Мисля си, че едва ли има дете, което да има брат или сестра и да не ревнува в някакъв момент вниманието на родителите си. Може би особено трудно е справянето с тази ревност за първото, защото то е било център на внимание за някакво време и не е имало никой, с когото да трябвало да го дели. Второто , третото … те се раждат в среда, в която вече присъства някой и делят вниманието на мама и тати (и всички останали) помежду си. Но за първородното дете това сякаш е различно … И имайки предвид това, често си мисля и се питам как да направя така, че всяко от децата…

Да бъдеш майка, и родител изобщо, е трудно. И в днешно време с достъпа до толкова много информация, в главата ми често крещи въпросът – Достатъчно добра майка ли съм?! Има толкова много книги и информация за отглеждането на деца и съветите са толкова много и различни: Бъди строга! Бъди по-отстъпваща! Не гушкайте децата, защото после ще е трудно да ги отделите от себе си! Не се карайте, защото малкото дете не трябва да си ляга разплакано. Не правете това .. не правете онова! И как да бъда щастлива майка в целия този хаос и лутане измежду съвети на книги и други майки?! Ами ето моето решение – действам така,…