирането за нещата, обаче, не винаги прави по-лесно справянето със страха в момента, в който той вече ни е завладял (и това важи не само за децата). Понякога, когато страховете продължават да тормозят съзнанието (или това е, което наблюдавам при моите деца), това обикновено води до липса на кураж и вяра, че могат да се справят с тези страхове. В тези моменти, съм разбрала за себе…
-
Когато правиш добро, дори да е малко, никога не е напразно
Приказките у дома никога не са били просто средство за приспиване на децата или начин да уплътним времето … Приказките винаги са били полет на съзнанието и въображението. Учител, който не просто да покаже на децата (а и да припомни на мен), че доброто и искрено сърце може да преобърне планини, но и пътешествие сред фантастични и непознати светове. Пътешествие, което ни дава шанс да опознаем необятната вселена на различните обичаи и култури, не само на Европа, но и на целия свят. И докато аз, като възрастен, имам някаква представа за света и културата на Древния изток, да видя как децата се срещат за първи път с неговата магия, беше…
-
..естественото му любопитство към света го подтиквало да задава въпроси..
Не знам дали съм ви споменавала за невероятното любопитство на Александра. Предполагам всички деца са любопитни и от един момент нататък постоянно задават въпроси. На една част от въпросите на Александра обаче, дори нямам отговор. В подобна ситуация попаднах, когато (четейки отново поредицата “Малки хора, големи мечти” на издателство Таймлайнс) Александра започна да разпита повече за мечтателката Амелия Еаърхарт. Колкото и да ми е неудобно – знам много малко за Амелия, за живота й и за нея като личност. По тази причина и въпросите на Алекс ме намериха неподготвена. Тогава си дадох сметка, че може би вече малкото ми момиче изобщо не е толкова малко. Извадих добре скритата поредица “Кратки…
-
Малките – ГОЛЕМИ неща от живота
Тази събота, след като излязох от банята ги видях ето така … На пръв поглед – нищо особено, ще си каже някой .. Не знам от възрастта ли или от какво, но сякаш ставам все по-сантиментална и с всеки изминаващ ден си давам сметка, че именно малки моменти като този са (всъщност) големите неща, за които живеем. Като съботните ни пътувания и традицията да обядваме, седнали в отворения багажник на колата по време на тези кратки бягства от столицата. Като правенето на палачинки в неделя сутрин – децата, подскачащи около баща си (понеже у дома прекрасният ми съпруг прави неделните палачинки) и питащи “Готови ли са вече?” и “Кога ще…
