-
“Той искаше да стигне до всеки човек на света, докато тя отчаяно се опитваше да стигне до себе си.”
Историята и световното наследство, с което разполагаме днес винаги са ме омайвали. Винаги съм искала да знам повече и повече за това, което е било преди нас. Който ме познава знае, че обожавам също изключително много приказките и фентъзито като литературен жанр. „Порцелановата кукла“ съчетава най-доброто от два жанра, като вгражда завладяваща приказка в майсторски проучен магично-исторически разказ. Тази книга беше невероятно завладяваща, от корицата, през описанията, диалозите, та дори до начина, по който авторката евплела някои типично руски думи в цялото произведение, за да покаже на читателя малко повече от тази култура и манталитета, който идва с нея. Бях искрено очарована не само от множеството сложни и преплетени сюжетни…
-
“…там, където всички четат много, е място за ентусиазирани хора, които имат мисията да променят света, да го правят по-добър …”
Днес ви срещам с още един човек, на когото се възхищавам и който ме вдъхновява не само на тема книги и четене, но и в това да преследваме мечтите си. Соня Хачикян, която е и в основата на издателство Лемур, е един от примерите, че когато правиш това, което правиш с любов и сърце – то ти се отплаща със същото 🙂 Здравей, Сонче. Моля те, да се представиш за читателите, които все още не са имали щастието да се запознаят с теб. Коя е Соня Хачикян, какво вълнува сърцето и душата й? 🙂 Здравейте! 😊 Приятно ми е да се срещнем в този прекрасен блог. Напоследък обичайно ме представят…
-
“Честно казано” – прозорец в света на глухите
Има книги, които се насилваш да прочетеш, защото са толкова безлични и безинтересни, че се чудиш защо си го причиняваш. Има и такива, които прочиташ, но почти веднага след като затвориш корицата, забравяш за какво е ставало въпрос вътре. Има, обаче, и другият вид книги. Тези, които те грабват ! Тези, които остават в съзнанието ти дълго, след като си приключил с четенето им. Точно такава книга е и “Честно казано” на Сара Нович, която достига до българския читател благодарение на издателство Лемур! Сара Нович не пише леки, развлекателни книги. Тя директно фокусира погледа на читателя върху наболели, сериозни теми. Теми, за които предпочитаме да си затваряме очите, щом “не…
-
Струваше ми се важно да продължавам да вървя, но краката ми бяха вдървени от шока …
Последната книга, която прочетох точно преди Коледа е “Момиче на Война” на Сара Нович, която излиза на българският пазар под логото на издателство Лемур. Признавам сиз че първоначално нямах идея каква е основната тема. Габна ме изключително красивата корица. След като я прочетох, обаче, мога смело да заявя, че книгата, е, меко казано, зашеметяваща. За разлика от повечето книги на тема война. които излязоха през последните 2-3 години, тази не е посветена на Първат или Втората световна война, а на една друга, за която сякаш няма достатъчно гласност, война. Война, която е много по-близка до нас, а именно тази в бивша Югославия, с която започва разпада на голямата Балканска държава.…
-
За цветята и книгите … с любов!
Вече не веднъж съм споделяла за голямата любов на Александра към растенията, дърветата и цветята. Дали заради тази й любов или заради огромното любопитство, което таи в себе си, но винаги ме е питала да й разказвам и обяснявам за различните цветя. Аз, за съжаление, не съ експерт и постоянно търся информация в интернет, с която да мога да отговоря на безбройните въпроси, с които ме залива Алекс. За много от нещата в други сфери (космос, планетата земя, открития и откриватели) успявам да намеря енциклопедия по темата и не само да отговоря на конкретния въпрос, но и да мога да покажа картинките, които съпътстват текста в дадената енциклопедия. И определено…
-
“Пътечки”
Вероятно много от вас знаят за моя специален сантимент към издателство Таймлайнс и всичко, което излиза под тяхното лого. Вероятно, ако сте имали възможността да се докоснете до нещо излязло от тях, вие съо сте успяли да се влюбите така безрезервно. Дали обаче сте чували за издателство Дакелче? Ако не сте, искрено ви препоръчвам да се отбиете дали в сайта им, дали на някой Книжен панаиер в тяхната шатра. Книгите както на Таймпайнс, така и Дакелче, че са типичните детски книги, с типичните излюстрации. Книгите излизащи от тези две издателства са много различни и 100%-тово учат младия читател/слуател не само да познава хубавата литература, но и да разпознава красивото в…
-
Времето минава неусетно в компанията на тати и детектива Пиер
Привлякох ли вниманието Ви с това заглавие? 😊 Истината е, че тази година си дадох сметка колко МНОГО време Александра остава концентрирана, когато с баща й (някак се им стана традиция с него да минават през този вид книги) в книгити с различни видове лабиринти и загадки. Първата подобна книга, с която се сдобихме у дома беше “Кодово наименование: Загадки на всеки етаж” на издателство Миранда (за която вече съм ви споделяла 😊 ). Още с тази първа книга някак си с баща й направиха ешаването на заплетени загадки и различни мистериозни случаи като “тяхното си нещо” (като наред с това правят и различни експерименти из вкъщи де, но за…
-
Дори и да сме четирима, шестима или стотина, обичта ми към теб няма да се промени
Проблемът с ревността, когато децата са две и повече е доста сериозен. Излишно е да споменавам колко много съм изчела по темата и колко много се стараем у дома да покажем на децата, че ги обичаме еднакво… Вече не веднъж съм споделяла за препоръката на Радостина Стоянова (от център “Радости”) – да се опитваме всяко дете да има своето си време с всеки от родителите. И тук не мога да си изкривя душата и да не призная, че не всяка седмица успяваме да дадем на децата това време. Но се стараем по е всеки месец всеки да има своето си време и с мама и с тати, по отделно. Разбира…
-
Щастие – знаеш ли, много е просто …
Един от първите цитати, свързани с възпитанието на децата беше този по-долу. Това е и цитатът, който съм запомнола най-ясно и в който съм се хванала като мото на моето майчинство. “Не възпитавайте децата си да бъдат богати, образовайте ги да бъдат щастливи, за да знаят стойността на нещата, а не цената им.” Щастието обаче е такава величина, която не може да се опише и е трудно да се обясни … особено на дете. Истината е, че искрено не знам как да го обясня на децата, как да го кожа разбираемо така, че да си дадат сметка кое е важното в живота и кое е преходно. Това е и причината…
-
Шест години … майка!
Шест години по-малко сън! Шест години повече притеснение! Шест години сърцето и душата ми живеят извън тялото ми. Шест години вече знам какво е истинско щастие и гордост! Днес в 19:03 часа станаха точно шест години, откакто Александра ме избра за нейна майка ❤️ И не мога да опиша колко горда и безкрайно щастлива се чувствам от това, че именно тя е моя дъщеря. Тя, която е цялата сърце и душа! Тя, която пръска любов и обич! Тя, която прегръща дърветата и гледа цветата с такова обожание, че човек може да им завиди на тези цветя, защото не е на тяхно място. Тя, която смята, че няма по-хубав подарък книга.…
