-
Дни на българската книга
Един от най-любимите ми месеци – май, е към своя край. Обаче това не означава, че с него ще приключат и всички емоции покрай качествената българска литература, на която се радваме през последните години. Искрено, искрено съм щастлива, че за последната година у дома успяхме да се докоснем до толкова много невероятни български автори – не само на книги за деца, но и за върастни. И понеже за мен месец май е месеца на българската литература, исках да отделя един специален пост тук, посветен на нея. Та, днес ще споделя за няколко български книги (този път няма да говоря само за детски такива), които искрено ме впечатлиха и намерихa специално…
-
“Какво щастие, че имаше приятел като Снусмумрик, когото да очаква.”
Чували ли сте за Мумините и техните истории? За мен приказните същества на Туве Янсон са топъл спомен от ученическите ми години 😊 Любовта към произведенията на финландската авторка запали в сърцето ми едната ми най-скъпа приятелка. Винаги ще съм й благодарна, че отвори очите и показа на душата ми приказното муминско общество и дълбочината на текстовете на Янсон ❤️ Историите за Мумините, разбира се, имат доста дълбок и философски подтекст и определено им е рано на моите деца да се запознаят с оригиналните истории. И имайки предвид всичко, споделено по-горе, можете предполагам да си представите щастието ми, когато видях, че издателство Таймлайнс са издали адаптирани за мъници две от…
-
Нямам никаква суперсила. Напълно обикновена съм!
Темата за суперсилите все по-често присъства у дома. Хубавото е, че все по-често Александра осъзнава, че да имаш суперсили не означава задължително да можеш да летиш или да имаш магическа пръчка, с която да правиш вълшебства. Понякога и търпението е суперсила (особено ако става въпрос за мен, хаха 😁) Но онзи ден Александра дойде при мен с книжката “Ана Ана. Операция “Супергерои” с желанието да я четем отново. Този път не ми даде да я чета, а седна до мен, за да ми я “прочете” тя. И тук не си мислете, че Алекс наистина може да чете на едва 5 години. Не може. Все още учи да разпознава буквите, но…
-
А тя можеше да приюти само едно, най-важното: самия него
Миналата седмица при нас пристигна една много специална книжка от издателство Ракета. Още с анотацията се влюбих в изданието, основно заради посланието и темата, която повдига. Господин Вървми е книжка, която поставя темата за материалното и истинското щастие; повдига въпросът кое е по-важно и към кое е хубаво да се стремим в живота. Това е и книжка, която прочетохме с Александра, без да имаме конкретен повод. Просто защото ми хареса анотацията и исках да видя дали ще се хареса и на Алекс (споменавам само Алекс, защото Константин, макар да слуша с кака си историята, е все още малък и не взе активно участие в последващите ни разговори). Щастлива съм да…
-
Отново в локдаун – няколко идеи за забава у дома за деца на 3 – 6 години
От утре отново влизаме в локдаун, в които деца и родители трябва да намерят начин да се справят не само физически, но и психически със затварянето у дома. И с това нямам предвид, че е проблем да изкараме повече време с децата си. А това, че трябва да намерим начин да работим така, че да са мотивирани работодателите да ни платят в края на месеца, като това следва да НЕ бъде за сметка на времето с децата и тяхното психично здраве. Факт е и, че с всяко последващо затваряне в домовете ни и липсата на социален контакт с връстниците им, децата стават по-изнервени и все по-трудно успяват да се справят…
-
Можеш да опиташ да мислиш за света по различен начин – предложи Мечката – Може би просто трябва да … го приемеш.
За нагласата … към емоциите, към случващото ни се, към света и живота изобщо. За това да приемеш всичко и всички такива, каквито са и да намериш начин в себе си да обичаш заобикалящия те свят такъв, какъвто е. За това си мисля днес… И не само, но днес малко по-осезаемо. Защо ли? Снощи Алекс се прибра от градина тъжна, че нейната приятелка не е искала да играе с нея на лекари, а е предпочела конструктора. Мъничка е още … такива неща я натъжават, кото е нормално за нейната възраст. Обаче си мечтая с времето да не се натъжава от тях, а да намери силите в себе си да променя…
-
Какво е любовта?
Александра много често пита “Мамо, какво е любовта?”. Не само сега. Питала ме е и преди … Пита си, от време на време 😊 А любовта е трудна за обяснение, нали? Особено на едно почти 5-годишно. Обаче моето 5-годишно се е родило такова – обичливо и добродушно (май всъщност всички се раждат такива, но после средата ги променя). Когато проходи, всяка разходка (колкото и близо до вкъщи да беше) отнемаше толкова много време … Защото Алекс искаше да прегърне всяко дърво по пътя. Да не бъде ли самотни. Искаше да прегръща всичко и всички. Беше внимателна към децата на площадката и ако чуеше някой да плаче – тичаше да му…
-
Колко ли би било забавно, ако можехме да сме дребни, колкото буболечките!
Не знам вие как купувате детските книжки. Аз лично чета мнения, разглеждам максимално информацията, която предоставят от съответсното издателство (ако има снимки – чета текста по снимките, за да съм сигурна, че е написан добре), а ако имам възможност – преглеждам направо хартиеното издание. Рядко, да не кажа никога, купувам книги за децата, без да имам някаква сравнително подробна информация. Уини и Уилбър, обаче, е поредица, която прави изключение от правилата в горния абзац. Реших, че ще я добавя в библиотеката на децата, просто защото знам, че зад нея стои издателство Timelines и бях сигурна, че с техните книги няма да сгреша. Та, така се появиха Уини и Уилбър у…
-
Вълшебни предмети едва ли съществуват. Но ние самите можем да бъдем вълшебни.
Може би няма родител, който да не мечтае да възпита у децата си борбеност, желание да преследват мечтите си и сила на духа, за да не се спират пред малките пречки, които ще им поставя живота по пътя към реализацията им. Знам, че моите децата са все още малки, за да говорим за някакви големи планове и мечти. Но аз искрено вярвам, че никога не е прекалено рано да запознаеш малкото човече с важността на това да не се предава пред малките пречки и да намира сили, вътре в себе си, да преследва мечтите си. И това е свързано, разбира се, не само с борбност, но и възпитание на самоувереност,…
-
… сега й се искаше да се смее и весели, да играе с приятелите си, а не да тъгува самичка.”
Преди време ви разказвах за една книжка, която ми помогна МНОГО в това да обясня на Александра емоциите, през които преминава и да й дам варианти за действия спрямо всяка емоция и ситуация. Днес искам да ви представя един детски автор, защото не мога да избера само една от нейните книги, за която да споделя впечатления. Наталия Чуб е психолог и съвременен писател, автор на вълнуващи приключенски произведения и енциклопедии за деца. Всички й книги (в България ги издава издателство Коала Прес) едновременно забавляват детето с интересна история, но и внимателно и с финес успяват да го научат на нещо ново. В нейните книги малкият слушател може да намери отговори…
