Корона за княгинята, Ангелина Ангелова

Още когато прочетох “Благородството задължава” с повече от година закъснение след като романът излезе на българския пазар, си обещах, че следващия роман на Ангелина Ангелова ще го прочета ведага. В същото време, Ани прави невероятен скок и сама си вдига летвата невероятно високо с “Благородството задължава”. Нещо, което предизвиква чуденето – възможно ли е да надскочи себе се и има ли изобщо къде по-високо да се качи. Ами … имало е! “Корона за княгинята” е роман, който поставя нови висини за достигане от прекрасната ни българска авторка. И за разлика от предишните й романи, освен че действието на този се развива в България, целия роман е посветен на българското с една особено докосваща нока на гордост, която Ани влива у читателя изключително внимателно и неусетно.

Новият роман на Ани ни пренася в току що освободената от турско робство България, където  проследяваме едно по-различно приключение, в което се впускат главните герои – Вихра и Константин. Вихра, защото на пук на времето и предразсъдъците към жените – решава да следва мечтите си. А Константин, защото няма избор – понеже у е дадена задача от княза, която трябва да изпълни.

Двамата тръгват по следите на една позабравена царска дъщеря и легендата за нея, на която Вихра попада съвсем случайно, докато учи в Рим. Кера Тамара е дъщеря на цар Иван Александър и на царица Теодора. Сестра е на Иван Шишман и на Иван Страцимир и се останала в историята ни (а и в произведението на Ангелина Анелова) като принцесата, която се жертва да стане съпруга на турския султан, за да запази поне още мъничко народа и страната си ..

Толкова много има в този нов роман, че въпреки че някои го определят като исторически, други като любовен, за мен той е толкова много повече … той е история и романтика, да. Но той е и мистицизъм с трилър елементи. Той е магия! Магията на Ани да разказва истории по толкова вълшебен начин, че да пренесе читателя във времето, в което се развива и да го направи съпричастен с героите. Треперих с Вихра и Константин, вълнувах се с тях, плаках и се смях … Може би няма емоция, през която да не минах с този роман. И основната е … гордост!❤️

Гордост, защото имаме достойно минало, което е важно да не забравяме. Но и гордост, защото днес имаме автори като Ани, Диди, Виктория Бшлийска и Захари Карабашлиев, които обличат в думи толкова много емоции, че е невъзможно човек да не се качи на този ролъркостър и после смело да каже – да, тези хора, които пишат толкова красиво и емоционално, са българи ❤️