-
Малкото ни бягство от голямата София
Както обещах – ще споделя повече информация за почивката ни през изминалия уикенд на Боровец. Както вероятно знаете, имаме си традиция и се стараем всяка свободна събота да си правим малки разходки около София с децата. Така неусетно у децата започва да се заражда очакване и любопитство къде ли ще идем “тази събота”. Покрай цялото Ковид затваряне и някакви лични неща в нашето семейство, тези “разходки” малко се поразредиха и не се случваха всяка събота. Или поне не по начина, по който бяха замислени. Но въпреки това, не сме се отказали от тази малко семейна традиция. Може би именно по тази причина, когато решихме да “избягаме” за един цял уикенд,…
-
Малките – ГОЛЕМИ неща от живота
Тази събота, след като излязох от банята ги видях ето така … На пръв поглед – нищо особено, ще си каже някой .. Не знам от възрастта ли или от какво, но сякаш ставам все по-сантиментална и с всеки изминаващ ден си давам сметка, че именно малки моменти като този са (всъщност) големите неща, за които живеем. Като съботните ни пътувания и традицията да обядваме, седнали в отворения багажник на колата по време на тези кратки бягства от столицата. Като правенето на палачинки в неделя сутрин – децата, подскачащи около баща си (понеже у дома прекрасният ми съпруг прави неделните палачинки) и питащи “Готови ли са вече?” и “Кога ще…
-
Първи юни – на пазар за подаръци
Остава едва седмица до най-детския празник и у дома вече започваме подготовката за него. Детето в мен се вълнува само при мисълта, че празникът е толкова близо. По-късно ще споделя и какво ми се върти в главата като идеи за това как да изкараме самия празник. Днес обаче ще насоча вниманието ви към няколко бюджетни идеи за истински хубав (и полезен) подарък за малките ни съкровища. И ако следите този блог, вероятно никак няма да ви изненадам с първото си предложение ☺️ Не веднъж съм споделяла, че за мен парите дадени за книги, ВИНАГИ са инвестиция и НИКОГА не са разход. Това е и първото ми предложение – адаптираните за…
-
“Какво щастие, че имаше приятел като Снусмумрик, когото да очаква.”
Чували ли сте за Мумините и техните истории? За мен приказните същества на Туве Янсон са топъл спомен от ученическите ми години 😊 Любовта към произведенията на финландската авторка запали в сърцето ми едната ми най-скъпа приятелка. Винаги ще съм й благодарна, че отвори очите и показа на душата ми приказното муминско общество и дълбочината на текстовете на Янсон ❤️ Историите за Мумините, разбира се, имат доста дълбок и философски подтекст и определено им е рано на моите деца да се запознаят с оригиналните истории. И имайки предвид всичко, споделено по-горе, можете предполагам да си представите щастието ми, когато видях, че издателство Таймлайнс са издали адаптирани за мъници две от…
-
#ВечерБезЕкрани
Ако не следите Алекс (offlinekids.bg) в някоя от социалните мрежи, може и да не сте разбрали за страхотната й инициатива #вечербезекрани. Ако това е така, нека ви разкажа малко повече за Алекс и нейната инициатива. Алекс е прекрасна млада дама, майка две също толкова прекрасни деца, която посвещава времето по време на майчинство в това да даде на хората повече информация за вредата от екраните (независино дали на телефон, таблет или телевизор) и как те ограбват пълноценното ни време със семейството като същевременно дава и много алтернативи за приятно изкарване на времето ни истински заедно със семействата си. Повече за нея и това, с което се занимава, можете да видите…
-
Изкуството да бъдеш “възрастен”
Някой дни успявам да стана половин час преди всички вкъщи, да си направя сутрешната тренировка, след което дори да пия чаша кафе в светлината на пробуждащият се ден. В други дни едва успявам да стана с децата и набегом подготвяме раници, бутвам им по парче кекс в ръчичките и се изстрелваме от входната врата набегом към градината (за да не изпуснат закуската там 😊). Някои дни се радвам на порастващите ми, мислещи и чувстващи прекрасни деца. В други – ми идва да плача истерично гледайки ги как порастват … нещо, което ме прави както безкрайно щастлива, така и също толкова тъжна (усещайки как детството им прелита с всяко мигване на…
-
Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка
Александра отдавна не се сеща за приказките, които имаме у дома, когато реши, че иска да четем нещо. Все повече интересът й будят книги като Феята от захарницата, Заек и Мечка или историите за мотовете. Приказките, в класическия им вариант, каквито ги помня от моето детство сякаш остава на по-заеден план. Може би пораства, не знам (макар аз да съм доста пораснала и все още да се радвам на творбите на Ханс Кристян Андерсен или на братя Грим) … Има две книги с приказки, обаче, които винаги успяват да си проправят път измежду новите книги и истории, които четем. За едната ви споделих в предишния си пост и вече почти…
-
“Като забравен огън, детството може да пламне в нас във всеки един момент.” – Гастон Бачелард
“А колко по-лесно е това да се случи, когато се потопиш в любимите си приказки от детството?”. Това беше първата ми мисъл, щом видях, че издателсво Миранда преиздават книги от детството на моите родители. Книги, с които съм израстнала и аз и които (преживели вече повече от 60 години четене, разлистване и и заспиване с тях) някак си сме съумяли да запазим – някои по-цели от други. Не мога да опиша вълнението си, когато попаднах на корицата на “Френски приказки” – такава, каквато я помня и пазя от майка си. Първото нещо, което прозвуча в ума ми бяха думите на мама, когато Александра се роди и започнахме да й четем…
-
Живееше вещица мила и кротка .Тя имаше пухкава питомна котка …
Пораствайки, децата променят вкуса си за книги и тези, които са харесвали като много малки – вече не са им интересни. Голяма част от “бебешките” им книжки, макр и изключителни мелодични, написани в рими, за да грабнат детското ухо, се наложи да подаря. Първо, защото вече не искат да ги ползват и второ, за да освободя място за нови … Една книга обаче, не спираме да прелистваме и четем откакто я имат (още от преди повече от 2-3 години) и това е “Патилата на метлата” на Джулия Доналдсън (в България, издадена от издателство Жанет). Това е книгата, която могат да слушат да м чета повече от 5 пъти един след…
-
Не мога … А защо да не мога? Мога ли? МОГА!
Има книжки, които по толкова простичък и готин начин казват всичко, че оставаш впечатлен от шамаросалата те истина … “Няма дракон в тази приказка” на издателство Хермес е една от тези книжки. Взехме книжката, без да имаме идея за каквосе разказва в нея. Александа я хареса, защото видя нарисувания дракон на корицата (а тя обожава дракони!). За нея драконите никога не са били лошият герой в приказката, а дори обратно – нейната Дракона (розовият дракон от снимката по-горе) е това, което й дава спокойствие нощем. Ляга да спи само, ако и плюшената играчка е в леглото, защото “тя гони кошмарите” и “пуска само хубавите сънища нощем” (по думите на Алекс).…
