“Джаз досиета”, Фиона Вийч Смит

В това време на годината, когато всичко, за което си мечтая е чаша топъл чай и хубава книга, няма по-добър избор от една уютна мистерия. Дори си спомням, че писах на Любо от издателсво Софтпрес, да го питам няма ли да ни зарадват с някоя уютна мистерия тази есен. След като ми писа “разбира се” , вече нямах търпение да видя какво са ни подготвили.

Признавам си, не бях подготвена за толкова красива книга, която освен мистерия, да се базира на световната история и толкова увлекателно да ме въвлече в света след втората световна война. “Джаз досиета” на Фиона Вийч Смит е първата книга от поредицата „Разследванията на Попи Денби“.

В първия роман се запознаваме с главната героиня – Попи Денби, която, на пук на времето, в което живее, си позволява да мечтае за кариера в журналистиката.

Попи е поканена в Лондон, за да работи като компаньонка на леля си Дот –  популярна актриса и суфражетка, пострадала в сблъсъци с полицията, но запазила приключенския си дух.  Дот насърчава Попи да се бори за работата, която желае, в края на краищата, това е, за което и тя самата, заедн с  приятелките ѝ са се борили някога. Подкрепата не ляля й отвежда Попи до издателството на вестник “Дейли Глоуб”, където младата жена започва работа като асистентка на главния редактор. Още в първия й работен ден, обаче, един от старшите репортери умира и Попи трябва сама да довърши материала, по който е работил. Какво точно е разследвал журналистът и дали смъртта му е случайност, обаче са въпроси, които младата девойка започва да си задава в процеса на подготовка на статията за вестника. Въпросите я отвеждат до трагичната история на две суфражетки и я изправят пред мъже с власт, готови на всичко, за да прикрият следите си.

Благодарение на новите си приятели (не само от вестника, но и такива, с които Попи се запознава покрай работата си) младата журналистка се впуска в пъстрия Лондон от 20-те – град на джаз барове и джаз досиета, в които може би се крие повече, отколкото личи на пръв поглед. Дали обаче Попи ще  успее да разкрие какво се случва и защо, преди някой друг да е пострадал? Оставям на вас да разберете, когато прочетете романа 🙂

С огромно удоволствие се насладих на този уютен роман. Имаше мистерия, но имаше и доста история. Ретроспекциите към 1913 г. и всички препратки към движението на суфражетките (тази дума ми беше нова, но информацията за движението ми беше изключително интересна, та си потърсих допълнителна, след като прочетох романа), тъй като това е толкова завладяващ период в историята. Момента, в който жените са надали глас, за да можем ние-жените днес да имаме право да гласуваме (заедно с още други права). Харесва ми как борбите, през които минават жените, а на места и все още преминават, са вплетени в историята на романа. Авторката признава в бележките към романа, че е променила съвсем леко хронологията на реалните събития, но това изобщо не влияе на историята; толкова истинност и правдоподобност има в романа, че му се насладих с огромно удоволствие.

Историята е много добре написана и перфектно пресъздава усещането за двайсетте години в Лондон, когато войната е свършила и промяната е била във въздуха. Това в комбинация с уютната мистерия, нарежда романа сред любимите ми четива за този сезон 🙂