-
Нямам никаква суперсила. Напълно обикновена съм!
Темата за суперсилите все по-често присъства у дома. Хубавото е, че все по-често Александра осъзнава, че да имаш суперсили не означава задължително да можеш да летиш или да имаш магическа пръчка, с която да правиш вълшебства. Понякога и търпението е суперсила (особено ако става въпрос за мен, хаха 😁) Но онзи ден Александра дойде при мен с книжката “Ана Ана. Операция “Супергерои” с желанието да я четем отново. Този път не ми даде да я чета, а седна до мен, за да ми я “прочете” тя. И тук не си мислете, че Алекс наистина може да чете на едва 5 години. Не може. Все още учи да разпознава буквите, но…
-
А тя можеше да приюти само едно, най-важното: самия него
Миналата седмица при нас пристигна една много специална книжка от издателство Ракета. Още с анотацията се влюбих в изданието, основно заради посланието и темата, която повдига. Господин Вървми е книжка, която поставя темата за материалното и истинското щастие; повдига въпросът кое е по-важно и към кое е хубаво да се стремим в живота. Това е и книжка, която прочетохме с Александра, без да имаме конкретен повод. Просто защото ми хареса анотацията и исках да видя дали ще се хареса и на Алекс (споменавам само Алекс, защото Константин, макар да слуша с кака си историята, е все още малък и не взе активно участие в последващите ни разговори). Щастлива съм да…
-
Можеш да опиташ да мислиш за света по различен начин – предложи Мечката – Може би просто трябва да … го приемеш.
За нагласата … към емоциите, към случващото ни се, към света и живота изобщо. За това да приемеш всичко и всички такива, каквито са и да намериш начин в себе си да обичаш заобикалящия те свят такъв, какъвто е. За това си мисля днес… И не само, но днес малко по-осезаемо. Защо ли? Снощи Алекс се прибра от градина тъжна, че нейната приятелка не е искала да играе с нея на лекари, а е предпочела конструктора. Мъничка е още … такива неща я натъжават, кото е нормално за нейната възраст. Обаче си мечтая с времето да не се натъжава от тях, а да намери силите в себе си да променя…
-
Приятно ми е, дами. Казвам се Рибка.
Нямаше как да не споделя усещанията и емоциите от великолепната и едноименна книжка на издателство Рибка – Рибка. Това е, може би, единствената детска книжка/история (открита в Storytel по някаква невероятна случайност), която децата изслушаха наведнъж още при първото слушане. И не само това, но след първото слушане, не искаха да им четем нищо друго, не искаха да слушат нищо друго в продължение на две седмици … Две седмици, в които се събуждаха и лягаха с Рибка 🙂 Дори след първите две седмици, не им омръзна. Просто ме помолиха да потърся и други на същата авторка, та наред с Рибка, започнаха да си проправят път и другите книжки на Катя…
-
Ако искаш да направиш нещо – направи го! Ще видиш колко далеч ще стигнеш!
Като всеки родител (предполагам), вярвам, че моите деца са способни да променят света. Виждам Александра, която не слуша понякога, груба е и посяга да удари дори Коко … Прави на въпреки, а дори няма 5 години навършени (какво ли ни чака в тийнейджърските й години, хаха 😁) … Но кой ли не е такъв понякога. Аз, за себе си, не мога да кажа, че не съм. И аз съм груба в някакви моменти, сърдя се или когато съм недоспала и изнервена повишавам тон. Обаче въпреки всичко това, Алекс е безкрайно добродушна и обичаща. И преди съм ви разказвала как като малка искаше да прегръща всяко дърво, за да не му…
-
Когато не се карат … е вълшебно!
Двете ми прекрасни деца имат различка от почти 2 години. През първата година – година и полвина нещата се случваха сравнително гладко. Но колкото повече порастват, толкова по-често започват да спорят, да се боричкат и не рядко – да се разплакват един друг. Въпреки това, все по-често започвам да ги виждам как се заиграват заедно, как си помагат … Когато не се карат, Александра “чете” приказки на Константин и той я слуша с любопитство. Когато не се карат, карат колички по килима или редят кули от конструктор … ЗАЕДНО. Когато не се карат, рисуват заедно и после си разменят готовите рисунки вместо картички. Когато не се карат, Константин гледа с…
-
Всичко старее и има край
Много е трудно да се говори с децата на тази тема. Малките им главички изключително трудно разбират стареенето, защо и как се случва. Като се змисля и на мен самата ми е трудно понякога да го осъзная, особено когато става въпрос за хора, а не вещи. Когато прочетох анотацията на книгата “Грешкомир и Петнислав” на издателство Ракета, не се и замислих дали искам тази книга да е част от библиотеката ни. Смисъл, разговорите на тема стареене или смърт никога не са ми били сила и досега колкото пъти ми се е налагало да говоря с Алекс (повече с нея, защото Коко сякаш още е мъничък и не се впечатлява), съм…
-
Колко ли би било забавно, ако можехме да сме дребни, колкото буболечките!
Не знам вие как купувате детските книжки. Аз лично чета мнения, разглеждам максимално информацията, която предоставят от съответсното издателство (ако има снимки – чета текста по снимките, за да съм сигурна, че е написан добре), а ако имам възможност – преглеждам направо хартиеното издание. Рядко, да не кажа никога, купувам книги за децата, без да имам някаква сравнително подробна информация. Уини и Уилбър, обаче, е поредица, която прави изключение от правилата в горния абзац. Реших, че ще я добавя в библиотеката на децата, просто защото знам, че зад нея стои издателство Timelines и бях сигурна, че с техните книги няма да сгреша. Та, така се появиха Уини и Уилбър у…
-
Възпитаваме децата, като възпитаваме себе си
Да, за тези близо 5 години, откакто съм майка, все повече се убеждавам в това твърдение. Няма как да науча децата на спорт и движение, ако постоянно се излежавам у дома на дивана. Няма как да ги науча да се хранят здравословно, ако аз не го правя. Няма как да ги науча да са мили, ако аз самата съм груба. Както знаем, децата чуват думите, но това, което им оказва по-голямо влияние е примерът, който виждат. А аз определено имам неща, които искам да променя, за да бъда по-добър пример. Именно децата и примерът, които искам да бъда за тях, са основната причина и мотивация за мен, да не спирам…
-
Вълшебни предмети едва ли съществуват. Но ние самите можем да бъдем вълшебни.
Може би няма родител, който да не мечтае да възпита у децата си борбеност, желание да преследват мечтите си и сила на духа, за да не се спират пред малките пречки, които ще им поставя живота по пътя към реализацията им. Знам, че моите децата са все още малки, за да говорим за някакви големи планове и мечти. Но аз искрено вярвам, че никога не е прекалено рано да запознаеш малкото човече с важността на това да не се предава пред малките пречки и да намира сили, вътре в себе си, да преследва мечтите си. И това е свързано, разбира се, не само с борбност, но и възпитание на самоувереност,…
