Вече споделях за първата книга от поредицата за младата вещица Айви Нют, която съвсем уютно се настани у дома като щура приятелка на Александра. Със завършването на училище, наред и със списъкът със задължителни книги след 1-ви клас, прочитането на втората малко се отложи във времето. Не толкова защото е изчела целия списък с книги за лятото, колкото че не й бяха толкова интересни, колкото тези, разказващи за вещици, магии и мачиески училища 😁 Бяхме се разбрали, че не е нужно да прочете всичко, а да си избере само три книги, които да изчете от начало до край. Покрай задължителните неща, обаче, някак приятните, свързани с четенето, сякаш останаха настрана.…

“Убийство в камбанарията” на Хелена Диксън е петата книга в поредицата за Г-жица Ундърхей, но е моята първа среща с въпросната госпожица ☺️ Хубавото на поредицата е, че въпреки че е препоръчително да се чете последователно (за да проследи читателя развитието на героите), може да бъде четена и като отдени истории. Това е и причината да посегна смело директно към петата книга, която да ми покаже дали поредицата ще е моята. Ами … моята е. Не само заради историята, времето и мястото, където се развива сюжета, но и заради точния момент, в който я прочетох (за което – специални благодарности на Любо, че ме нацели толкова добре с тази книга…

Поредната книга, след която ми трябва време да осъзная какво се е случило с мен след прочита й. “Нашето вечно утре” ме грабна още с първия ред и не ме пусна, докато не дочетох (а и след това). С всичките емоции, които предизвика у мен, историята буквално премина през мен като торнадо, оставяща ме да се чудя какво ми се е случило. Това не е една типична щастлива любовна история. Не! Историята в “Нашето вечно утре” е невероятно тъжна и на моменти чак болезнено истинска и изпълнена с много истински емоции. Книга, която ми се струва не възможно да остави читателя безразличен… Животът на човека се състоеше от изборите, които…