-
Пътят на подправките, Мая Ибрахим
От доста време на шкафа ми с TBR книгите и съм супер щастлива, че най-накрая прочетох книгата, благодарение на леко побутване от литературния клуб на Краси (където ни е книга на месеца). Отново не бях чела нищо за книгата и нямах представа с какво ще се сблъскам между страниците й. И отново останах впечатлена 😊 Единственият недостатък от това, че нямах идея с какво си имам работа е, че книгата се оказа първа от трилогия. Трилогия, която все още не е написана и сега ще тръпна в нетърпение за излизането на следващите две книги (втората е планирана за ноември тази година да излезе на английски, и догодина на български ..…
-
Смешна история, Емили Хенри
Рядко чета резюметата на книгите … Предпочитам да се потапям в историите “на сляпо”, защото така нямам предварителни очаквания и сякаш е по-трудно мога да се разочаровам. Така подходих и със “Смешна история” на Емили Хенри с вярата, че след като е от нея – значи ще е хубав и отпускащ роман ☺️ Е, права бях! “Смешна история” е най-новият роман авторката и съвсем скоро се появи на българския пазар, благодарение на издателство Софтпрес. Сюжета на книгата проследява историята на детската библиотекарка Дафне, която наскоро е била зарязана от годеника си заради най-добрата му приятелка. Сега Дафне споделя апартамент с Майлс. Небрежен и хаотичен, Майлс е пълната противоположност на практичната…
-
Финал, Стефани Гарбър
“Финал” е третата книга от поредицата на Стефани Гарбър “Каравал” и честно казано ми става малко мъчно, че приключих с тази шантава игра на име Каравал 🙂 Стефани Гарбър определено умее да изгражда фантастични светове, които да грабнат читателя и да го оставят в техен плен дълго, след като е приключил книгите й. “Всяка история има четири части: начало, среда, почти-край и истински край.” Докато първите два романа от поредицата представят на читателя две различни гледни точки на случващото се – тази на Скарлет в първия и тази на сестра й Донатела (във втория), то третия роман разделя разказа на историята между двете сестри, което, пък, дава много по-широк поглед…
-
Айви Нют и крадецът на време, Дерек Кейлти
Вече споделях за първата книга от поредицата за младата вещица Айви Нют, която съвсем уютно се настани у дома като щура приятелка на Александра. Със завършването на училище, наред и със списъкът със задължителни книги след 1-ви клас, прочитането на втората малко се отложи във времето. Не толкова защото е изчела целия списък с книги за лятото, колкото че не й бяха толкова интересни, колкото тези, разказващи за вещици, магии и мачиески училища 😁 Бяхме се разбрали, че не е нужно да прочете всичко, а да си избере само три книги, които да изчете от начало до край. Покрай задължителните неща, обаче, някак приятните, свързани с четенето, сякаш останаха настрана.…
-
Убийство в камбанарията, Хелена Диксън
“Убийство в камбанарията” на Хелена Диксън е петата книга в поредицата за Г-жица Ундърхей, но е моята първа среща с въпросната госпожица ☺️ Хубавото на поредицата е, че въпреки че е препоръчително да се чете последователно (за да проследи читателя развитието на героите), може да бъде четена и като отдени истории. Това е и причината да посегна смело директно към петата книга, която да ми покаже дали поредицата ще е моята. Ами … моята е. Не само заради историята, времето и мястото, където се развива сюжета, но и заради точния момент, в който я прочетох (за което – специални благодарности на Любо, че ме нацели толкова добре с тази книга…
-
“Нашето вечно утре”, Габриел Зевин
Поредната книга, след която ми трябва време да осъзная какво се е случило с мен след прочита й. “Нашето вечно утре” ме грабна още с първия ред и не ме пусна, докато не дочетох (а и след това). С всичките емоции, които предизвика у мен, историята буквално премина през мен като торнадо, оставяща ме да се чудя какво ми се е случило. Това не е една типична щастлива любовна история. Не! Историята в “Нашето вечно утре” е невероятно тъжна и на моменти чак болезнено истинска и изпълнена с много истински емоции. Книга, която ми се струва не възможно да остави читателя безразличен… Животът на човека се състоеше от изборите, които…
-
Легендата, Стефани Гарбър
“Каравал” ме погълна изцяло. Магията. Романтиката. Смелостта и дързостта, които се изискваха, за да се мине през Каравал-а. Самият “Каравал” като игра, като идея, като усещане. Много харесах книгата и нямах търпение да се потопя отново в света, който Стефани Гарбър създава. Затова и толкова бързо се гмурнах във втората книга – “Легендата”. Докато в “Каравал” основния фокус е върху Скарлет, то “Легендата” вече е фокусирана върху по-малката сестра – Донатела (на галено – Тела). След като се е потопила в магическия свят на Каравал, във втората книга Донатела Драгна най-накрая е избягала от баща си и е спасила сестра си от един уреден брак. Въпреки голямата победа (над баща…
-
“Нишка”, Виктория Бешлийска
Харесвам книгите на Виктория Бешлийска. Харесва ми не само българщината в тях и любовта към българското, която струи от страниците на нейните книги. Харесва ми най-вече, че не могат да оставят читателя безпристрастен. И Глина, и Сърце са книги, които силно ме разтърсиха и успяха да ме накарат не просто да ги прочета, а да ги усетя със сърцето си. При така високо вдигната летва, очакванията към третия роман на невероятната ни българска писателка неминуемо, дори в някаква степен и подсъзнателно, стават доста големи. Виктория Бешлийска, обаче не просто ги достигна. Нишка дори надскочи всичко, което си мислех че ще открия на страниците на романа. Историята в романа преплита съдбите…
-
“Лятото, когато се научих да летя”, Ясминка Петрович
Имам книгата в библиотеката си от известно време, но не ми се искаше да прелетя през нея. Анотацията е такава, че нямаше как да я хвана в момент, в който не се чувствам готова да й отделя вниманието, което заслужава. Ето, че моментът дойде и нямам търпение да ви споделя повече за “Лятото, когато се научих да летя” на хърватския писател Ясминка Петрович (в България излиза благодарение на любимите ми Таймлайнс ❤️). Романът ни представя историята на лятната ваканция на дванадесет-годишната София, живееща в Белград, която отива заедно с баба си на хърватския остров Хвар. Хвар е родното място на бабата на София и отивайки там, двете трябва да изкарат…
-
“Трето царство”, Костадина Костова
Не знам от къде да започна, когато говоря за “Трето царство”. Може би с това, че познавам Костадина Костова, чух и прочетох всичко хубаво, което се каза и написа за романа и подходих към него както с изключително високи очаквания, така и с много страх дали няма да остана разочарована и как ще призная пред човек, когото толкова харесвам, че не съм харесала първата му книга. Мисля, че това беше и причината да отлагам прочитането на “Трето царство” толкова много – повече от 9 месеца след излизането му от печат и получаването на моето си копие (с автограф ☺️). Сега само съжалявам, че не съм се докоснала по-рано до това…
