-
Разговор със себе си …
Докато слушаме ежедневно за войната на Русия с Украйна, аз се изправям пред една моя лична война. И в нея, както във всяка война, няма победители. Но се опитвам да намеря най-малко болезнения път за изход от ситуацията … Иска ми се да вярвам, че от всичко, което се случва със света, от всичко, което се случва във мен, ще излезем (ще изляза) по-силни. Не мисля, да ви натоварвам с мрачни мисли, има достатъчно и навън (за съжаление). Покрай всичко, което ми се случва и личните ми борби все по-често се обръщам навътре към себе си, търсейки светлината някъде там. И успоредно с това търсене намирам, научавам повече и за…
-
Кодово наименование: Загадки на всеки етаж
Алексчето (както не веднъж съм споделяла) обожава всички видове книжки, карти и всякакви пособия, които чрез игри и загадки й помагат да научи нещо ново. Аз също обожавам всички подобни продукти (дори не само тези за деца, но предвид, че децата ми са душата ми – детските харесвам още повече). Понеже развиват не просто въображение и финна моторика (когато е свързано с проследяването пътечки в различни лабиринти), но също и логиката им. И понеже си познавам малката принцеса, в момента, в който видях “Загадки на всеки етаж” на издателство Миранда, бях убедена, че ще стане любима книга на Алекс. В “Загадки на всеки етаж” читателят (детето) се превръща в детектив,…
-
Истината е,че няма ЕДИНСТВЕН правилен начин за отглеждане на деца!
Съвсем случайно попаднах на книгата на Кристина Кузмич – “Дръж се!”. Признавам си – бях я виждала по книжарниците и ми привлече погледа с интересната и забавна корица, но не ми се беше отдавал шанс да я прелистя. Този шанс ми даде Веси, която в продължение на седмица споделяше различни цитати от книгата (кой от кой по-забавни и мотивиращи). Истината е, че въпреки цитатите, нямах представа на какво четиво ще попадна, когато я отворих за първи път. Признавам си искрено и, че преди да започна да чета книгата, нямах представа коя е Кристина Кузмич. Обаче в момента, в който прочетох първите няколко страници, ми се прииска да разбера повече за…
-
Не е лично
Днес искам да ви споделя нещо, до което стигнах в огромна степен благодарение на мястото, където работя в момента и хората, с които работя там .. Нещо, което много лесно може да бъде приложено и към това да си родител и вече запозва да ми помага да се справям с емоциите и състоянията на децата … Не е лично! Константин, който ляга на пода и започва да се тръшка, само за да види дали ще реагирам и … как ще го направя, ако се случи. Алексанра, която решава да удари брант си, защото й е взел моливът от ръцете, толчно когато е “правила най-красивата част от рисунката”. Дори “Няма да…
-
Емпатията е ключът!
Не веднъж съм споделяла колко много се старая да помагам на децата да разпознаят, опознаят и разберат своите емоции и да намерят начин да се справят с всяка една от тях. Разбира се, книгите, до които се докосваме помагат в огромна степен в това ми начинатие. Разговорите след всеки прочит – също. Срещата ни с една конкретна детска книга, обаче, ми подаде “липсващото парче от пъзела”, ако мога да се изразя по този начин. “Опашати непознати” е дебютната книга на Събина Георгиева и издателство Меченосец. Срещата ми с нея беше мнооого по-различна, отколкото си я представях. Истината е, че това е книга, чията корица харесах изключително много. Това, заедно с…
-
Защо е важо да четем на децата?
Всеки, който има деца, предполагам е наясно, че децата са като гъби – попиват всичко, до което се докоснат; всичко, което ги заобикаля 😊 Ама наистина! Дори, когато им четем приказки, малките им мозъчета не спират да работят, обръщайки внимание на всички думи и всяка емоция, която те носят … всичко. Виждам го при Александра. Виждам го вече и при Константин. Виждам колко живо усещат всяка книга, до която сме се докоснали. Виждам как разказват историите (някои толкова добре научени, че чак ме поправят ако объркам някоя дума 😁). Когато четем на децата си още от бебета , със сигурност помагаме за развитието на малките им мозъчета. Но да четем…
-
Уорън 13-сти
Понеже все още сме на тема “страх” и “страшни неща/хора/предмети/животни … Днес се отбивам да ви споделя за една “страшна” детска книга, която обаче е за по-големи от моите деца 😊 Доста време ми отне да се реша да си купя първата книга от поредицата “Уорън 13” на издателство Таймлайнс. Понеже е детска, но не е за моите деца (защо все още са малки за нея). А в същото време е толкова красива (!) и излиза от едно от най-любимите ми издателства. Издателство, което предлага на младият български читател само изключително качествена чуждестранна литератуа. По принцип не ми трябва извинение, за да си купя детска книга за мен, но досега…
-
“Страх ме беше” – признава си момчето. “И мен”- кимва мама.
Може би няма родител ,който да не иска децата да му израстнат смели, борбени и упорити възрастни. Мисля, че всики правим каквото можем (или сме прочели или чули от някого), за да помогнем на децата да изградят способността да разчитат всяка различна емоция, която изпитват в даден момент, да съумяват да се справят с всяка една от тях по спокоен и рационален начин… и, разбира се, да имат спокойствието и увереността, че могат да споделят всяка болка, радост или страх с нас – техните родители. Вече не веднъж съм ви споделяла, че у дома използвам в огромна степен помощта на книгите за справяне със страха (напр. “Лошият цар е същински…
-
Елена Мелемова за грижата за кожата, възпитанието на такава грижа у децата и нейните лични хитринки за красота
Преди време Ви представих Елена Мелемова. Предвид това, колко много използват моите деца Дермакс, реших отново да се свържа с Ели. Интересно ми беше да разбера как един човек, тясно свързан с конкретен козметичен бранд, възпитава децата си на тема козметика. А и ми беше любопитно да разбера какви са нейните лични хитринки за сияйна кожа, хихи. Та, днес отново си говорим с Ели Мелемова: Привет отново, Ели. Първо искам да ти благодаря за отзивчивостта, с която откликваш на всичките ми покани за разговор. Днес ми се иска да си поговорим за семейството, децата и ако е удобно – за някои твои лични хитринки в грижата за кожата. Имаш три…
-
Буболечкотърсачи
Децата сякаш по природа са невероятно любопитни към всякакви пълзящи и/или летящи гадинки. Моите съвсем не са изключение от това правило 😀Понякога тичат след някое летящо бръмбарче и се опитват да го хванат и да ми го покажат. Друг път, въпреки, че може малко да се страхуват от буболечето (след като беше ужилена от оса, Алекс вече е с едно на ум за тях) пак застават малко в страни и любопитно наблюдават малката гадинка. Аз самата, вече като възрастен, съм с различна поносимост към различните видове буболечки, но дори въпреки това, имам ясен спомен как сме гонили калинки и божи кравички на поляната пред блока като малки, само за да…
